Толкова бляскави са техните достижения, че реалистите не виждат как някой друг ще спечели Премиър Лийг, ако ще и да е на практика само на точка зад тях. Толкова вълнуващ е техният футбол, че дискусиите вече се въртят само около това дали те са най-добрият футболен отбор, виждан някога в Англия.
Ще може ли Манчестър Сити на Джосеп Гуардиола да спечели безпрецедентния квадрупъл? Ще може ли най-накрая да пренесе доминацията си от домашната на европейската сцена?
Изповядваният от Гуардиола футбол е дързък. Треньорът се стреми да контролира топката през цялото време, изтиквайки всичките си 10 полеви играчи в противниковата половина, издърпвайки съперниковите от позиция чрез точните до милиметър подавания и движения, за да се създадат голови положения директно пред вратата.
Това носи големи рискове – и заради изискването към своите защитници да разиграват с къси пасове пред вратата си при противниково високо пресиране, и заради хвърлянето на множество от футболистите си в полето на опонента с цел да го стъписа.
Дързък и често радост за окото футбол. И все пак никой не стига доникъде в играта, без да е прагматик, а в самото сърце на методологията на Гуардиола се крие дълбок прагматизъм. Толкова дълбок, че понякога трудно се забелязва всред целия сияен блясък от играта на тимовете му. „Искам топката, това е основният ми принцип, а ако след това я нямаш, трябва да си добре организиран, за да възстановиш позициите си възможно най-много и най-бързо, след като знаеш колко много се стремят съперниците да те накажат с чудесната си контраатака”, е казвал каталанецът.
В отличната си студия за първия сезон на Гуардиола в Байерн (Мюнхен) „Пеп конфиденциално” журналистът Марти Перарнау го запитва защо прекарва най-много време в работа по дефанзивни стратегии. „Защото това е напълно основополагащо, ако искам да атакувам много – обяснява специалистът от Сантпедор. – Защитната организация е крайъгълният камък на всичко останало, което искам да постигна във футбола.”
Гуардиола осъзнава, че неговият отбор е най-уязвим, когато изгуби топката и крайната дефанзивна линия е високо по терена. Отговорът му на това е да обучи своите играчи във важността на спирането на контраатаки още в извора им. Тренира агресивна преса по правилото за четирите секунди, според което футболистите му координирано заграждат „свободния съперник” с топката и трябва или да си я върнат, или да го фаулират. „За отбор, който иска да доминира топката, справянето със свободния или отворен съперников играч е главната защитна цел – казва наставникът. – Това е пресиране само за четири секунди… на мен ми трябва само те да пресират заедно за едва няколко секунди, като така ще си върнат топката високо по терена.”
За професионално наблюдаващия това е също толкова впечатляваща футболна машина, колкото и носещата купища голове на Сити въртележка от пасове. Доста от мениджърите в Премиър Лийг отбелязаха интензитета на дефанзивната организация на Гуардиола. Те в голяма част от мача чакат своята възможност да сторят нещо с топката, а когато тя се открие, умира още в зародиш заради чисто влизане или фаул. След това „гражданите” или подновяват атаката си, или се връщат в плътна защитна структура.
„Това е тяхната стратегия – коментира отблизо запознатият с детайлите Жозе Моуриню. – Поставят множество хора в атакуващи позиции, а когато изгубят топката, често нямат баланс в линиите. Имат тогава едно много силно качество: преход в следващите няколко секунди и често пъти им трябва онова, което се нарича „тактическо нарушение”. След това е работа на съдията да анализира ситуацията и да вземе решение.”
Нарасналото публично внимание към тактическите нарушения на Сити накара преди време изглеждащият гузно Гуардиола да вземе отношение: „Не зная колко фаулове правят момчетата на игрището, наистина. Но мисля, че когато имаш 70% владение на топката, не си най-лошият отбор. Ние сме нормални. Не зная статистиката, вярвайте ми, но никога, никога, никога не съм отправял послание към играчите ми да правят това! Можете да попитате и настоящите, и предишните ми играчи дали посланието ми на терена към тях е било „Правете нарушения! Правете нарушения!”. Обичайно не ползвам този род послания, а други: да са готови, да са наблизо. Разбира се, че и ние правим нарушения, защото в играта понякога спъваш, фаулираш, получаваш жълт картон и неща от този род – това е футболът. Но когато имаш висок процент владеене на топката, искаш да се опиташ да я пазиш при себе си.”
