Защо Арсенал вече не е предишният крехък тим

Всеки фен на Арсенал гледа на съботния мач с Ливърпул като на тест – да, отборът направи чудесен старт под ръководството на Унай Емери, но сега предстои да разберем колко добър е той наистина.

Сигурна съм, че и играчите ще си мислят същото. Аз прекарах известно време с тях, докато бях на тренировъчната база да интервюирам Месут Йозил миналата седмица, и се усеща голяма тръпка в клуба в момента. Привържениците очевидно също са възбудени, защото им харесва какво виждат. Те пеят „Върнахме си нашия Арсенал” и определено пак я има връзката между фенове и отбор.

Емери е начело само от седмици, ала вече се завърнаха в известна степен и очакванията. Първите два мача на Арсенал през сезона донесоха загуби, макар и от Манчестър Сити и Челси, и никой не даваше големи шансове. Формата обаче впоследствие се подобри и възвърна някаква част от изпарилата се в последните дни на управление на Арсен Венгер вяра.

Имат ли нужното „артилеристите” за победа над Ливърпул? Сърцето ми казва „да”, ала нямам търпение да видя реално отговора на този въпрос.

УСИЛНИЯТ ТРУД ИЗВЕЖДА ТАЛАНТА НА СЛЕДВАЩОТО НИВО

Серията на Арсенал от 11 победи във всички състезания приключи с равенството в неделя на гости на Кристъл Палас, но представянето този сезон ме впечатли точно колкото и резултатите, включително и срещу „орлите”. На „Селхърст Парк” тимът (отново) не игра особено добре, трябваше да обръща пасив от един гол и така и не заигра до второто полувреме, ала видяното бе поредният пример за промяната при Емери.

Миналия сезон Арсенал най-вероятно щеше да е изгубил такъв мач. При всяко положение 11 поражения в 19 шампионатни гостувания са доста слабо постижение, но по-показателното тук е, че в 9-те визити, в които тимът първи получи гол, избегна загубата само в два случая.

Каква е разликата този сезон? Е, статистиката сочи, че играчите покриват повече терен и правят повече спринтове, а усилната работа, която отново видях от тях на „Селхърст Парк” определено е част от подобрението на тима. Аз съм от силно вярващите в това, че дори и да имаш целия талант на света, за да печелиш трофеи като великите отбори на Арсенал от миналото, трябва да добавиш също точното отношение и нагласа. Именно това внедри Емери у своите възпитаници.

Таблица само за първите полувремена в Премиър Лийг 2018/19

ЕМЕРИ, КАТО ГУАРДИОЛА, ВИНАГИ ИЗИСКВА ОЩЕ И ОЩЕ

Испанецът не предаде никоя от традиционните ценности на Арсенал със своята тактика – все още на терена се залага на привлекателен и атакуващ футбол, ала вече започна да оставя своя отпечатък върху тима. Той винаги изисква още и още, а стига само да погледнете към свършеното от Джосеп Гуардиола в Манчестър Сити, за да видите до какви успехи може да доведе този подход, когато работите с талантливи футболисти.

От години не спираме да ахваме от Серхио Агуеро заради броя вкарани от него голове, но това не бе достатъчно за Пеп – той искаше Кун да тича повече, да пресира повече и да предлага повече на отбора от просто голоете. На практика Гуардиола казваше на своя звезден нападател: „Да, ти си на добро ниво, ала можеш и искам да си на дори по-добро”.

Според мен Емери казва точно това и на своите играчи, а отношението към Месут Йозил този сезон вероятно е най-добрият пример за подхода му. Нямам никакво съмнение, че Арсенал е по-добър отбор с Йозил на терена, отколкото без него, и статистиката за първите му пет години в клуба подкрепя това. Мениджърът обаче предизвика звездата и се опитва да извлече повече от него, като му казва, че трябва да се бори за мястото си сред титулярте и да си спечели с борба и постоянство правото да играе в любимата си роля на „десетка”.

Емери стори същото с всеки един играч в състава, като създаде среда, в която всеки се бори за мястото си. За мен това е отлично менажиране. Испанецът извади Йозил от уюта му и на висок глас говори как той трябва да прави повече за отбора, а в същото време го възнаграждава с капитанската лента, което изпраща послание колко високо го цени.

РАЗЛИЧНА СТРАНА У ЙОЗИЛ – ВОЛЯТА ЗА ПОБЕДА

Видяхме различна страна от характера на Месут Йозил, когато беше заменен 22 минути преди края на мача с Палас и хвърли ръкавиците си на земята, отказвайки поздрав на своя мениджър. След лекцията си срещу Лестър германецът очевидно бе обезсърчен от представянето си и от това, че няма да може да остане на терена, за да го поправи.

След мача Емери каза, че няма проблем с реакцията на своя играч, а и аз съм на това мнение. Като фен на Арсенал, аз искам да виждам нашите играчи разочаровани при смяната си и това не значи, че има някакъв конфликт с мениджъра.

Не сме свикнали да виждаме такава страст у Йозил, но тя показа колко много му пука. Германецът така изненада мнозина, макар че стори същото и при интервюто си с мен миналата седмица, като говори за това как винаги е твърдо решен да победи – било в тренировки, било в мачове – и как това е било така от самото начало на неговата кариера до днес.

Усетих, че иска да победи дори и в интервюто, защото се показа в толкова добър образ. Искаше да говори на немски, защото му е по-лесно, но аз му обясних колко добре за него би било хората да го видят да говори на английски. Беше много открит и честен, когато му задавах въпроси за репутацията му на мързеливец, и обясни какво е всъщност неговото отношение към труда.

Лесно е да съдиш хора и да си създадеш впечатление за характера им, без да ги познаваш наистина, и според мен това е част от проблема му. Не че това много го тревожи. Йозил знае, че разделя общественото мнение и че хората или го харесват, или го ненавиждат, ала е свикнал с това. Интересно обаче е това, предвид работата с толкова взискателен човек като Унай Емери, че казва как винаги слуша своя треньор.

КАКВО СЛЕДВА? ИМА ПОЛЕ ЗА ПОДОБРЕНИЕ В ЗАЩИТА

Може би този сезон под ръководството на Емери е моментът, в който Йозил ще промени хорското възприятие за себе си, а е възможно и Арсенал отборно да стори същото. Вече видяхме признаци, че това не е онзи предишният крехък тим, готов при първата съпротива да се огъне.

Какво следва? Е, аз предрекох 4-то място преди сезона и със сигурност „артилеристите” изглеждат способни да го постигнат. Рано е да се превъзнасят и да се говори за тях като за претендент за титлата само на основата на добрия им старт, макар че могат да градят върху едно завръщане в Шампионската лига.

Показаната досега непреклонност определено ще им помогне към целта, въпреки че има още поле за подобрение, особено в защита: само пет отбора в Премиър Лийг са допуснали повече голови положения този сезон. Ако Арсенал предостави такива пространства на Ливърпул като срещу Арсенал, ще бъде сурово наказан. И поне този уикенд няма да има обрат през второто полувреме, който да се отпразнува.

Алекс Скот, ВВС

*Авторът е бивш играч на Арсенал – жени и анализатор на Скай Спортс.

Следвай ни: