Настоящето за Дея, бъдещето за Левски

Този филм сме го гледали поне няколко пъти. Братя Братоеви, Николай Николов и Николай Учиков играят в един отбор и печелят волейболен финал в България. Разликата е, че този път го направиха не от ролята на отявления фаворит. И освен това като част от един съвсем млад проект, тръгнал от амбицията и обета на един бургаски лекар. Старите кучета на Дея показаха, че още ги бива в играта и демонстрираха защо зимуваха на първото място в шампионата.

Двубоят в препълнената зала в София показа в едно преходът на две поколения. Едното на опитни състезатели, стигали до Олимпийските игри с националния отбор, играли и печелили десетки финали. Другото – на младите, на раменете на които се очаква да падне тежестта в българския волейбол в следващите години. Тези, за които върхът е следващата близка цел. Но това ще стане в битка с тези, които още не са готови да пуснат лидерството. Няма да стане даром.

Левски е един прекрасен пример за това как със здрава работа, отлична организация, талантливи деца и правилната методика може да се изкарат собствени състезатели. И отборът да бъде печеливш. Да, „сините“ не спечелиха в неделя вечер, но го направиха във финала за Суперкупата срещу тогава пълния със звезди Хебър, а освен това вървят по петите на Дея в шампионата. Още по-важното и радващото е израстването на тези момчета, получили първата закалка от Андреа Буратини и черпещи от фината шлифовка на Николай Желязков.

А инвестицията в следващите години ще започне да се изплаща още повече. При това не само с резултати на вътрешната сцена и участие в евротурнирите. Просто естественият процес ще бъде младоците да станат гръбнакът на националния отбор, както бяха в младежките гарнитури, а освен това да се реализират в големите първенства на Европа. И това е отлична новина за поизстрадалия български волейболен фен.

Ако разгледаме финала за Купата спортно-технически, важно е да се отбележат няколко неща. Първото и най-видимо с просто око беше огромното превъзходство на бургаския тим на блокада. 19 срещу 8 директни точки на този елемент плюс сериозно количество омекотени и останали в игра топки бяха очевидното предимство за новия носител на трофея. Към това добавяме опита от десетките подобни битки за Братоеви, Николов, Тодоров и Учиков.

Просто те знаят как се минава през подобен тип мачове, в главите им има вече изиграни варианти, а това в който и да е спорт е безценно. Дея превъзхождаше и чисто физически, а когато все пак бургаският тим се огъна във втория гейм, дойде играта с публиката на Георги Братоев. Разпределителят просто знае как да използва психологията не само срещу съперника, но и вътре в своя отбор, за да го мобилизира и да каже: „Пичове, залата е срещу нас и ние трябва да им покажем кои сме“. Но това също е част от опита. Точно той помогна на Дея в далеч по-сложния полуфинал срещу ЦСКА, в който до средата на третия гейм не се виждаше как точно тимът на Франческо Кадеду ще вземе дори една част.

Контузията на Симеон Николов изигра роля Левски да загуби вариативността си, а този път и смените на Николай Желязков за разлика от първите два мача за Купата не сработиха. Наред с това след втория гейм Левски не затрудни със сервис съперника по никакъв начин, а при перфектно посрещане разпределител като Георги Братоев има достатъчно поле за фокуси на мрежата. Както и стана. Колкото и да отричат от „синия“ лагер, изиграването на 4 мача в рамките на 5 дни също беше от значение, макар да не е оправдание. Тук идва моментът и Лигата да помисли за различен вариант на турнира, защото изиграването на 3 мача в 3 последователни дни си е мъчение за волейболистите. И при такова натоварване няма как да очакваш финалът да бъде на супер ниво.

Трябва да се добави, че и четирите отбора, стигнали до полуфинал, можеха и заслужаваха да играят за трофея. Двата двубоя в събота, приключили с тайбрек, показаха ясно, че до края на първенството ни очакват множество обрати и неясен финал. Към тях добавяме и ранения, но все още в играта действащ шампион Нефтохимик. С нов треньор в лицето на Мартин Стоев от бургазлии може да се очаква всичко. А пролетният полусезон чука на вратата.

Петър Стоянов, ”Тема Спорт”