Джерард се е запътил към върха и като треньор

Джерард се е запътил към върха и като треньор

Откакто Стивън Джерард си стегна куфарите за Глазгоу след 17 изключителни и лоялни години за Ливърпул и с кратка американска авантюра в Лос Анджелис, любопитството към неговата нова работа не спира. И то огромно любопитство. Много бързо се появи първият символ за неговото мащабно гледище, след като отказа да позира при представянето си в Синята стая на стадион „Айброкс Парк“ – там където са изложени всички спечелени трофеи от Глазгоу Рейнджърс и където другите нови мениджъри обичайно биваха снимани. Отвъд това обаче има и забележително представяне на терена на неговите възпитаници, като ясно изградената им колективна игра навежда на мисълта за също толкова легендарна кариера като треньор на Стиви Джи, колкото и като играч.

Разбира се, някои критикуват бившия полузащитник, че е избрал лесния път с поемане на шотландски гранд, вместо да пресече Ламанша или да се пробва в английската Премиър Лийг, която озаряваше като футболист. Цифрите, включително и в Европа, са доста показателни в сравнение с тези на неговите предшественици на този пост. „Сините“ от 2010/11 насам (броим само тези в елита) губеха средно по 10 мача на сезон до идването на Джерард през лятото на 2018 г., а след това имат общо 13 и само 3 този сезон (две от тях от Селтик). Нещо повече, от началото на тази кампания Рейнджърс вземат средно по 2,36 точки на мач във всички състезания и цели 2,61 конкретно в първенството! За сравнение, при последната шампионска титла в 2010/11 отборът на Уолтър Смит падна 9 пъти във всички състезания.

АСИМЕТРИЧНА СИСТЕМА

Отвъд цифрите обаче подновилият наскоро договора си с клуба до 2024 г. млад наставник успя да изгради толкова плавно играещ отбор, колкото не бе виждан на „Айброкс“ от много дълго време. Благодарение на леко несиметричната си система от вида на 1-4-3-3, тимът на Джерард блести само с един-единствен флангови нападател – Раян Кент. Защото играещият отдясно – Шей Оджо или Скот Арфийлд – играе в по-централна зона в подкрепа на централния нападател – Алфредо Морелос или Джърмейн Дефоу – и така се освобождава целият фланг за десния бек и капитан на отбора Джеймс Таверние. И амунициите неспирно се зареждат за Морелос или ветерана Дефоу.

За успеха на тази леко хибридна система обаче също толкова спомагат високият пресинг и постоянният интензитет. Тази яростна енергия помага на тима на Стиви Джи да брани здраво своето поле, като ключова роля имат отличните във въздуха централни бранители Конър Голдсън и Никола Катич. Неслучайно защитата на Рейнджърс е най-добрата в цялата лига с едва 11 допуснати попадения в 19 кръга и 10 „чисти мрежи“, а тенденцията е явна и според показателите от миналия сезон – само 16 получени гола. Това следва да ни покаже колко сериозно е намерението на Джерард да се утвърди в треньорския елит.

ПЕЧЕЛИВШО ТРЕНИРАНЕ

Легендата на Ливърпул безусловно бележи прогрес след идването си в Глазгоу. Миналия сезон неговият отбор губеше доста точки срещу скромните съперници, докато през този са допуснати само едно поражение – срещу Селтик, и две равенства – срещу Хартс и Абърдийн. „Сините“ отказват да се задоволят с равенството дори и при очевидно лош свой ден и биват възнаградени, както се случи на Боксинг Дей срещу Килмарнък, а победата на терена на вечния съперник в неделя с 1:2 значи, че 3 точки в отложения мач биха изкачили тима над сегашния лидер в таблицата Селтик. Джерард показва умение да променя нещата и със смените, като пуснатите от него играчи от резервната скамейка са вкарали цели 12 гола в 37 мача!

Прогресът на младия специалист се вижда и на континенталната сцена. Миналия сезон „сините“ за малко не излязоха от групата си в Лига Европа с Виляреал, Спартак Москва и Рапид Виена, но през този успяха да го сторят. И то с по победа у дома и равенство навън срещу фаворитите Порто и Фейенорд, като само Йънг Бойс успя да се наложи над момчетата на Стиви Джи. Сега предстоят сблъсъци в елиминациите с Брага, в които ще се отмери още повече талантът на легендарната бивша „осмица“.

Ще е достатъчно ли всичко това за сваляне от трона на Селтик, още не се знае, но едно е ясно: мениджърът на Рейнджърс няма да си позволи да позира пред камерите в Синята стая, докато най-сетне не върне титлата от Премиършип на „Айброкс“.

Тимоте Пинон, „Франс Футбол“

Още от Футбол свят

Виж всички