Съперниците на Ман Сити и Ливърпул вече ги копират в трансферите

Съперниците на Ман Сити и Ливърпул вече ги копират в трансферите

Ако футболните фенове въобще са се нуждаели от напомняне колко силни са водещите два отбора в Премиър Лийг, началото на сезона им помогна за това. Ливърпул, който завърши 2-ри с третия най-висок сбор точки в историята и като победител в Шампионската лига, тръгна с пълен актив от първите два кръга, а шампионът Манчестър Сити – с втори най-висок сбор от точки в историята (98, само с две под собствения си рекорд от 100 от 2017/18), бе лишен от късна намеса на ВАР от същото, след като смачка игрово силния Тотнъм.

Пропастта между тези „Топ 2” и останалите от т.нар. Голяма шесторка в ПЛ е огромна. Челси завърши миналия сезон 3-ти със 72 точки, а Тотнъм и Арсенал следваха със съответно 71 и 70. Шестият в класирането Манчестър Юнайтед събра 66 точки, колкото точно бе и разликата между актива на шампиона Сити и изпадналия Кардиф.

Задачата за четирите преследвачи в този летен трансферен прозорец бе да подобрят съставите си с надеждата да скъсят разстоянието до лидерите. Настигането на два от най-великите отбори в историята на футбола може и да изглежда недостижима задача, ала според изследването на математически модели за взаимодействие Game Theory ключовият фактор за успехите на Ман Сити и Ливърпул е изкусното им поведение на трансферния пазар. А тези стратегии лесно могат да бъдат копирани.

Не го разбирайте погрешно – тези два топ клуба съвсем не са някакви просяци. Кралската фамилия на Абу Даби харчи около 390 млн. паунда годишно за трансферни суми и заплати при „гражданите” според футболната консултантска фирма 21st Club, като само Барселона плаща повече. Собствениците на Ливърпул – Фенуей Спортс Груп (те притежават и успешния бейзболен тим Бостън Ред Сокс), харчат по около 290 млн. паунда годишно за трансферни суми и заплати, като преди година счупиха трансферните рекорди за най-скъп вратар и защитник.

Тези два клуба обаче влагат парите си мъдро, като търсят играчи с две главни характеристики. На първо място, попълненията трябва да са млади, за да се използват пиковите им години в кариерата между 24 и 28 години. На второ, трябва да идват от клубове извън европейския елит, защото те имат по-малка власт да изискват тлъсти трансферни суми.

Подобна стратегия може и да изглежда рискова, тъй като е трудно да се знае с точност как ще се развие даден млад талант и дали може да стъпи на най-високото стъпало, ала все пак се отплати чудесно на двата хегемона в ПЛ. Повечето им ключови играчи днес дойдоха от отбори от второ ниво на под 26 години, например Кевин Де Бройне, Бернардо Силва, Едерсон, Мохамед Салах, Садио Мане, Върджил ван Дайк и Роберто Фирмино.

Тотнъм приложи подобна стратегия и тя му позволи да се бори над своята финансова категория, включително неочакван поход до финала в ШЛ тази пролет. Ман Юнайтед, Арсенал и Челси обаче бяха разточителни и вземаха утвърдени звезди, наближаващи залеза на своята кариера. Според 21st Club, между лятото на 2016 г. и края на миналия сезон тези три клуба са купили над 25% от своите играчи от 15-те най-високо класирани в европейската ранглиста отбори срещу по-малко от 20% при Сити, Ливърпул и Тотнъм (вижте чарта горе). Много от тях се оказаха скъпи провали, например Алексис Санчес, Радамел Фалкао и Хенрих Мхитарян. Колкото повече се сриваха резултатите на терена на тези три тима, толкова повече нарастваше изкушението у тях да се купи готово и бързо решение от континенталните грандове като Реал Мадрид или Байерн (Мюнхен).

Изглежда обаче, че ръководителите в тези клубове прахосници най-сетне са си взели поука от грешките. Промяната бе най-забележителна на „Олд Трафърд”. В последните години Санчес, Фалкао и Мхитарян направиха бляскави, но разочароващи трансфери там (заедно с престои и в Арсенал и Челси), а феновете добавят в този списък също Анхел Ди Мария (дошъл срещу 67 млн. паунда от Реал Мадрид) и Неманя Матич (срещу 40 млн. паунда от Челси). Според привържениците най-голямата вина е на изпълнителния вицепрезидент Ед Уудуърд – бивш банкер, който коли и беси след оттеглянето на легендарния мениджър Алекс Фъргюсън преди шест години. При все че Уудуърд докара и разкара доста треньори оттогава, „червените дяволи” и веднъж реално не се сбориха за титлата.

Този уклон към по-старите звезди остави отбора почти без футболисти в пика на кариерата си. Според футболния анализатор Бен Мейхю, играчите на между 24 и 28 години са имали само 45% от общите отборни минути на терена миналия сезон – 3-ти най-лош показател в цялата лига. Новият мениджър Оле Гунар Солскяер обаче като че вдъхнови промяна. Докато играеше, той бе един от многото разцъфтели при Фъргюсън младоци и спечели куп трофеи в края на 1990-те и началото на 2000-те, а сега следва философията на своя ментор.

Юнайтед купи трима нови това лято – все млади и от по-малки клубове. Двама от тях са 21-годишни и с голям потенциал: Аарън Уан-Бисака, дошъл от Кристъл Палас срещу £49 млн., и Даниел Джеймс, взет от Суонзи срещу £15 млн.. Марковата покупка Хари Магуайър стана факт срещу изумителните £80 млн. – нов трансферен рекорд за защитник, ала на своите 26 години той вече се показа постоянен и здрав като скала и за Лестър, и за английския национален отбор.

Арсенал също се подмлади. „Артилеристите” бяха пословични навремето с отглеждането на невръстни чужденци, ала изгубиха търпение към този подход преди пет години и станаха все по-зависими от по-възрастни играчи като Пиер-Емерик Обамеянг (30 г.), Месут Йозил (30), Сократис Папастатопулос (31) и Начо Монреал (33). Миналия сезон само Бърнли даде повече игрови минути на футболисти на над 28 години, пресмята Мейхю. Под ръководството на Унай Емери обаче клубът и скаутите му явно осъзнаха, че спешно им трябват млади попълнения и че те могат да бъдат открити най-евтино в по-непопулярните лиги. Никола Пепе, дошъл за £72 млн. от Лил, е един от четиримата нови с подобен профил, а единственият на над 24 години е Давид Луиж (32 г.), купен от Челси за само £8 млн.

Феновете на съперника от „Стамфорд Бридж” гледаха с неприкрита завист как, докато те се мъчеха от едногодишното трансферно ембарго, конкурентите се подсилваха с таланти от цяла Европа. „Сините” имат една от най-големите и продуктивни академии в света и пускат под наем купища младоци на отбори на континента и по-долни дивизии в страната, но според ФИФА също така дават професионални договори на чужденци на под 18 години, което се наказва, ако не е при някои специални обстоятелства. (От Челси оспорват обвинението.) Докато наказанието е в сила, „сините” може всъщност да прибягнат до услугите на своите младоци, вместо да ги пускат по белия свят за печалба. Само 7% от игровите минути миналия сезон са отишли при момчета на до 24 години, което е 3-тата най-ниска цифра в лигата.

Тотнъм междувременно продължи тенденцията да върти разумно бизнес. Миналото лято това бе първият клуб в историята на Премиър Лийг без нито един входящ трансфер, след като реши, че съставът му е достатъчно добър за скок в Шампионската лига. Този път обаче проницателният президент Даниел Леви докара четирима нови, все на до 24 години и все от по-малко популярни отбори. Работещите със статистически данни анализатори посочват две от попълненията – Танги Ндомбеле и Джовани Ло Селсо, сред най-обещаващите полузащитници в Европа.

Ще позволи ли това лято на разумен бизнес от четирите преследвачи да скъсят разстоянието до водещите два отбора? Лидерите определено имаха по-спокоен прозорец от своите претенденти. Ливърпул не купи готов играч за първия си тим изобщо, а Ман Сити докара петима нови за дефанзивната част на състава си, ала от тях само опорният полузащитник Родри изглежда като вероятен чест титуляр в предстоящия сезон.

Може би тази стабилност, както се случи и с Тотнъм в предходната състезателна година, ще позволи на тези два отлични отбора да потеглят устремно оттам, откъдето спряха в края на пролетта. Букмейкърите обаче предлагат лъч надежда за феновете на другите отбори. На един от пазарите се дава шанс от близо 15% шампионът Сити да завърши на 3-то място или надолу и почти 40% шанс за същото при Ливърпул. И е ясно едно: подобен преврат от Манчестър Юнайтед или Арсенал би се дължал точно толкова на рекрутиращите им звена, колкото и на играчите им на терена.

 „The Economist

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти