Фицджералд говори за вдъхновението си от Батоклети
Британската състезателка на дълги разстояния Инес Фицджералд имаше огромен пробив през годината, като спечели златни медали на 3000 м и 5000 м на Европейското първенство по лека атлетика за младежи и девойки до 20 години в Тампере през 2025 г. и постави нови европейски рекорди за девойки до 20 години на 3000 м в зала и 5000 м.
Тя представи Великобритания при жените за първи път на Световното първенство по лека атлетика в Токио на 5000 м и разказва историята като част от редовната си ексклузивна рубрика за европейска лека атлетика.
“Да гледам как Надя Батоклети печели сребро на 10 000 м и бронз на 5000 м в Токио беше честно казано много вдъхновяващо. Хората винаги казват, че африканците са на различно ниво и в много отношения това е вярно, но тя показа, че европейците все още могат да бъдат конкурентноспособни с тях.
Това, което ми направи впечатление, беше нейната смелост и вяра - тя просто се ангажира да остане с тях, когато толкова много спортисти щяха да се откажат, психически, ако не и физически.
Това ми напомни да гледам Eйлиш МакКолган на Игрите на Британската общност през 2022 г.: ако все още си там накрая, това е състезание за всеки.
Към това се стремим всички - да бъдем в комбинация с африканците накрая, защото тогава имаш реален шанс. Да видиш Батоклети да го прави просто доказва, че е възможно и това е наистина мотивиращо за мен.
Слизайки от пистата след моята серия от 5000 метра, ще бъда честна - чувствах се обезсърчена. Надявах се, че мога да стигна до финала и знаех, че ще бъде трудно, но вярвах, че това е вътре в мен. Така че в началото бях разочарована.
Но след известно време си напомних, че вече имах такъв луд сезон. Самото присъствие там беше невероятно. Разбира се, винаги съм си поставяла високи стандарти, така че не достигането им е трудно, но поглеждайки назад сега, съм благодарна, че бях на стартовата линия, здрава и учеща толкова много. Това преживяване само ще ме зареди да се върна по-силна.
Да се наредя до Фейт Кипиегон беше сюрреалистично. Тя е някой, когото съм гледала по телевизията, мислейки си “уау, тя е невероятна“. Изведнъж се озовах точно там до нея, питайки се дали принадлежа тук.
Но всъщност, това е, което го прави толкова специално. Може би все още не съм на тяхното ниво, но състезанията с жени с толкова невероятни кариери са вдъхновяващи. Като една от по-младите спортистки, не ги виждам просто като конкуренция – виждам ги като модели за подражание, от които да се уча.
Не гледах много на живо на стадиона освен собственото си състезание, въпреки че следих всичко на живо и в социалните мрежи. Когато бях на стадиона, атмосферата беше просто невероятна – толкова много спортистки от световна класа, състезаващи се едновременно, наистина повдигнаха енергията.
Извън пистата, изследвах малко, въпреки че езиковата бариера беше плашеща. Използването на влаковата система беше по-трудно, отколкото очаквах, нищо подобно на Европа, където можеш да познаеш думите наполовина. Това предизвикателство обаче го направи още по-вълнуващо – да си на място, толкова различно от Обединеното кралство, беше освежаващо.
По-голямата част от времето ми беше с моя треньор Гавин Пейви, както и с другите британски момичета на 5000 м, Хана Нътъл и Мелиса Кортни-Брайънт. Бяхме тренирали заедно в лагера, така че беше хубаво да ги опознаем по-добре”, разказа Фицджералд.