21 олимпийски медала за ползващите "допинг" с медицински цели

Стотици спортисти по света използват забранени стимуланти за терапевтична цел, и това за никого не е тайна. Не веднъж на подбив, например, са били „астматиците” в биатлона. А след като хакерската групировка „Фенси Беърс” осветли някои звездни имена през 2016-а, Световната антидопингова агенция (ВАДА) реши да излезе с цифри. Данните са за последните 5 олимпиади – от Ванкувър 2010 до Пьонгчанг 2018. Според екипа, направил изследването, за всеки един форум едва един процент от спортистите са използвали забранени вещества по медицински причини. А зависимостта между такива състезатели и спечелените от тях медали е несъществен. 

Авторите на този труд не са никак случайни – медицинският директор на ВАДА Алан Вернек и мениджърът, отговарящ за терапевтичните субстанции и методи (TUE) Дейвид Хили.

Цифрите обаче вместо да дадат повече яснота, сякаш предизвикват повече въпроси. Оказва се, че за този период на игрите е имало 20 139 състезания и са връчени 2062 медала. А спортисти с TUE са участвали в 0,9 процента от надпреварите (или 181) и са спечелили 21 отличия!

Разбира се, в този анализ няма нито едно име, всичко е медицинска тайна. И пак благодарение на „Фенси Беърс” обществеността научи за спортисти, взимали забранени препарати със знанието на ВАДА – сестрите Серена и Винъс Уилям, Рафаел Надал (тенис), Симон Байлс (спортна гимнастика), Мо Фара (лека атлетика), Райън Лохте и Ласло Чех (плуване), Крис Фрум и Брадли Уигинс (колоездене)... Все звездни имена. 

И на фона на общата картина – 21 олимпийски медала, спечелени от „болни” спортисти, които взимат забранени стимуланти с лечебна цел и имат предимство пред останалите, не изглеждат никак малко.

Ето, например, американската гимнастичка Симон Байлс на олимпиадата в Рио 2016 спечели 4 златни медала. Девойката, която страда от дефицит на вниманието, стана първа и в отборното с тима на САЩ. А ако й бяха забранили да участва дали американките отново щяха да са шампионки... 

Освен това изследването на ВАДА обхваща само олимпийските игри, но не и други големи състезания. Така, например, британският колоездач Крис Фрум е четирикратен победител в „Тур дьо Франс”, както и на редица други престижни надпревари. А през 2017-а печели „Вуелта”, като в пробата му тогава откриват два пъти по-голямо количество на препарат срещу астма. Разбира се той има разрешение да използва салбутамол с терапевтична цел.

Затова и заключението, базирано само на олимпиадите, че използването на TUE не влияе върху резултатите, не е съвсем точно.

„Терапевтичните изключения са задължителна част от спорта, която позволява на атлети с потвърдени диагнози да се състезават в условията на равна конкуренция”, казва Алан Вернек, медицински директор на ВАДА.

А статистиката показва, че най-много разрешителни, за използването на TUE, за издадени на спортисти от САЩ, Италия, Франция, Австралия, Канада, Германия, дори Нова Зеландия. 

Още едно изследване на ВАДА също хвърля светлина до колко използването на TUE влияе върху резултатите. То е направено от проф. Кен Фич, член на ВАДА и преподавател в Университета в Западна Австралия още през юни 2016-а. Докладът също се основава на олимпийските игри – от 2000 до 2010. Според данните спортистите с диагноза „астма” по време на състезанията са били от 4 до 7 процента. Същите тези атлети, например на зимни игри са спечелили 11 от 15 процента от всички златни медала! А на летните олимпиади процентите са два пъти по-малко.
От ВАДА обаче твърдят, че използването на забранени препарати с медицинска цел не гарантират победа или медал от олимпиада. В повечето случаи това би следвало да е така, но съмненията за спортсменско поведение остават!

"Труд"

Следвай ни: