Първите шампиони

Всяко начало е важно. Краят на 20-те години. След много умуване ФИФА решава, че футболът е достатъчно голям спорт, за да излезе извън рамките на Олимпийските игри. Така става ясно, че през 1930 година ще се проведе първият световен шампионат. Ако се чудите кога е решено Мондиалите да се провеждат на всеки 4 години, това се случва на 29 май 1928 г. Цели шест държави се борят за привилегията да приютят първите финали - Уругвай, Унгария, Италия, Холандия, Швеция и Испания. Честта се пада на южноамериканците, които през 1930 г. честват 100-годишнина от своята независимост.

Първият шампионат на планетата по футбол е изпълнен с много пародийни моменти, които изглеждат още по-странно от разстоянието на десетките години. Така например Мондиал`30 не започва с характерното Откриване, а за да има необходимия комичен заряд то се състои цели пет дни след започването на първенството. Едва четири европейски състава приемат да участват на финалите, макар домакините от Уругвай да обещават, че ще поемат разноските по пристигането на всички. Така италианският параход "Конте Верде" стоварва на уругвайския бряг съставите на Франция, Белгия, Югославия и Румъния. Останалите участници са Бразилия, Аржентина, Чили, Боливия, Перу, Парагвай, Мексико, САЩ и Уругвай.  

До финала на Мондиал`30 достигат домакините и аржентинците, като това не е изненадващо - на Олимпийските игри в Амстердам през 1928 г. именно тези два тима изиграват мача за златните медали.

Така на 30 юли 1930 г. трябва да се реши първият спор за световната купа в историята. Арена на финала е построеният за 8 месеца, специално за Мондиал`30, "Естадио Сентенарио". В часовете преди началото на сблъсъка над 20 хиляди аржентинци се качват на стотици лодки и започват десант към Уругвай през Рио де ла Плата. В превод от испански език името на реката означава Сребърната река. Предстои обаче мач за златото. За първото злато.

В минутите преди финала настава пълна суматоха из Монтевидео, която има редица сатирични и абсурдни елементи. Уругвайската полиция се вдига на бойна нога, тъй като изтича притеснителната информация, че аржентинците са понесли със себе си и стотици пистолети. В резултат на това над 1500 огнестрелни оръжия са конфискувани от органите на реда. Няколко привърженици успяват да минат през охраната на стадиона с думите "Аз съм главният съдия, пуснете ме да мина", а самият главен рефер - белгиеца Джон Ланженюс, едвам е допуснат в тунела на съоръжението.

Вечерта преди финала уругвайският нападател Ектор Кастро, който е еднорък, получава мистериозно телефонно обаждане, като гласът от отсрещната страна на слушалката му казва да се постарае "Ла Селесте" да не спечели мача с Аржентина, за което щял да получи 50 хиляди песос. "Иначе си свършен", завършил като от филм на Мартин Скорсезе тайнственият глас.

Ексцентричността на този финал се допълва и от облеклото на главния съдия, който е облечен в дрехи за голф и носи шапчица. За капак двата тима си носят своя топка и държат да се играе с нея, а първият голмайстор във финала Пабло Дорадо толкова се радва след гола си, че припада малко след това. Белгийският съдия намира Соломоновско решение за проблема с топката и едното полувреме се играе с аржентинската, а другото с уругвайската.

Звездата на "лос гаучос" Гийермо Стабиле бележи един от шестте гола във финала, с което става първия голмайстор на световните финали - с 8 гола.

Мачът за купата е динамичен. Първото полувреме завършва с преднина 2:1 за гостите, но след почивката уругвайците обръщат резултата със своята топка за крайното 4:2.

От уважение към първите шампиони сме задължени да разгледаме по-детайлно състава на златния тим на Алберто Сепуси. Уругвай играе в странната за бъдещето схема 1-1-3-4-1. На вратата е обявеният за най-добър вратар на Мондиал`30 Енрике Кике Байестерос. Пред него в ролята на метач е доста едрият капитан на тима Хосе Насиси, по прякор Великия Маршал. Пред него или пък понякога и вляво е другият бранител Ернесто Масчерони. В средата на терена са халфовете Алваро Гестидо, Лоренсо Фернандес - Галисиеца и Хосе Леандро Андраде.

Трябва да кажем няколко думи за последния. Андраде е звездата на този уругвайски отбор. Наричан Черната перла халфът играе от дясно, като се слави като един от най-съвестните играли някога футбол. Според разказите от едно време Андраде бил известен и с това, че никога не се радвал при головете си. Не всяка хубава приказка обаче има щастлив край. Героят на Уругвай от 1930 г. по-късно посяга към чашката и припечелва насъщния си хляб като клоун по парижките кафенета. Блестящият полузащитник умира от туберкулоза на 55 години през 1957 г., като последните си години на този свят мизерства и среща смъртта си полупарализиран и полусляп в едно мазе в Монтевидео. Една потресаващо тъжна история за една от най-големите легенди във футбола.

Таран на Уругвай на Мондиал`30 е споменатият вече еднорък Ектор Кастро, а зад него стои линия от четирима други атакуващи футболисти. Външни нападатели са Пабло Дорадо (дясно) и Сантос Ириарте - Канарчето от ляво. Като вътрешни нападатели действат Ектор Скароне, който след финалите преминава в миланския Интер, и Педро Сеа.

Треньор на първите световни шампиони е Алберто Орасио Сепуси Седес, когото наричат Професора. Селекционерът бил много строг, като един от вратарите на "Ла Селесте" е отстранен от отбора, защото по среднощ бил заловен от Сепуси, докато отивал на среща със семейството си.

Така Уругвай печели първото Световно първенство и се дава началото на най-големия футболен форум. От тук насетне магията на световната купа завладява завинаги земното кълбо.
 
УРУГВАЙ - АРЖЕНТИНА 4:2, финал СП 30
1:0 Дорадо (12)
1:1 Пеуселе (20)
1:2 Стабиле (37)
2:2 Сеа (57)
3:2 Ириарте (68)
4:2 Кастро (89)

УРУГВАЙ: Байестерос, Насаси, Масчерони, Андраде, Фернандес, Гестидо, Дорадо, Скароне, Кастро, Сеа, Ириарте. Треньор: Алберто Сепуси

АРЖЕНТИНА: Ботасо, Торе, Патерностер, Х. Еваристо, Монти, Суарес, Пеуселе, Варайо, Стабиле, Ферейра, М. Еваристо. Треньор: Франсиско Оласар, Хуан Хосе Трамутола

СЪДИЯ: Джон Ланженюс (Белгия)

СТАДИОН: "Сентенарио", Монтевидео, 90 000 зрители

Следвай ни: