Със спокойствието, с което забиваше по време на Световното първенствопо волейбол за жени в Япония, и с което се превърна в Най-добрия диагонал на шампионата с 324 точки на сметката си, 19-годишната Паола Егону признава, че си пада по..жени. Тя си има дори годеница, а за това разказва в ексклузивно интервю на Кандида Морвило за неделния брой на "Кориере дела Сера".
Паола Егону, какво направихте веднага след второто място от финала срещу Сърбия?
Върнах се в хотела и се обадих на моята годеница. Плачех и тя ме утешаваше. Каза ми, че от загубите боли, но и че от тях може да научиш много. И че ще страдам, но след това ще ми мине.
Имате годеница?
Да.
Казвате го напълно спокойно, без притеснение.
Точно така, защото го намирам за нормално.
И докато всички в Италия бяха в делириум заради страхотното ви представяне и заради медала от световно първенство, който липсваше от 2002-ра година, вие се обадихте на вашата годеница. Изобщо ли не се радвахте на този успех в този момент?
Не, беше ми зле. Защото можехме да се представим по-добре.
Кога осъзнахте любовта на хората към вас?
На летището, след като се завърнахме в Италия.
Спечелихте си прякора "Страховитите момичета". Усещате ли се като такова?
Страховита съм в началото, което може да прозвучи малко страшно. Но след като видя човека насреща не съм толкова страшна.
Каква е тайната на успеха ви като национален отбор на Италия?
Това, че си вярваме. След първата тренировка аз, която имах сериозни очаквания, не виждах това, което исках. Но с времето си повярвахме и израснахме като отбор.
Искате ли да се превърнете в най-добрата в света?
Ще видим.
Как се захванахте с волейбол?
Правех си домашните бързо и след това се излягах на дивана. Баща ми ме посъветва да пробвам някой и друг спорт. Видях, че с волейбола се забавлявам и се възползвах.
Коя е най-голямата ви жертва?
Това да си тръгна от вкъщи. Бях само на 13 години и трябваше да оставя майка, баща, брат и сестра, приятелките.. абсолютно всичко.
Президентът на Италия Серджо Матарела сподели, че държавата трябва да взима пример от вас, волейболните героини. Но какъв точно пример?
В желанието да се представяш добре, дори когато не е толкова лесно. И винаги да уважаваш останалите.
Италия се влюби в този смесен национален отбор, от гледна точка на произхода на различните състезателки..
Учудена съм от всичко това. Ние сме италианки. И според мен, да имаш различен произход е нещо напълно нормално.
В Инстаграм цитирахте послание на големия Нелсон Мандела, който казва: "Никой не се ражда с омразата заради цвета на кожата". Защо избрахте тази фраза?
Защото е самата истина. Бебето не забелязва разликата в цвета, докато в училище някоя учителка не му обясни, че е черен или жълт.
На такава учителка ли попаднахте вие?
Ставала съм жертва на расизъм в няколко случая. Нормално, но не би следвало да е.
В Инстаграм добавяте още: "Усиленият труд ще те отведе далеч, но за да направиш разликата, е необходимо нещо повече и по-мощно". Какво?
Нещо, което имаш вътре. Нещо, което не правиш, за да впечатлиш някого, а за себе си. И тогава си наистина едно цяло.
Цитирахте и различни фрагменти от една песен на Джеси Джей срещу стереотипите за красота. Феминистка ли сте?
Това са теми, които се отнасят за един свят, пълен със стереотипи. Свят, който не ти помага да живееш твоя живот и заради което ще съжаляваш в последствие.
Съжалявате ли за нещо?
Не, защото не ме интересува мнението на останалите.
Какво означава любовта за вас?
Не знам. Опитвам се да разбера в момента. Но мисля, че любовта е всичко. Обаждане по телефона от приятел. Или съотборничките ти да проявят интерес към теб и ти към тях. Всички ние се раждаме с любов, защото от самото начало майка ни започва да ни целува, прегръща и гали. С ласки иска да сме предпазени за цял живот. Но не винаги е така. Към този момент, за щастие всичко е ок.
Превод: BGvolleyball.com