Семейство Соколови в Казан
- Кой е най-хубавият ви спомен от 8-те г. в Италия?
- Помня всичко. Започнах в “Тренто”, когато бях само на 19 г. Това бе първият ми сезон зад граница. Не играех много, но се оказах на място, където можех да се уча. Това бе шампионски отбор с много звезди в него. За 4 г. спечелихме всичко - титлата в серия “А”, световното клубно първенство, Шампионската лига и т.н. И въпреки трофеите играчите оставаха гладни за победи, искаше им се още и още.
- В някои мачове забивате при 80 процента от атаките и просто сте неудържим. В други 5 пъти поред ви хващат на блок и не можете да бъдете ефективен. Защо се случва така?
- Ден с ден не си прилича. Понякога не се чувстваш 100 процента физически на ниво,
скокът
ти не се
получава
в пълната
си сила
Често играеш на полета, които не са подходящи за теб. Но даже когато не всичко ти е наред, трябва да разбереш как да помогнеш на отбора. Невинаги може да завършиш 70 процента от атаките си, но тогава е нужно да помогнеш на блок, да подаваш добре, да подсигуряваш в защита, да се стараеш да грешиш по-малко.
- Кои са тримата блокиращи, срещу които ви е най-трудно?
- Ще отговоря обобщено - това са не особено високите блокиращи. Ненавиждам ги. Просто не ги виждам. Когато срещу мен е висок блокировач, знам какво да правя. Когато противникът не скача високо, може да не го забележа. Това е най-лошата ситуация за мен.
- Националният отбор на България стана първата жертва на словенците в плейофната фаза на европейското първенство. Учуден ли сте от тяхната игра?
- Много, но те играха превъзходно. Видяхте какво направиха след България - победиха Русия и Полша, сбориха се със сърбите във финала. Браво на тях.
- През януари ще играете олимпийска квалификация.
- Много искам да отида на олимпиада. Това е мечтата на всеки спортист.
- Вие и съотборниците ви не планирате ли да поговорите с Матей Казийски преди квалификацията, за да помогне в нея?
- Всички знаят кой е Казийски и що за волейболист е, но той сега не играе с нас. България трябва да разчита на тези, които са в отбора.
- Какво става с професионалния спорт в България? Клубният волейбол умира.
- Това е добър въпрос, но не аз съм човекът, който може да ви даде отговор на него. Това е по темата.
- Разкажете за родния си град Дупница.
- Това е неголям град с население около 40 000 души. Наблизо се намират красиви планини. Там премина детството ми. Бях от тези деца, които прекарваха цялото време на улицата в игри. В Дупница е хубаво - свеж въздух, хубава природа. Можеш да излезеш на улицата рано сутринта и
да се
прибереш
вечерта
уморен,
мърляв,
но щастлив
Имах страхотно детство!
- С какво сте запомнили 90-те години на миналия век в България? В Русия те бяха тежки, включително и заради високата престъпност.
- Не мога да кажа нещо конкретно, защото заради спорта бях в затворена система. Цял ден прекарвах, тренирайки в залата.
- Какво мислят в България за Русия?
- Много хора у нас смятат, че руснаците са затворени, студени и необщителни. Аз обаче познавам много волейболисти от вашата страна и те са страхотни момчета, които винаги ще ти помогнат, ако имаш нужда. В Казан ни посрещнаха много топло. На улицата хората ни се усмихваха, здрависваха се с нас, когато ни познаят. Това ми харесва. Ако ми кажат, че у вас хората са зли, ще отговоря, че това не е истина.
- Играли сте футбол и слуховете гласят, че се спрели заради високо тегло.
- Бях голямо момче. На 13 г. тежах 120 кг при ръст 190 см. Много голямо. (Смее се.)
- Какво толкова ядяхте?
- Обожавах месните ястия.
- Как отслабнахте?
- Започнах да тренирам повече, да тичам, хранех се по диета. Сега нямам проблеми с теглото.
- На каква позиция играехте във футбола?
- Първо за кратко на вратата, а после бях защитник.
- С такова тегло как се справяхте с нападателите?
- Имах правило - може да пусна топката, но не и нападателя. (Смее се.)
- Известно е, че обичате риболова. Кой е най-големият ви улов?
- Рекордът ми не е впечатляващ - само 3 кг. Какво да се направи? Но риболовът не е за рекорди, а за прочистване на главата. Седиш си спокойно с въдицата, мислиш си за твои неща, релаксираш. Ако не хвана нищо, не се разстройвам.
- Съпругата ви занимавала ли се е със спорт до запознанството си с вас?
- Занимавала се е с класически танци. След това е била политически журналист. Завърши второ висшо образование - право, а сега е майка на 2 деца.
- Имате ли увлечение, за което не знаем?
- Обичам
автомобилите
Имам няколко коли. Старая се да карам една, но ако поискам да похарча пари, ще си купя автомобил.
- Коя е любимата ви марка?
- “Порше”. Това е най-добрата кола. А цветът - черен. Ако е кола, трябва да е черна.
Алмаз Хаиров и Максим Столяров, "БИЗНЕС Online"