Масимо Морати: Станах президент на Интер, защото съм луд

През 1995 година Морати - един популярен петролен бос реши да нахлуе в спорта като президент на Интер. Тогава "нерадзурите" не бяха световна сила, но с неговото идване започна една от най-славните глави в историята на футболния клуб от Милано. Пет поредни титли, 4 купи, 4 суперкупи на Италия, Купата на УЕФА и най-важното – триумф в Шампионската лига. В кариерата си на футболен президент Морати е вложил 1,5 милиарда евро за трансфери. Привличал е гигантите на гола Роналдо-Феномена и Златан Ибрахимович, както и фамозните Луиш Фиго и Роберто Баджо. И един специален треньор - Жозе Моуриньо. Всички те написаха златни страници в своите биографии с емблемата на Интер.
- Честта е изцяло моя! Радвам се за тази среща и за интереса от ваша страна. Прекрасна възможност да се видим отново.

- Сеньор президент, откъде идва вашата страст към футбола? А и не само от вас, а въобще от вашето семейство? Как се роди тази толкова дълбока любов?
- Не е лесно да си спомня, защото съм бил наистина много мъничък тогава, когато е започнало всичко. Татко и моят брат ме водеха на стадиона. Бил съм на четири годинки. Такъв беше животът тогава. Всички знаехме, че в неделя ще бъдем с татко на стадиона. Това беше задължителен ритуал. Затова и до днес любовта е толкова силна. Защото започва преди толкова много години. Имам я от татко.

- През сезон 1995/96 какво ви накара да станете президент на Интер?
- Защото съм луд! Нещата са като в любовта - ако мислиш прекалено много, нищо не се получава. Не трябва в никакъв случай да търсите логика. Освен това татко също бе президент преди години и беше въпрос на чест за семейството ни. Трябваше в онази сложна ситуация да поема кръста. Нямах право да кажа „не“ и затова приех предизвикателството. Това е, друго няма. Освен, че се гордея с работата си.

- Сеньор Морати, в Интер свършихте наистина огромна работа. Изградихте футболни колоси. Какво си спомняте например за първия футболист, който доведохте от Аржентина – моя приятел Хавиер Санети?
- Санети? Да, спомням си. Това беше интересна история. Ходих да го гледам на живо. Как стана всичко? Първо ми изпратиха видеокасета да гледам друг аржентински играч. Обаче не бяха изрязали най-важните моменти на съответния футболист. Просто ми бяха изпратили видеозапис на цялата среща. Вместо да гледам основния виновник за изготвянето на касетката, аз се вторачих в това нисичко момче Санети, което играеше по невероятен начин. Спонтанно реших да отида да го гледам специално на живо и малко след това го взехме.

- При вас дойде и един треньор, който може да се каже, че написа много от новата история на клуба – Жозе Моуриньо. Какво можете да ни кажете за този наставник и за този човек? Защото треньорът си е треньор, но понякога човекът е много различен от това, което виждаме на стадиона. Защо решихте, че именно Моуриньо трябва да бъде привлечен за наставник на Интер?
- Доста време обмисляхме това решение. Наблюдавах го повече от две години. Спомням си онзи полуфинал на Шампионската лига в Португалия. Беше минал първият мач и преди ответната среща го попитаха какво мисли за изхода на полуфинала. Той отговори: „Какъв полуфинал? Аз мисля вече за финала.“ И отборът му победи в онзи мач с 4:0. Да, той просто обича да унищожава съперниците си или да прави така, че те все едно не съществуват. След идването му нещата при нас потръгнаха. Работата му беше фантастична. Не мога да си спомня почти за лоши моменти. Просто истински професионалист и прекрасен човек. Имах чувството, че с времето се превърна в заклет фен на Интер. Толкова присърце приемаше нещата.

- Печелили сте италианския шампионат, купата на страната и Шампионската лига. Какво си помислихте в онзи славен момент, когато вдигнахте трофея на Шампионската лига?
- Първото нещо, за което помислих беше семейството и за това колко горд би бил баща ми с мен. Това бе първото, което премина през главата ми. Едва след това се отдадох на радостта с хората от клуба. Беше невероятно, фантастично чувство на щастие. Тифозите също бяха в екстаз. Не бях виждал в живота си такъв изблик на щастие. Беше фантастично. Много от нас плачеха от радост. И да, може би беше нормално при такава голяма победа.

- А какво си спомняте от онзи финал в Мадрид? Да видиш Специалния просълзен и дори онова кораво момче Марко Матераци да крие сълзите си от радост - поне така видях аз ситуацията по телевизията.
- Красиво беше. А Моуриньо си е Моуриньо. Често ме е шокирал с решения, но после съм разбирал, че е бил прав. След онзи мач отидох да го прегърна и му казах: „От тук нататък ти разрешавам да правиш всичко каквото искаш, защото с теб Интер спечели най-престижния трофей.“

- Сеньор президент, толкова години бяхте начело на Интер. През това време в клуба дойдоха Фиго, Роналдо-Феномена, Иван Саморано, с който днес работим заедно в един и същи телевизионен канал и други големи фигури. Какво обаче можем да кажем за Интер днес, когато вие вече не сте президент на клуба?
- Интер продължава и днес да е стабилен клуб. Много мощ има в себе си. А също така и прекрасно бъдеще, големи възможности и предпоставки за успехи. В момента се гради сериозен тим. Мисля, че се върви по път, който ще ни заведе отново при големите успехи. Имаме млади момчета, в които е надеждата ни за успешна мисия. Ще станат шампиони скоро, сигурен съм. Трябва само работа и търпение. Велик клуб като Интер има нужда от шампиони в отбора си. Младите сега са по-различни, но възлагам големи надежди на тях.

