Рожденикът Меси за дарбата си, тики-така, кошмарния си дебют за Аржентина, тактиката, Джордан и загубите

Навършващият днес 37 години Лионел Меси даде едночасово интервю за канала в Ютюб Clank!, в което аржентинската суперзвезда говори по най-различни теми, свързани с кариерата си и футболните си възгледи.

За футболната си дарба

Не знам кога осъзнах, че разполагам с дарба. От това, което ми казват, още от много малък съм различен и хора са идвали да ме наблюдават. Поне така твърдят. Въпреки че съм правил много неща, когато бях дете не съм правил нищо конкретно, за да се превърна във футболиста, който съм. След като съм постигнал всичките си цели, сега се наслаждавам на футбола, както когато започнах да го практикувам на 3 години. Защото знам, че остават все по-малко и по-малко години за мен във футбола.  Опитвам се да се наслаждавам на всичко във футбола, както и на моментите, които преживявам във всекидневието.

За погрешното налагане на тики-така в детско-юношеския футбол

Ерата на Гуардиола доведе до малко объркване. Много често казват на децата на 6-7 години, че трябва да играят бързо и с две докосвания, а не да задържат топката. Аз обаче мисля, че на тази възраст е необходимо да се случи това, което беше при мен: да бъдат научени как по-добре да разбират играта, как да се движат, как да намират пространства и как да играят бързо, без да се премахва спонтанността на всеки.

За кошмарния си дебют с националния отбор на Аржентина, в който получава червен картон след едва 92 секунди игра

Помня как докоснах топката само 2-3 секунди. Въобще не разбрах защо ме изгониха, съдията също нямаше никакъв такт. Влязох в съблекалнята съкрушен и разплакан, не можех да се сдържа. Тогава Кили Гонсалес ми каза: “Спокойно, на мен ми се случи същото и след това играх дълго в националния отбор”.

За това как е убедил Гуардиола да го пусне на Олимпиадата през 2008 година

Когато Пеп пристигна в Барселона, тъкмо бяхме започнали подготовката и имаше известен шум около това дали ще отида на Олимпиадата, или не. Тогава целта ни беше да преодолеем квалификациите на Шампионската лига на всяка цена. Аз изглеждах нещастен в тренировките, защото желанието ми беше да отида на Олимпиадата, като Пеп забеляза това. Той е доста умен и нищо не му убягва. Бързо ме опозна, аз съм като отворена книга. Той ми каза: “Не се притеснявай, ще се класираме за ШЛ. Иди, спечели Олимпийските игри и се върни, защото ще бъде дълга година и ние ще ѝ се насладим”.

За отношението си към тактическия аспект на играта

В началото не обръщах голямо внимание на тактиката. При Гуардиола обаче научих много в това отношение и започнах да разбирам много повече играта, пространствата, владеенето на топката и контролирането на мачовете чрез нейното притежание. Футболът също се разви много и стана твърде тактически. Сега всеки отбор с четирима в отбрана и четирима в халфовата линия или дори с петима в защита, който е добре организиран и сработен, ти създава трудности. Преди можеше да намериш повече свободни пространства. Днес футболът е по-тактически и физически.

За това как е разбрал, че ще бъде “фалшива деветка” за Барселона срещу Реал Мадрид през 2009 година

Разбрах за това ден преди мача. Пеп ме извика, показа ми няколко видеа и ми каза: “Ще играем с “фалшива деветка”, за да може централните им защитници да нямат ориентир. Искам да имаме още един човек в центъра на терена, който да владее топката. За да отидем в Мадрид и да ги победим, трябва да притежаваме топката и да доминираме. Ако желаем да спечелим, трябва да бъдем много по-добри от тях и искам да владеем топката. Искам да се изтегляш към халфовата линия и да помагаш на Буси, Чави и Андрес. Ако централните защитници тръгнат да излизат напред, имаме Самуел и Тити, които ще могат да играят в тези пространства”.

За стила си на игра и разхождането по терена

Когато още бях в Нюелс, имаше два-три пъти в седмицата, в която ни пращаха да тичаме около игрищата. Аз обаче се криех зад едно дърво. Тичането без топка никога не е било моето нещо. Винаги съм бил много самокритичен. Аз съм първият, който знае какво правя добре и какво - не. Когато вървя по терена, аз анализирам позиционирането на съперника и как стоим, когато не притежаваме топката. Също така се измъквам от моя пазач и така мога да започна контраатака. Не обръщам голямо внимание на GPS-а, статистиката и данните. Никога не ме е било грижа колко много тичам в мачовете.

За негодуванието на неговата майка

В Аржентина обикновено използваме само фамилията на бащата. Когато пристигнах в Испания обаче разбрах, че там използват и двете фамилии. Затова много пъти моята майка ми е казвала: “Аз съм ти майка и съм те отледала. Въпреки това навсякъде виждам само Меси, но не и моята фамилия - Кучитини”. Но да, разбира се, че съм взел гени и от двата ми рода.

За отказването си и завръщането си в националния отбор на Аржентина

Съблекалнята ни през 2016 година беше най-тъжната, в която съм бил. Бяхме загубили трети пореден финал, въпреки че играхме доста добре в това издание на Копа Америка. Затова дадох онези изявления за отказването. Беше много трудно за мен да се върна в националния тим. Всички бяха нови момчета и не познавах никое от тях лично, а на мен ми е много трудно да стана част от колектив. Родриго де Пол обаче много ми помогна, той си е такъв. Когато се запознах с него, той ми напомни на Почо Лавеци. Родриго дойде при мен, поговорихме си и ми помогна да се приобщя към колектива много по-бързо. Той много ми помогна.

За възхищението си към Майкъл Джордан

Той е най-великият за всички времена. Бях впечатлен, след като изгледах сериала за него The Last Dance. Това ме накара да го опозная много по-добре. Жалко, че не съм бил свидетел на неговата ера, защото щеше да ми хареса. Не разбирам много от баскетбол, но той е бил нещо различно. Имам огромно възхищение към него. Толкова много хора са ме питали за снимка, защо не веднъж и аз да поискам да се снимам с някого? Това би било много приятно.

За това как се справя със загубите

С отминаването на времето ти се учиш от загубите. Някои са трудни за преодоляване и предпочитам да не мисля много за тях, но в крайна сметка допринасят за личностното развитие. Сега се справям с тях по различен начин. Раждането на първия ми син Тиаго значително ме промени. Преди това можеше да се случи да се изолирам за няколко дни, да избягвам общуването и да тренирам зле, докато размишлявам какво е можело да бъде. Присъствието на Тиаго обаче промени всичко за мен. Да го виждам, когато се прибирам вкъщи, ми помага да виждам нещата в различна перспектива и да продължа напред. Въпреки това моят състезателен дух никога няма да изчезне, това е дарба. Просто съм роден такъв и много трудно това ще отмине. Дори изпитвам затруднения да позволявам на децата ми да ме победят.