Златна медалистка с ЦСКА и Марица гради шампионски дух във Враца

След дълги години на застой в последно време девическият волейбол във Враца отбелязва подем, а младите представителки на ВК Ботев започнаха да заявяват своите позиции в регион „Хемус“.

Полъхът на промяната се чувства осезателно през последната година, а през настоящият сезон младите волейболистки от Враца се представят отлично в първенството. Момичетата под 18 години и тези под 16 години спечелиха своите групи в първи кръг на регионалните първенства на „Хемус“.

Основен принос за възхода на девическото направление в клуба има младата треньорка Славена Никова, която води три възрасти при девойките. Бившата девическа националка и носителка на титлата с ЦСКА и Марица предава своя опит и гради шампионски дух във ВК Ботев (Враца).

Славена Никова започва своя път във волейбола на 10-годишна възраст в село Кортен. Само няколко години по-късно талантът ѝ я отвежда в детско-юношеската школа на ВК ЦСКА, където започва и професионалната ѝ кариера. В продължение на 15 години тя се състезава на най-високо ниво, като печели множество медали с подрастващите формации, както и с женския отбор на „червените“.



След силните си години в столицата, Никова преминава във ВК Марица (Пловдив) – доминираща сила в българския женски волейбол. С пловдивския тим участва в Шампионската лига и добавя към колекцията си титли на България.

След края на състезателната си кариера през сезон 2019/2020, любовта я отвежда във Враца – градът, в който започва нова страница от живота си. Там не само изгражда дом и семейство, става майка, но и продължава да следва страстта си към спорта – този път от другата страна на игрището, като треньор.

Волейболен треньор  – призвание и път в живота

За Славена Никова волейболът е не само професионална кариера, но става и призвание за нейния път след края на състезателните изяви. Завършва НСА с профил треньор по волейбол и това е естествен ход да продължи в тази посока. Но вместо да продължи в столицата, тя предава своя опит на младите състезателки във Враца и се опитва да постигне нещо извън големите клубове, в които е била състезателка.

„Животът така се разви, че отидох във Враца. Съпругът ми е родом от там и започнахме да живеем в този град. Волейболът винаги е бил в кръвта ми и не мога да стоя твърде дълго далеч от него.  Запознах се с треньорите във ВК Ботев, изявих желание да помагам и започнах да работя в този клуб“, разказва младата специалистка за началото на своя път като треньор на деца.

В момента тя води три възрасти - момичета под 16 и 18 години, както и девойки под 20 години. Отделно започва да се занимава и с най-

малките, като работи с подготвителна група момичета 3-4 клас, които правят първите си стъпки във волейбола. Няма умора, като всеки ден работи упорито за изграждането на своите състезателки.

Работата с подрастващи – трудности и предизвикателства

Бързо осъзнава, че да си треньор на подрастващи изобщо не е лесно, но това не я плаши и го приема като предизвикателство и като личен опит, който трябва да натрупа. Старае се да се нагоди към всяка възраст и да намери общ език с децата, което е изключително важно за съвместната работа.

„Доста е трудно да се занимаваш с подрастващи, особено като млад треньор, който води три възрастови групи. С всеки един подходът ти трябва да е различен, изискванията са различни. За да имаш резултати трябва да се пригодиш към всяка възраст и да бъдеш изключително гъвкав във всякакво отношение. Най-важното е да намерим общ език с децата и мисля, че успявам да го направя. Въпреки че съм млада и нямам много опит,  моите момичета знаят какво съм тренирала, какви успехи съм постигнала.  И ми помагат в това мое ново начинание“, разказва Славена Никова

Разбира отлично, че очакванията са различни във всяка възраст, но се опитва да предаде по най-добрия начин своите знанията и уменията, които е придобила по време на успешната си кариера като състезател в ЦСКА и Марица.

„Взаимно се учим – те да бъдат състезатели, аз да бъда треньор“, коментира с усмивка тя.

За нея това е втора година, откакто е поела децата от трите възрастови групи в клуба. Отчита, че тази година е й е една идея по лесно, защото вече познава момичетата. Преди това е работила с момичета мини волейбол, но сега нивото вече е различно.

Да работиш в малък клуб – преодоляване на препятствия  и много психология

Да си треньор в малък клуб е доста по-различно, отколкото в големите клубове, в които е била състезателка. Основните трудности са свързани с организацията на тренировъчния процес, липсата на спортни зали и манталитета на състезателите. Във ВК Ботев за нейна радост има прилична база, но има доста работа в изграждането на устойчивост и положителна психологическа нагласа на състезателките.