- Начело на този отбор стои един треньор, който е обичан в цяла Италия – Антонио Конте. Мислите ли, че това момче има достатъчно характер? Гледали сме го и сме му се възхищавали като футболист, но днес вече е треньор. Вие като вече бивш президент на клуба и като фен на Интер харесвате ли го като наставник?
- Абсолютно! Конте има много качества като треньор, които напълно компенсират малкото му недостатъци. За мен най-важното му качество е пълното отдаване на футбола и на отбора му. Капацитетът му на треньор вече бе доказан в много трудни моменти. Мисля, че той е наставникът, който ще заведе Интер отново на трасето на големите успехи.

- С Антонио Конте начело и с тези 10 нови играчи в състава имахте ли съмнения дали Интер ще може успешно да се противопостави на Ювентус, на Наполи, на Рома и Милан?
- Да, разбира се. Но знаех и друго – с много работа резултатите ще дойдат. Най-сериозният ни съперник, разбира се, е Ювентус. Очаквах също и Наполи да ни притискат, но никой не може да е стопроцентен в прогнозите. Мисля, че силният характер на треньора ни и попълненията от бъдещи шампиони вече са на витрината. Мисля, че дори и да не успеем да ликуваме с титлата, ще се борим докрай и ще направим много силно представяне в шампионата. Трябва още повече работа и най-вече силна амбиция и жажда за победи. Сигурно е, че така ще завършим успешната до момента кампания в Серия А.

- А мислите ли, че с този отбор е възможно един ден Интер отново да спечели Шампионската лига?
- Въпросната цел е вечната надежда на клуба ни. С нея живеем. Това е една цел, в която Интер винаги се прицелва. Дори да нямаме много силен отбор и да разчитаме повече на късмета си, Шампионската лига винаги ще е наша основна цел. Първо обаче трябва още малко да постегнем отбора си.

- В групата с Барселона, Славия (Прага) и Борусия (Дортмунд) какви възможностите пропусна Интер?
- Според мен в групите на Шампионската лига винаги най-труден е първият мач. Няма значение дали това е срещу равностоен съперник или срещу аутсайдера в групата. Първият двубой е винаги много опасен, защото ако там нещата не потръгнат, после става още по-трудно. Така за съжаление стана заради ремито у дома със Славия. Но трябва да признаем, че жребият ни определи наистина трудни съперници в тази група. Много трудни и накрая не всичко зависеше от нас, въпреки че се борихме докрай.

- След малко ще поговорим и за шампионата - за Серия А, но имам още един въпрос за европейските турнири. През изминалия сезон се случи нещо невиждано досега в историята - четири английски клуба в двата финала на Шампионската лига и Лига Европа. Какво трябва да се промени в италианския футбол, за да могат отборите ви да се борят равностойно с клубовете от Острова? Какво ви липсва?
- Мисля, че има нужда от повече увереност и амбиция в нашите отбори. Това е много важно във футбола. Трябва да бъдем благородни на футболния терен. Повече амбиция и увереност в играчите помага за повдигане на духа на целия отбор и от там идват и успехите. Проблемите, свързани с липсата на пари, с различен стил и организация на първенството и много други, остават на заден план, когато има амбиция и увереност. Ние имаме достатъчно история и мощ зад гърба си и трябва да се възползваме от това.

- Сеньор Морати, толкова години начело на Интер и толкова дербита зад гърба ви. Видял сте наистина  много в живота и в тази велика игра. И все пак - какво чувствате преди голямото дерби  Интер – Милан? Правите ли прогнози? И по-лесно ли ви е сега да гледате битката не като президент, а като редови запалянко. Вярвам, че не пропускате да отидете на този мач, нали?
- Да, разбира се. Този мач е винаги емоционален за всички ни. Разбира се, когато си президент, страданието и стресът са много по-големи. Това е дерби, което е 100 процента емоция. Нещо наистина специално. Като президент съм похабил най-много нерви точно в тези мачове. Красиво е обаче. Истинско щастие е за един град да има такива дербита. Наистина е колосално и непреходно. Всеки срещу всеки. Всеки интерист очаква отборът му да победи, за да може да се заяжда със съседа или колегата си, който е от Милан. И обратното. Няма значение в момента какво е състоянието на отборите. Този мач е извън времето. Затова е и най-важният за всички нас. Човек просто трябва да види атмосферата и настроението на стадиона и в целия град. Да видиш дербито на Милано е нещо наистина незабравимо за цял живот. И затова аз винаги съм на стадиона с надеждата да имаме успех.

- Огромни благодарности за отделеното време, сеньор президент! Беше истинска привилегия и чест за мен! Защото вие, сеньор Морати, сте оставил толкова успехи и красиви неща след себе си в този клуб.
- Благодаря и аз. Удоволствие беше!