Георги Боянов - от футболист на Литекс до баскетболист на ЦСКА

Един от основните баскетболисти на ЦСКА Георги Боянов разкри доста любопитни неща за кариерата си и живота в САЩ, където учи и практикува любимата си игра в първа дивизия на колежанското първенство преди време. 

Един от най-добрите играчи в НБЛ също така издаде, че причината да стане баскетболист е намесата на жена. Пред БЛИЦ, той говори и за времето със семейството си, както и за трудностите в живота, през които е преминал. 

Прякорът му е Ловеча, тъй като е родом от Ловеч. Започва като футболист, но се насочва към баскетбола заради ръста си. "Започнах с футбол като малък, поиграх в школата на Литекс, но бях доста по-едър и по-висок от останалите. Играех защитник и нападател. Вкарвах голове, но само в тренировките. Не взех участие в официални мачове. Бях на 10-11 години. Изкарах почти година в школата на Литекс и после започнах с баскетбола. Много ми се отдаваше и просто се забавлявах. Сред съотборниците ми в школата в Литекс бях най-високият. Доста удрях момчетата, защото бях по-едър. Да, във футбола малко бях по-груб", разказва той. 

Как благодарение на една дама стига до школата на ЦСКА и спортното училище на "червените"? "Ако не беше тя, изобщо нямаше да дойда в София и да съм в школата на ЦСКА, и да започна моя баскетболен път. Много й благодаря. Бях на 13 години, когато се преместих от Ловеч в София. Сам бях, на общежитие, имаше шок. Трудно беше, родителите ми липсваха. Но за щастие успях да се справя".

"Вече 17 години съм баскетболист. Изкарах юношеските си години в ЦСКА, мечтата ми беше САЩ. Когато завърших училище, отидох да играя в Щатите. Предложиха ми пълна стипендия в първа дивизия - най-високото ниво в колежанския баскетбол. Четири години бях в университета в Южна Алабама, където завърших образованието си. Беше страхотно преживяване, сбъднах една от мечтите си. След това започнах да играя професионално, бях в Германия, Исландия и Северна Македония, последните години съм си в България. Животът в САЩ ме научи как трябва да си по-постоянен, да даваш всичко от себе си. Постоянно да си фокусиран. Денят ти започва в 6 часа сутринта, закуска, тренировка, лекции, след това втора тренировка, отново лекции, понякога е имало и трета тренировка. За този режим трябва да си подготвен и физически, и психически, за да можеш да го издържиш. Не е просто да отидеш и да играеш баскетбол".

Боянов изказа и мнението си за важността на образованието. "Много хора пренебрегват образованието, особено в България - не сме научени в спорта, че то е важно. когато приключиш състезателната кариера, образованието ще ти помогне да се развиеш в друга сфера. Завърших политология и международни отношения. Да, следя най-вече глобалната политика, по-малко случващото се в България".

Трудните моменти също са част от живота му."Имал съм много изпитания в живота ми - в България, в Европа, в Америка. Много трудности съм имал. Когато си в чужбина, се изисква много от теб, винаги се гледа дали се справяш добре. Постоянно има един маркер върху теб, това е напрежение, с което трябва да се справяш. Доста контузии съм имал, които за щастие повечето пъти са леки, но това също е изпитание - физически и психологически.Миналата година играх два месеца със счупена кост в китката. Такъв тип счупване трябва да се оперира веднага. Аз разбрах един месец след фрактурата и продължих да играя още един месец. Беше трудно, защото не можех да си използвам лявата ръка. Това е поредна трудност, но човек, ако иска и дава всичко от себе си, нещата се случват".

"Извън баскетболната зала обичам да съм със съпругата ми и синът ни, който е на 7 години, сега е първи клас. Той също е в залата, тренира с децата в ЦСКА, радвам се, че му харесва", завърши опитният баскетболист на ЦСКА.