Гледай на живо

ЦСКА - София хвърли здрав бой на хърватския Осиек - На живо след 4:2 на стадион "Васил Левски"

Пеп и Сити трябва да пренасочат фокуса си към Европа

Пеп и Сити трябва да пренасочат фокуса си към Европа

И така, почти сигурно, състезанието за титлата приключи за Манчестър Сити. Само най-невероятният от най-невероятните сривове – някакво извратено съчетание между тези на Кийгъновия Нюкасъл, на жокея Девън Лок и на голфъра Грег Норман – може вече да спре Ливърпул. Е, може би и намеса на доказаните чудотворци от Лестър.

Момчетата на Юрген Клоп сега могат да отидат в Катар за световното клубно първенство и да изиграят 8 мача в рамките на 19 дни в абсурдната си програма не просто с удобна преднина на върха на таблицата, а и с увереността от това, че шампионите имат дупка в бронята си.

Разбира се, това се казваше за Сити и миналия сезон, след като в края на януари отборът допусна в Нюкасъл своето четвърто поражение в първенството. Отговорът: победи в оставащите 14 кръга и защита на титлата. Загубата в дербито от Манчестър Юнайтед в събота обаче значи, че „гражданите“ вече са изпуснали толкова точки, колкото за целия минал сезон, и че ще трябва да спечелят оставащите си 22 мача, за да изравнят постижението си от май – 98 точки. Дори и това да се случи обаче, предвид това как играе и печели Ливърпул, може да не се окаже достатъчно.

Джосеп Гуардиола знае това. Той направо си призна поражението в надпреварата – това бе видимо не само в преките му изявления, че ще е почти невъзможно да се настигнат „червените“, а и косвено в коментарите му преди няколко седмици за това колко нездраво е едно общество, което цени само победителите.

Той е прав, разбира се, ала все пак е странно да чуем това от устата на футболен треньор, особено на толкова целеустремен към успеха като него. Обичайно такива неща се чуват от мениджъри, чийто пламък или паричен поток за трансфери гасне – Арсен Венгер и Браян Клъф ставаха все по-загрижени за състоянието на футбола, колкото повече успехите им пресъхваха откъм трофеи.

Не че някой намеква, че на 48-годишния Гуардиола му иде краят де…

Сити е на 3-то място в Премиър Лийг с печелене на 2 точки средно на мач и най-голям брой вкарани голове от всички, а и му предстоят пролетни битки в елиминационните етапи на Шампионската лига – най-желания за спечелване турнир в последните няколко сезона ако не от феновете на тима, поне от ръководството, треньорския щаб и играчите. Това не е криза в никой смисъл, но такива неща са винаги относителни и под пухения дюшек от бляскав футбол принцесата започва да усеща бодването на граховото зърно.

Това се очертава като едва третия от 11-те сезона на Гуардиола на пейката без спечелена шампионска титла. При все че винаги е бил в свръхбогати клубове, постигането на това в три различни лиги го прави неповторимо постоянен. Дори и никога повече да не спечели нищо, ще си е заслужил мястото около върха на пантеона. Започват да се виждат обаче някои повтарящи се недостатъци.

Има външни фактори, над които той има ограничен контрол. Сити си плаща прескъпо за недовеждането на заместник на заминалия си през лятото Венсан Компани – ненужен риск, който бе наказан с тежката контузия на Емерик Лапорт. Главоблъсканица е и как, макар че бяха похарчени 150 млн. паунда за леви бекове в последните три години, все още няма убедителен титуляр на поста.

Напускането на Компани остави „гражданите“ и осиротели откъм лидери на игрището, което болезнено се свързва с един тенденциозен проблем за отборите на Гуардиола: те обичайно допускат на талази голове във вратата си. Така неговият Байерн (Мюнхен) беше засипан от залп от попадения в полуфиналите на ШЛ срещу Реал Мадрид и Барселона, по същия начин и Сити страдаше срещу Ливърпул в лигата и ШЛ по-миналия сезон, както и в ПЛ срещу Лестър в сезон 2016/17 и Манчестър Юнайтед в 2017/18.

В събота „червените дяволи“ не просто вкараха и двата си гола в рамките на само шест минути, а и в този период Маркъс Рашфорд удари гредата и бе изпуснато още едно добро положение. Изглежда така, като че един толкова изрядно натрениран тим не може съвсем да реагира и да се поправи, когато механизмът застърже неочаквано. Тенденцията от страна на целия клуб да се обвиняват съдии и да се съзира заговор на всеки ъгъл вероятно не помага в това отношение.

И след това идва въпросът с цикличността. Единственият нешампионски сезон на Гуардиола в Барселона беше неговият четвърти и последен. Най-слабият му в Байерн беше неговият трети и последен. Навикът поражда умора във всеки един състав при всеки един треньор, особено когато върхът вече е бил покорен и предизвикателството е да се остане там, когато си е отишло вълнението и усещането за обща цел.

Всички треньори страдат под тежестта на навика и, както признаха играчите на Байерн, интензитетът на Гуардиола изцежда хората.

Куп наставници, налагащи футбол с яростен пресинг – Клоп в Борусия (Дортмунд), Маурисио Почетино в Тотнъм, Марсело Биелса навсякъде – са виждали от първо лице какъв стремглав упадък може да последва, когато играчите им натрупат физическо, психическо и емоционално изтощение.

Сити все още не е навлязъл в този етап и положението е далеч от необратимо, ала е видимо, че този сезон пресирането не сработва – това беше една от причините Юнайтед да контраатакува толкова много и толкова често, а и се пропускат безброй положения. Липсва безпощадността на хищника. Шампионите си остават отличен отбор, но в модерната Премиър Лийг, където равенството си има вкус направо на загуба, това не е достатъчно.

Затова и, при отворилата се невероятна бездна от 14 точки до върха в класирането, е най-логично Сити и Гуардиола да преместят фокуса си към Европа. Непокорената до момента цел може да е лекарството, което да върне към живот все по-изпадащия в летаргия тим.

Джонатан Уилсън, „Гардиън“

Още от Футбол свят

Виж всички