Еди Йорданеску - от освиркванията на "Армията" до герой в Румъния

"Дойдох в много трудна ситуация. От първия ден имах подкрепата на собствениците, но имаше и хора, които бяха против мен и откровено настройваха феновете. Явно е трудно да се приеме един румънец на 38 години да води клуб като ЦСКА. Бях единственият чуждестранен треньор в първенството, имаше и натиск от медиите. Беше много трудно да се работи в такава обстановка, почти невъзможно".

Думите са на Едуард Йорданеску пред румънски журналисти и са изречени броени дни след раздялата му с клуба от Борисовата градина. Тя идва след домакинско равенство (1:1) с Верея, а от трибуните още преди последния съдийски сигнал ехтят викове "Оставка"!

Йорданеску се задържа в България само 3 месеца, като за този период "червените" записват 5 победи, 3 равенства и 4 загуби. Изоставането от лидера Лудогорец е цели 15 точки и младият специалист решава да си тръгне. Години по-късно в свое интервю Гриша Ганчев заявява, че съжалява за напускането на двама треньори, минали през "Армията" - Нестор Ел Маестро и Стамен Белчев. И двамата получиха втори шанс в рамките на изминалия сезон, завършил печално за "армейците" и маркирал края на управлението на фамилия Ганчеви. Йорданеску не е споменат, макар от днешна гледна точка да е ясно, че именно той е този, който заслужаваше повече доверие и търпение. Самият румънец признава, че е бил в отлични отношения с Ганчев и е бил увещаван да остане, но не е искал да продължи да работи в подобна обстановка.

Раздялата с ЦСКА-София е преломен момент в кариерата на бившия халф. В родината му и без това мнозина го подценяват и смятат, че върви напред само защото е син на легендата Ангел Йорданеску - човекът, извел Стяуа до финала за КЕШ през 1988 година и класирал Румъния на четвъртфинал на Световното първенство през 1994-а. Йорданеску-старши има зад гърба си и бляскава кариера като футболист, а Еди изиграва само един мач за Стяуа, след което преминава през още 8 клуба, но без да остави особена диря.

Макар да е постигнал добри резултати като наставник на Пандури, преди да получи поканата от ЦСКА-София, над Йорданеску тегнат много съмнения. Той избира да се завърне в Румъния и застава начело на застане начело на Астра (Гюргево), а след това поема ЧФР Клуж и печели суперкупата на страната. Следва скандал с президента на клуба Йоан Варга, който се опитва да се меси в работата му. Така, след едва няколко месеца в Клуж, Еди си стяга багажа и отива в Газ Метан. През 2020-а обаче специалистът се завръща в ЧФР Клуж и вдига още една суперкупа, а в края на сезона е завоювана и шампионската титла.

През 2021 година Йорданеску е назначен за старши треньор на ФКСБ. Периодът му начело на "стелистите" ще се запомни с рекордната победа в дербито с Динамо (Букурещ) - 6:0. Еди обаче влиза в конфликт с ексцентричния бос на клуба Джиджи Бекали и напуска. Паузата в кариерата му е съвсем кратка, защото в началото на 2022 година вече е национален селекционер на Румъния. По това време северните ни съседи са в криза и не са участвали на голям форум от 2016 година, когато взимат 1 точка в група с Франция, Швейцария и Албания под ръководството на... Ангел Йорданеску.

В дебюта на Едуард тимът губи с 0:1 от Гърция в контрола. Представянето в Лигата на нациите също не е повод за гордост, но федерацията гласува доверие на Йорданеску и той се отплаща в квалификациите за Евро 2024. Румънците започват с победи срещу Андора и Беларус, последвани от нулево равенство като гост на Косово. В ключовата визита на Швейцария "трикольорите" стигат до ценно 2:2 с голове в последните минути. Домакинското 1:1 с Израел е посрещнато с доста критики, а след нулевото равенство в Беларус всички са убедени, че и тази кампания ще завърши с провал. Румънците обаче печелят двата си най-важни мача - гостуването на Израел и домакинството на Швейцария. По този начин отборът финишира на първо място в групата с едва 5 допуснати гола.

Ентусиазмът сред феновете в страната е огромен, но в контролите румънците разочароват. Те губят с 2:3 от Колумбия и завършват наравно със Северна Ирландия, България и дори Лихтенщайн. Приятелските срещи обаче са едно, а официалните - съвсем друго. На старта на груповата фаза румънците отнесоха фаворизирания тим на Украйна с 3:0, но само резултатът, но и перфектната тактическа дисциплина на отбора направи впечатление. Това е едва втора победа на Румъния на еврофинали и на север от Дунав вече мечтаят за нещо голямо. А Еди Йорданеску вече заслужи уважението на всички, които поставяха под съмнение качествата му.

Красимир Гълъбов, пратеник на Sportal.bg в Мюнхен