Той винаги е съветвал по-младите от него да преследват целите си, колкото и мъчения, трудности и лишения да има по пътя към успеха. Негови са думите “дори и да не си станал шампион, поне знаеш, че си дал всичко от себе си”. Кирил Милов не само дава тези съвети, а и ги следва. И именно тази негова упоритост и вярата, че невъзнаграден труд няма го доведоха до сребърен медал на Световното първенство по борба за мъже.
Само на 21 години дупничанинът сбъдна една от големите си мечти – да стъпи на подиума на голям шампионат при мъжете. Направи го вихрено, неочаквано и категорично, печелейки симпатиите и уважението и на най-сериозните си съперници. Милов показа как трябва да се действа дори когато се наложи да се включваш на голям форум в последния момент заради контузия на друг състезател. Той трябваше да замести по спешност Николай Байряков и го направи по най-добрия възможен начин.
Но преди да дойде този триумф, талантливият борец преминава през трънлив път. 2015-а година е една от най-кошмарните за него. Само осем дни преди Световното първенство за кадети чупи крак по време на баскетбол и трябва да се прости с надеждите си за медал от този форум. Но вместо да се самосъжалява, той влага усилията си върху възстановяването и нито за миг не се отказва да преследва мечтите си. Три години по-късно тези усилия бяха възнаградени.