ПОДКРЕПИ ЛЮБИМИЯ СИ ОТБОР В НАЦИОНАЛНОТО ПРЕБРОЯВАНЕ НА ФЕНОВЕТЕ

Италия 1990

Италия 1990

14-ото световно първенство по футбол е проведено от 8 юни до 8 юли 1990 г. в Италия. Домакинът на световното първенство е избран на 19 май 1984 г. между кандидатите СССР и Италия. Фаворити на шампионата са отборите на Италия, ФРГ, Аржентина, Бразилия и Холандия. В състава на "лалетата" личат имената на холандското трио на Милан Ван Бастен, Гулит и Рийкард, които обаче се превръщат в разочарованието на мондиала. Италианците показват отлична игра в защита и полузащита, но колебание в атака. Главният герой се оказва Салваторе Скилачи, който първоначално е резерва в селекцията на Адзелио Вичини и който бележи във всеки мач. Германия показва огромна класа още на старта, когато разбива с 4:1 иначе силния състав на Югославия. 

Лидер в отбора на Бекенбауер е капитанът Лотар Матеус. Шлагерът на Италия'90 е Камерун. Африканците побеждават на откриването Аржентина, а след това бият и силния тим на Румъния. На осминафиналите камерунците елиминират след продължения Колумбия, като тук вина носи и вратарят Рене Игита, който тръгва да лъже ветерана Роже Мила извън наказателното поле, за което е наказан моментално с гол. Аржентина бие Бразилия в Торино в един от най-интересните мачове на турнира. Гредите помагат на няколко пъти на вратаря на "гаучосите" Серхио Гойкоечея, а развръзката идва, когато Марадона прави рейд от центъра и пуска пас към Каниджа, който останал сам пред Тафарел не бърка. 

Същата вечер Германия елиминира Холандия в Милано, с което Бундестима си отмъщава за отпадането в Хамбург на Евро'88 две години по-рано. Този мач ще се помни и с плюнките на Рийкард в косата на Руди Фьолер. Полуфиналите противопоставят Италия и Аржентина в Неапол и Англия и Германия в Торино. И двата мача са решени с дузпи, като драмите при изпълненията се помнят и до днес. Италианците трудно преживяват отпадането, а англичаните изпускат големия си шанс за нещо значимо за първи път след далечната 1966 г. В мача за 3-4 място домакините побеждават с 2:1 британците, като по всеобщо мнение Италия - Англия е бил по-достоен мач за финал, отколкото Германия - Аржентина. 

Отборите на Бекенбауер и Биларди повтарят сблъсъка си от Мексико, но този път той е много по-скучен, като почти липсват голови положения. В 84-ата минута много спорна дузпа за падане на Фьолер в наказателното поле пред Гойкоечея води до дузпа, която Анди Бреме превръща в гол. Любопитно е, че щатен изпълнител на дузпите в Бундестима е Матеус, но той се отказва да бие, тъй като имал проблеми с обувката си. 

Бреме не греши от бялата точка и така Германия печели третата си световна купа. Бекенбауер пък става вторият след Марио Загало, който е световен шампион и като футболист, и като треньор. 

Голмайстор на турнира: Салваторе Скилачи (Италия) с 6 гола 

Победители: Илгнер, Бреме, Колер, Аугенталер, Бухвалд, Литбарски, Хеслер, Фьолер, Матеус, Клинсман, Бертхолд, Ауман, Кьопке, Ройтер, Мил, Ридле, Баин, Щайнер, Мьолер, Пфлюглер, Тон, Херман. Треньор: Франц Бекенбауер.

Най-резултатен мач: САЩ - Чехословакия 1:5, Германия - ОАЕ 5:1 
Общо отбелязани гола: 115 
Голове средно на мач: 2,21
Най-посетен мач: 74 765 (Югославия - Германия)
Средно публика на мач: 48 391