Статистиката сочи, че в едно отношение Гуардиола е прав: „гражданите” са от най-малко фаулиращите отбори в Премиър Лийг. Общият брой нарушения обаче не отразява реално основния въпрос. Тъй като Сити владее най-много топката, средният брой нарушения в съотношение към минутите без притежанието е най-високият в първенството.
Като използваме същата статистика и за предходните осем сезона на Гуардиола като треньор, се забелязва тенденция. В първия му в Премиър Лийг в състава на Сити имаше доста играчи, неспособни да пресират с искания интензитет, и броят нарушения за минутите без притежание на топката беше с 16% над средния за лигата и с 5% повече от последния тим на Мануел Пелегрини при „гражданите”.
Байерн на Гуардиола зае 1-во, 2-ро и 3-то място по този показател със съответно 14%, 16% и 15% над средното за Бундеслигата. Ефектът от превенцията на контраатаки на каталанеца може да се види и при сравнение с предшественика му Юп Хайнкес и наследника му Карло Анчелоти в Мюнхен. Отборът с требъла от 2012/13 на Хайнкес бе на 4-то място по брой нарушения за минутите без притежание на топката със само 4% над средното за Бундеслигата. Шампионът от 2016/17 на Анчелоти пък бе чак 8-ми, също със само 4% над средното за първенството.
В Испания тактическите нарушения се смятат за нещо нормално и показателите на Барселона на Гуардиола повече варираха. За трите сезона, в които лесно се намират данни за владението на топката, „лос асулграна” бяха все на поне 5% отгоре на средния за Ла Лига брой нарушения за минутите без притежание на топката. Шампионът от 2009/10 води по този показател с 16% над средното за Примера, а последният му отбор в Барса – във формация с множество халфове едновременно на терена – е най-чистият.
По време на годината си като гост по специална покана на Гуардиола в Байерн, Перарнау документира решението на треньора да изтласка крайната си защитна линия още по-високо в половината на съперника отколкото дори в Барса, като същевременно увеличава значението на пресирането: „Срещу силата на контраатаките в Германия е жизненоважно да имаш високо, ефикасно и агресивно пресиране. Тази тактика я имаше още в Барселона, ала в Мюнхен треньорът се наложи още повече да увеличи колективната агресия и интензитета на това действие.”
Обезсърчен и наранен от първия си сезон в Сити без нито един трофей, според запознати Гуардиола след това отново повишава тези си изисквания. Логичен отговор на по-свободния стил на рефериране, от който каталанецът се оплакваше често в първата си година в английския футбол – ако на съперниците им се разминават нарушенията срещу моите играчи, защо пък аз да не се възползвам от позволената по-твърда игра, за да спра техните контраатаки?
Гуардиола в никой случай не е единственият, който разбира стойността на тактическия фаул. Тотнъм на Маурисио Почетино почти винаги е около върха в Премиър Лийг в класирането за брой нарушения за минутите без притежание на топката, а обърналият внимание на стратегията на Гуардиола – Жозе Моуриню, накара Манчестър Юнайтед да направи близо 27% повече от средното по този показател в сезон 2016/17. В сезон 2015/16 Луис ван Хаал имаше не само най-големия брой фаулове въобще в първенството (472), а и най-големия за минутите без притежание на топката – цели 30% над средното. Не си мислете, че е съвпадение, че и Гуардиола, и Моуриню са работили по и изучавали от първа ръка методологията на вманиачения по владението на топката нидерландец.
В крайна сметка стилът на каталанеца е с цел доминирането на топката и осигуряването на платформата на неговия отбор да атакува с много хора и най-високо възможно в полето на съперника. Тези тактически нарушения могат да бъдат смятани за прагматичен метод за максимизирането на възможностите на тима му да представя своя типичен красив футбол. Така, разбира се, и противникът бива спрян на свой ред да играе. Някои дори може да сметнат това за умело прикрита форма на антифутбол.
Дънкан Касълс, „Дейли Рекърд”