Интервюто с Азар: Да, дойдох в Мадрид с пет кила отгоре

Еден Азар даде пространно интервю за списание „Sport/Foot Magazine“, в което прави равносметка на първите си месеци в Реал Мадрид. Белгийската звезда, все още в процес на възстановяване от травма в глезена от мача с Пари Сен Жермен на 26 ноември, сподели, че за него е „мечта“ да е в този клуб, и призна, че е дошъл с няколко килца отгоре през лятото.

-         Мечта ли е за теб да играеш в Мадрид?

-         Да, мечта си беше. Когато започнах да играя в градината вкъщи, винаги Мадрид беше моят клуб, а Зидан – моят кумир. Когато видях стадиона по телевизията, ми се стори вълшебен, а бялата фланелка – безупречна, изключителна. Легендарно! Често ходехме на ваканция със семейството в Испания, но никога в Мадрид, защото е много далеч от Белгия с кола. Всички ми говореха за Реал Мадрид, когато играехме футбол през ваканцията, и гледахме всичките му мачове.

-         Обезсърчаваше ли се при всяко пропадане на трансфера в Мадрид?

-         Не, защото през цялата ми кариера винаги ми е вървяло супер, където и да съм бил. Логично обаче беше един ден да подпиша с този клуб. Можеше да се случи и по-рано. Още в Лил я имаше тази възможност, но беше по-лесно да ида в Англия, отколкото в Испания, защото на младеж на 21 години му е много трудно да дойде направо в Ла Лига.

-          Но можеше да си в Мадрид и преди две години?

-         Всяка година се говореше за моето идване в Мадрид. Никога по-рано обаче нито аз, нито моето обкръжение сме влизали в контакт с клуба. Контактите започнаха преди две-три години, когато получих контузия с националния отбор. Исках да дойда след Мондиал 2018, но Челси каза „не“, защото трябваше да изкарам една година при Маурицио Сари.

-         Зинедин Зидан обаче можеше да натисне по-силно за теб, нали?

-         Не зная. Истина е обаче и че не исках да напускам Челси с лошо. Винаги съм бил начисто с всичките ми клубове още от Лил. Преди последния ми сезон там (2011/12) обкръжението ми ме убеди, че е редно да остана още една година. Същото се случи и с Челси. През лятото на 2018 г. получих обаждане от Марина Грановская (бел. инт. – генерален директор на Челси) с думите: „Не си отивай, Сари идва да те тренира.“ Опитах се да дам най-доброто от себе си.

-         Какво представлява това да играеш за Мадрид?

-         Когато си малък, гледаш на този клуб като на някаква мечта. Когато дойдеш тук и влезеш в сградите му, усещаш сигурност навсякъде. Тренировъчният център е огромен. При първото ми идване отидох от другата му страна и шофирах две-три минути, за да стигна до входа за играчите. Видях терените и не се и опитах да ги преброя. Когато влязох в хотела за играчите, си казах, че този клуб е толкова успешен и заради заложената дълбоко у него любов към работата. Най-добрите играчи, тежестта на историята… Влизаш в съблекалнята и усещаш от първия миг, че играчите са там само за да побеждават. Срещаш се всекидневно с привърженици, които ти казват, че си длъжен да спечелиш Шампионската лига. Това е цяла една култура.

-         Зидан беше твоят модел за подражание…

-         Нямаме един и същ стил. Технически той е над мен, но у него най-много ми харесва това, че когато го погледнеш, ти оставя впечатление, че винаги се забавлява, че кара другите да играят. Футболът за мен е точно това. Когато гледах Зидан, никога не съм си казвал: „Иска да дриблира през всички, да играе само за себе си.“ Не, той играеше за отбора. Харесват ми играчите, които се забавляват. Не търся непременно аз да блесна. Разбира се, щастлив съм, ако успея, ала не това е моята цел на терена.

-         Опитвал ли си се да го имитираш?

-         Това е трудно, но когато гледаш как спира топката и подава, ахваш от неговата елегантност. Не гледах само него, а и Тиери Анри. Моето поколение гледаше много видеа в YouTube. После отивах в градината и опитвах да повторя видяното от Зидан със своите братя в мач. Бях привлечен от него, сякаш така се идентифицирах.

-         Това е много силна връзка, почти лична…

-         Не бях говорил много с него. За първи път ми се случи на Евро 2016 във Франция, когато ми звънна и ми каза: „Би било добре да дойдеш.“ Когато Зидан ти звъни, нещата са сериозни!

-         Като магнит е, нали?

-         Често казано, прави нещо специално. Той има някаква власт над мен. Не ми проглуши ушите по време на цялото европейско, а само ми каза, че ме следи. Рече: „Ще те видим един ден, ако дойдеш в Мадрид“. Това се запечата завинаги в главата ми.

-         В чисто човешки план какъв треньор е той?

-         Не говори много, а простичко. Идва да поприказва с теб преди мача с някоя късичка фраза и те успокоява. Първите два-три месеца не ми се стекоха според моето желание, а той ми каза да запазя спокойствие. Все повтаряше: „Позволи си някой каприз.“ Той е нормален човек, не се оплаква от нищо и действа право в целта. Обича своите играчи, запазил е тази си емоционална страна от характера. Усещаш, че колективът е щастлив от това, че той е треньорът, включително и онези, които не играят много. Това е фундаментално! Точно тук виждаш, че той разбира чувствата на футболистите, защото е бил на тяхното място.

-         Какво ти дава във футболен план?

-         Нашите тренировки са винаги с топката и удоволствието от играта стои над всичко друго. Упражненията, мачлетата… Когато работиш с италиански треньори, както аз с Антонио Конте и Сари, изпитваш много по-малка наслада. Всичко е много по-предначертано, по-репетирано, а удоволствието идва чак с победата. Три години работих с италиански треньори и ми се отрази добре да преоткрия радостта от играта с наставник като Зидан.

-         Дойде срещу 100 млн. евро. Удари ли те адреналинът по време на представянето ти в Мадрид?

-         Открих нов свят! В Челси – един от най-добрите клубове на света – ми беше много по-лесно по време на представянето. Когато идвах към Мадрид със самолета с моите братя, ме попитаха какво ще правя. Торган ми каза: „Внимавай в картинката, че ако се сдухаш, всички ще ти се присмеят!“. Дори и в Челси ми говореха: „Няма да гледаме мачовете ти, само представянето!“. Когато ме накараха да говоря пред хората…

-         Не беше подготвил нищо…

-         Ама наистина нищичко! Мислех да кажа нещо на испански, ама като не говоря испански… Щеше да се забележи, а аз исках да съм спонтанен. Тогава си казах: „Добре, хайде на френски.“ Продължава да си е един хубав спомен за мен.

-         Въпреки контузията, игра в половината от мачовете на отбора…

-         Изкарах цялата лятна подготовка. Два-три дни преди първия мач във Виго усетих болка в бедрото. Често изпитвам болки преди мачовете и мислех, че ще отмине, но на другия ден продължаваше. Зидан ме попита дали искам да мина на скенер, защото и докторът настоявал, та се съгласих и открихме малка контузия. Треньорът не искаше да рискува в началото на сезона и след като раната се излекува, продължих. Само че бях извън терена три седмици и трябваше да преоткривам ритъма си. В първия мач срещу ПСЖ очаквах да е леко, а се получи зле.

-         Говореше се, че си надебелял. Така ли беше?

-         Да, истина е и не ще го крия. Когато съм във ваканция, съм във ваканция! Бях качил пет кила през лятото. Аз съм от хората, които бързо качват и после, ако полагат грижа, бързо свалят. На 18 години в Лил тежах 72-73 кг, после с натрупването на мускулна маса станах 75, в лоши дни 77 кг. Това лято качих до 80 кг. Свалих всички излишни за десет дни.

-         Как оценяваш своето начало на сезона?

-         Единственото лошо от него са статистиките. Вкарах веднъж, дадох една асистенция и ме фаулираха за една дузпа. Хората помнят само това. Предложеното от мен в първите два месеца не беше достатъчно и си казах, че мога и по-добре. След това наистина се почувствах по-добре: вземах топката, финтирах, ускорявах и опитвах да спомагам другите да играят по-добре. Не всичко ми се получаваше, но опитвах. В първите два месеца си казвах, че съм нов и затова трябва да играя опростено, поради което давах твърде много пасове, а хората очакваха от мен да дриблирам…

-         Често се говори, че съблекалнята на Мадрид е трудна. Как я виждаш ти отвътре?

-         Аз не съм от хората, които си търсят проблема. Може би съотборниците ми тук, предвид постигнатото от мен във Франция и Англия, също ме уважават. Не идвам в Мадрид на 21 години и в нужда тепърва да се доказвам от нулата. Те ме познават.

-         Носиш фланелката с №7, собственост преди на Кристиано Роналдо…

-         В началото беше на Мариано. Не исках да ходя да го питам, не е в стила ми. Знаех, че №10 е на Лука Модрич. В Челси избрах №17, който тук е на Лукас Васкес. Свободен беше №16, но не го исках. Поисках №50, ала в Ла Лига не можеш да играеш с над №25, та тогава от клуба казаха на Мариано: „Трябва да дадеш №7 на Еден!“.

-         Кой ти помогна най-много за приспособяването?

Разбира се, Тибо Куртоа. Също и кондиционният ни треньор Грег Дюпон. Приспособяването ми тук е лесно, защото има много френскоговорящи – Карим Бензема, Рафаел Варан, Ферлан Менди, персоналът е франкофонски. За мен това е идеално.

Следвай ни: