Андреа Цветанова: Никога не съм предполагала, че ще играя в Непал

Българската разпределителка Андреа Цветанова ще играе в новоучредената Еверест Волейболна лига за жени в Непал. 24-годишната състезателка облича екипа на местния Катманду Спайкърс.

Цветанова даде специално интервю за BGvolleyball.com, в което говори за трансфера, какво означава за нея новото предизвикателство, най-хубавите й спомени от САЩ, както и за амбициите си занапред.

След изключително успешен престой в САЩ, реализираш първия си трансфер. Как се чувстваш?

Благодаря за вниманието. Изключително съм доволна от сезона в САЩ. Чувствам се щастлива от възможността, мотивирана, амбицирана и с желание за още добри резултати.

Защо избра именно Непал?

Избрах Непал, защото е нещо ново и интересно за мен, като ще се опитам да извлека максимума.

Как дойде предложението от Катманду Спайкърс?

Предложението дойде от моя мениджър, които ми спомена, че се организира едноседмичен турнир в Непал и те си търсят разпределител.

След сбъдване на американската мечта, предполагала ли си, че играеш на подобно място?

Винаги съм мечтала да се занимавам професионално с волейбол, тъй като израснах с него, гледайки моята майка (Евелина Цветанова) дълги години. Никога не съм предполагала обаче, че ще играя точно в Непал, но защо не, приемам го като възможност за развитие.

Какво знаеше за новоучредената Еверест Волейболна лига?

Честно казано, не знаех нищо, докато не ми предложиха да играя там.

Колко време ти трябваше да обмислиш нещата?

Не ми трябваше много, бързо взех решението, тъй като към момента нямам отбор все още.

Семейството ти какво мисли за новата посока в кариерата ти?

Моето семейство винаги ме е подкрепяло във всяка една моя амбиция и винаги са били моя опора. Благодарна съм на родителите ми, че са до мен във всяка една ситуация, готови да ми дадат правилната насока и съвет.

Кой е най-хубавият ти спомен от САЩ?

С този въпрос ме връщате към едно прекрасно време, изживявано с много и най-различни емоции. Винаги съм се питала кой е най-хубавият ми спомен от САЩ, но честно казано - те са толкова много. Срещнах изключителни хора, без които не бих могла да постигна това, което всъщност постигнах през тези години, и завинаги ще съм им благодарна и ще ги нося в сърцето си.

Един от незабравимите спомени е, когато станахме шампионки с категорично 3:0, но също така за мен е изключителен момент, когато всъщност успях за две години подред да водя класацията в цяла Америка измежду всички университети.

Ще добавя като трети най-хубав спомен моето дипломиране, защото образованието е важно и аз отново бях с моите съотборнички и приятели.

Какво ти предстои след Непал?

Предстои да разберем. Ще съм благодарна да стегна куфара отново за новия ми отбор.

Амбициите ти занапред?

Амбициозен човек съм и гоня всичко докрай. Със сигурност се надявам след Непал да замина на някъде, както си пожелах по-горе, плановете ми са да запиша магистър и да специализирам спортна психология, а защо не - след това и още една магистратура. Както обичам да казвам - с едно мое любимо послание на английски “The sky is the limit”.