Връщането на Зидан направи Мадрид фаворит за титлата

Беше януари, беше студено и Реал Мадрид точно беше уволнил своя старши треньор, макар че нямаше да е дълго в траур от това. Новината отече към приятелите и глашатаите на клуба в медиите, преди да е съобщена на Рафаел Бенитес – човека, от когото се отърваха. Той дори не беше на „Сантиаго Бернабеу“ в тази понеделнишка вечер, но неговият заместник вече знаеше. Изход от сцената вляво, вход за сцената вдясно. Кралят е мъртъв (при това реално той никога не беше кралят), да живее кралят!

Този път истинският.

Човек би очаквал поне някаква димна завеса, след като на мястото на Бенитес като на магия, като някаква илюзия идва Зинедин Зидан. Нямаше въпроси, нямаше и разкаяния – само чиста проба възбуда, замаскирала определено отчаяние. Мадрид се бе обърнал към Зидан – най-елегантната фигура в своята история, просто защото трябваше. Нямаше по-добър щит за въпроси, вместо това само обикновено представяне на французина с жена му и синовете му заедно с клубния президент Флорентино Перес. И всички позиращи в широки усмивки.

На следващия ден някой все пак се осмели да попита защо са уволнили Бенитес. „Не е сега времето да говорим за това“, отвърна рязко директорът по институционалните връзки Емилио Бутрагеньо, взел ролята на Перес пред медиите. И това време никога нямаше да дойде: Зидан беше джокерът, който покри всичко друго. Поне за момента. Изненадата за всички, особено за ръководителите на клуба, бе там, че това щеше да е завинаги.

Обръщането към Зидан – първоначално мярка по спешност, се оказа най-добрият им ход въобще; ход с реално напълно неочакван успех. Хората в управата се съмняваха, че легендата има особени качества, а, колкото и сюрреалистично да звучи, тези съмнения останаха и дълго след това, както сам показа с думите си президентът на сутринта след спечелването на третата поредна Европейска купа. Само дето какви качества се оказа, че има Зизу! Запитан при първото си представяне за това какво би смятал за успех, той отвърна: „Да спечеля всичко.“ Както се оказа, той успя да го постигне. Спечели всичко и стори всичко, и то в такъв кратък времеви отрязък, че днес това изглежда почти абсурдно.

Тази седмица се отбелязаха четири години от първото идване на французина на пейката на Мадрид, което няма как да не ти се струва откачено. Четири години? Само толкова? Как е възможно някой да постигне толкова много за толкова малко време? Да спечели триж Шампионската лига, веднъж титлата в Ла Лига, да си тръгне, да се върне, да преглътне четири предълги и потискащи месеци, да рискува да прегори и да види как наследството му се срива, а накрая пак да го построи наново с един нов отбор с до голяма степен същите стари играчи, готов отново да печели. Един вид възродител.

Изглежда като да са минали векове от печеленето на три поредни Европейски купи, ала всъщност не е така. И като погледнем сега към отбора, заминал за новата Суперкупа на Испания (на която по старите правила не трябваше въобще да е участник, а днес е фаворит), е трудно да избегнем извода, че някак си, и не можем да сме сигурни точно как, Зидан тихо и почти незабелязано може пак да е успял в своето. И пак по своя начин.

Когато пое поста преди вече четири години, той отвърна така на въпроса кои треньори са му повлияли: „Аз трябва да бъда Зидан.“ И беше. Изкушаващо е да се подхвърли тезата, че никой друг не би съумял да постигне постигнатото. Когато французинът се завърна на поста, всички говореха за „Френска революция“, ама такава нямаше. Да, той има нов вратар – Тибо Куртоа, и Еден Азар, както винаги е искал, пък и Гарет Бейл, когото никога не е искал. Няма обаче Пол Погба – голямата си мания. Иначе има всички пожелани и днес, само шест месеца след като изглеждаше тимът да умира в бавна смърт с 12 дълги мача без никакво значение, животът отново се завърна у него.

Лука Модрич, Марсело, Иско – всички те бяха пътници. Както и останалите. Модрич, Марсело, Иско… всички те отново са тук. Както и останалите.

Само допреди шест седмици Иско изглеждаше като бивш футболист. Съмненията бяха не дали има място в състава на Мадрид – определено нямаше, а дали има място изобщо в който и да е състав. Сега обаче и той, като останалите, е съживен. Без шумотевици, без фанфари… само футбол. Зидан вдъхва внимателно, но сигурно живот у играчите си, въобще у хората си, а точно това е същественото. Зизу върна Иско в отбора – модел на онова, което е способен да стори с всекиго. Един ден – срещу Пари Сен Жермен, във втори – срещу друг, и после пак, и пак, и пак. Отново играч.

В събота, в последния си мач преди заминаването за Саудитска Арабия, Мадрид би Хетафе. Всъщност би Хетафе по хетафски. Нямаше блясък, нямаше особено добра игра („Куртоа ни спаси“, призна старши треньорът след срещата), ала пак имаше нещо. Показа се сериозност, а това е от значение.

Перес веднъж каза на един наставник на „белите“, че не му пука особено за първенството. На Зидан обаче за нищо не му пука повече: никой не е ценял по-високо шампионските титли на Барселона повече от него. Той знаеше важността на това, както и друго: че в Киев на сутринта след спечелването на третата поред Европейска купа властимащите се съмняваха в неговите качества и говореха зад гърба му, че може би не е наистина голям треньор. Знаеше го. Той е по-проницателен и по-голям политик, отколкото изглежда на прима виста.

Когато си тръгна, говореше повече за провалите, отколкото за успехите. И наистина го чувстваше така. Загубата от Леганес бе за него със същата тежест като победата над Ливърпул. Едва когато отборът му надви Барса за титлата бе наистина изпълнен и задоволен. В тима му сега има нещо от пролет 2017: единствената от онези три години, в които Мадрид спечели и Шампионската лига, и шампионската титла; единствената от онези три години, в които може да се каже с пълна увереност, че „лос меренгес“ бяха най-добрият отбор в Европа.

На средата на първенството Мадрид изостава от лидера Барселона само по голова разлика (+24 срещу +26) и беше по-добрият отбор в декемврийския Класико (0:0 на „Камп Ноу“). Ако погледнем траекториите на двата гранда, остава впечатлението и усещането, че те се движат в различни посоки: „лос бланкос“ вървят на добре, а „блаугранас“ – кой знае? Мадрид си има недостатъците, начело с головата яловост под дебелата сянка на далечния Кристиано Роналдо, ала притежава също разнообразие, липсвала преди стабилност в защита, сериозност. Тимът не бе достигал този етап на сезона с толкова малко допуснати голове (12) от цели 30 години насам.

Феде Валверде придава нещо различно на халфовата линия, а Ферлан Менди – на отбраната: в 10-те му мача като титуляр има 7 „чисти мрежи“. Куртоа отново е Куртоа – преди пропусклив, сега непроницаем. Рафаел Варан защитава с увереност и бързина. Преди летаргичните Модрич и Тони Кроос пак живнаха. Азар още не е изригнал заради контузиите, но ще го стори. Той е част от един отбор, който не е идеален, но е… нещо.

Може би това е началото, може би това отново е тимът на Зидан. Знаете го – онзи, който печели.

Сид Лоу, ESPN

Следвай ни: