БФ Волейбол трета по брой клубове у нас

Българска федерация по волейбол е със 107 картотекирани клуба у нас за 2020 година, сочи регистърът на ММС. Това я поставя на трето място в България по този брой, след Българския футболен съюз – 280 клуба и Българска федерация по лека атлетика със 129 клуба. Трите федерации са единствените, които са с над 100 лицензирани клуба.

 

57

 

След тях се нареждат борбата с 93 клуба, 87 са в баскетбола, 83 в тениса на маса, 71 - в плуването, 66 - в тениса на корт, 65 в художествената гимнастика и 62 в бокса.

Доста сериозно свиване на членовете отбелязват някои федерации след влизането в сила на новия закон за спорта. Срокът за подаване на документи изтече през февруари и вече трети месец централите се опитват да сложат ред в членовете си.

Според разпоредбите, всеки клуб, който не бъде вписан в регистъра към Министерството на младежта и спорта, губи правата си да участва в състезания, както и правото да гласува на общи събрания.

Документи обаче пристигат все още, като се обработват всеки ден. Най-вече става въпрос за такива, които имат грешки.

Една от целите на закона бе да се изчистят т.нар. кухи клубове, които през последните години се правят единствено за да получават средства и да участват в общи събрания. Стигна се до абсурдите да има 1 клуб с 1 треньор и 1 състезател.

Иначе 84 федерации са получили вече безсрочен лиценз, както повелява новият закон. Сред тях е Българска федерация по волейбол, а лицензът е под №70.

Вече има няколко сериозни парадокса. Към момента новата федерация по автомобилизъм е успяла да лицензира само няколко клуба. В тази по вдигане на тежести редовни са само 28, като през последните години скандалите там се вихрят точно заради огромното количество, които се явяват на общи събрания. Стрелковият съюз има 22 клуба.

Проблеми има дори БФС, който е по-принцип най-голямата спортна федерация в България. Към 4 май са одобрени 280 клуба, като на последното общо събрание в гласуването участваха 504. Тогава Борислав Михайлов получи 463 вота, Любослав Пенев - 36, и 5 бяха за Ивайло Дражев. Но буди недоумение как над година и половина след приемането на закона не е сложен ред във футболните клубове. Сега в края на годината, най-вероятно през декември предстои нов конгрес след оттеглянето на Михайлов, като в залата могат да влизат представители само на тези, които фигурират в регистъра.

Най-малката федерация по олимпийски спорт е съюзът по триатлон, където са се записали само 9 клуба по този спорт. Следва тази по ловна стрелба, където имат 14 клуба, но за сметка на това направиха световна шампионка за девойки.

Две от най-добре финансираните федерации в България са зле - с по 23 и 22 члена. Става въпрос за мотоциклетизма, който редовно получава субсидия за провеждането на кръгове от световния и европейския шампионат в България и таекуон-до, олимпийска версия. Втората дори изостава от централата по кик-бокс и муай-тай, въпреки че доскоро бе в първа група по пари заради медали от първенство на планетата.

Нормално е във федерациите по зимни спортове да има съвсем малко членове, защото в крайна сметка те са зависими от центровете си, където могат да тренират, а в случая на кънките и хокея на лед - от наличните пързалки в България. Няма как да има клуб по алпийски ски или ски скок от Добрич или пък хокеен отбор от Ловеч, където няма как да се практикува даденият спорт.

Най-малките федерации в България към момента са три. Това са по Т-клас (снайперска стрелба), снукър и кудо (вид японско бойно изкуство). Там до момента има само по 7 редовни члена.

Доста зле вървят работите и в регистъра на треньорските кадри в България. Към момента в него фигурират само 456 имена. От които като футболни треньори са вписани точно шестима - Александър Георгиев, Антонио Великов, Атанас Митев, Васил Павлов, Илиян Памуков и Петър Петров. В същото време там е звездата ни в сноуборда Александра Жекова, която вече има пълни права.

 В останалите регистри за обединени спортни клубове, за академичен спорт и за туризъм все още няма вписани дружества.

Следвай ни: