Легендата на Милан и настоящ технически директор на клуба Паоло Малдини си припомни последните си два финала в Шампионската лига. През 2005 година “росонерите” загубиха от Ливърпул след дузпи при резултат 3:3 в редовното време и продълженията, след като водеха с 3:0 на почивката. През 2007 година обаче италианският тим взе реванш и победи мърсисайдци с 2:1, за да завоюва своя седми трофей от КЕШ/ШЛ.
“От 1954-а насам само в няколко години представител на фамилията Малдини не е бил част от Милан. Връзката ми с този клуб започна през 1978-а и никога не приключи. Фактът, че поне един Малдини е бил част от Милан от 50-те години на миналия век насам, казва всичко. Голът ми през 2005-а беше най-бързият, отбелязван някога във финал на Шампионската лига, който пък беше най-драматичният. Този мач доказа, че нещата не бива да се приемат за даденост, както и че непредсказуемостта прави спорта изключителен. Смешно ми е, че съм играл осем финала в КЕШ/ШЛ и съм спечелил пет от тях, но изглежда, че хората помнят само този. Той остави важна следа.
Ние бяхме фаворитите, играхме много по-добре от Ливърпул и динамиката на мача така и не се промени, с изключение на тези шест минути. Бяхме опасни през цялото време, докато атакувахме. Но когато преглътнеш такива болезнени ситуации, става по-лесно за теб да имаш други възможности, чрез които да се реваншираш. Помня много малко от финала през 2007-а, тъй като взех обезболяващи, за да играя в него. Помня двата гола на Пипо Индзаги, последния съдийски сигнал и малко от празненствата. Когато ме оперираха три дни след финала, всеки път, щом се събудех, питах дали сме победили, или загубили само за да съм сигурен”, заяви Малдини пред официалния сайт на УЕФА.