„Основна трудност при малките клубове е организацията. Защото в по-малките градове разполагаме с по една зала, даже има колеги, които нямат и зали, виждат се в чудо да се справят с тренировките. Аз не се оплаквам от нашата база. Имаме две игрища, на които провеждаме тренировъчна дейност. Трудностите са в това, че нашите момичета нямат това самочувствие, както примерно тези от софийските отбори. Миналата година се наложи да играем срещу деца от столицата, които са с доста по-големи успехи и повече мачове зад гърба си. Опитах се да обясня на момичетата, че няма значение от кой клуб си, играта е една. Трябва да даваш всичко от себе си и да се бориш докрай. Да играеш с повече самочувствие“, смята Славена.

До колко успява да придаде шампионския си дух на младите състезателките?

Израснала като състезател във ВК ЦСКА, където се възпитава шампионски дух и стремеж към победата. Завършва кариерата си във ВК Марица, където нищо друго освен победа не е на дневен ред, а женският тим е абсолютен хегемон в последните години. Опитва се да предаде това и на младите състезателки от Враца, но засега среща много препятствия в трудната задача.

„Опитвам се да предам този шампионски дух, но  засега срещам трудности. Точно това им говоря, че трябва да вярват повече в себе си, и че много труд трябва да полагат в залата. Не става с един месец тренировки или два. Трябва постоянство. В днешно време децата са ангажирани с много дейности, което също затруднява тяхното редовно посещение на тренировки. Но продължавам упорито да преследвам целите си. Надявам се бавно и постепенно да успея“, коментира Никова.

Как приема загубите?

Доста трудно е от успешна кариера и спечелени титли да поемеш отбори, които не са конкуретноспособни извън региона.

„Основната ни цел е да излезем от нашия регион Хемус и да продължим напред на зонални първенства и към финали. Така че засега нашите двубои са основно в региона ни. С всички съперници се познаваме, но имаме малко мачове и ги играем на турнири. Опитваме се да направим контролни срещи, за да могат децата да играят, да свикват и със загубите, не само с победите. За мен в началото, да си призная, беше ми трудно да приемам загубите. Знам, че няма как един отбор само да побеждава, и това ще ги изгражда като състезатели. Въпреки че съм играла в голям клуб и са ни възпитавали изключително и само шампионски дух, който не ми дава да допусна да загубим, сега трябва да се нагаждам. Защото в по-малките клубове е различно. Трябва състезателите да свикват с всичко и да са устойчиви.

Дисциплината – основата за правилна работа и изграждане на спортен манталитет

Славена е възпитана в спортна дисциплина от малка и за нея това е основното за успешната работа с подрастващите, особено в днешно време, когато телефоните и интернета завладяват децата, фокусът е раздвоен, а амбициите на родителите за посещения на различни дейности утежнява посещенията на тренировките.

„Опитвам се да бъда строга. Защото това, че съм по-млада е нож с две остриета. Понякога си позволяват да ми се качват на главата. Но аз не толерирам такива неща. Опитвам се да въведа контрол, а когато има наказания, те да бъдат свързани с волейболната игра, а не по друг начин. Има и наказание за закъснение за тренировка. Без дисциплината нещата няма да се получат, но освен на терена, трябва дисциплина и извън него. Това е в основата на всичко“, е нейната философия за успешен тренировъчен процес.

Треньорът в днешно време – учител, приятел и психолог

„Постоянно си говорим с децата. Дискутираме по различни теми. Те търсят моето мнение,. Аз им помагам с каквото мога от моя опит. Опитвам се да да бъда тяхна приятелка. В мое лице да виждат разбиране и че съм техен приятел, но не желая тази граница да бъде нарушавана. Опитвам се да разграничавам двете неща. Когато имат нужда от мен, винаги съм готова да им помогна. Но в същото време поставям граница. Те трябва ясно да знаят моята функция каква е, а именно треньор.

За целите пред ВК Ботев (Враца)

Една от основните ни цели е по време на работата ни да изградим дисциплинирани и мотивирани деца, които да са активни не само сега, но  и след като спрат с волейбола. Да предадат това и на своите деца. Друга основна цел е надграждането. Борим се да  имаме повече изяви извън нашия регион и отново един ден да достигнем до финали.

За бъдещето?

Продължава да вижда бъдещето си като треньор. „Разбира се, че ще продължавам да работя като треньор . Аз съм и учител в спортното училище. Подбирам деца и продължавам да работя усилено с тях. Цял живот съм била във волейбола и не искам да работя нещо извън спорта“, обобщава Славена Никова.

А във Враца вече мечтаят и за женски отбор. Идеята среща голям ентусиазъм, като един от най-големите поддръжници е кметът Калин Каменов, който вече говори по тази тема и плановете това да се случи.

През този сезон Славена Никова получи признанието на колегите си за своята работа. Тя избрана за  един от треньорите на сборния отбор на регион Хемус за момичетата под 14 години, който представи региона на Турнира на талантите в Кранево. Справи се успешно, като продължава своето развитие в треньорската дейност.  Продължава да предава шампионския дух на момичетата и да изгражда личности.

А защо да не я видим и в бъдеще като треньор на женския отбор на Ботев (Враца)? Времето ще покаже..

bgvolleyball.com