Марадона щеше да се влюби в днешния Наполи

“Денят на мача е, три часа преди началото, но тълпите вече се събират в техния храм, който не прилича на скромните малки ниши, издълбани в стените в този дълбоко религиозен град. Около пластмасовите столове, подредени с очакване пред телевизионния екран, сред трополенето на мотопеди, които нагло си проправят път през тълпата, се издига гигантски стенопис на любимия  син на Неапол.

Това е буквално "Виа Марадона". Това е наследството, което спечелването на едно или две Скудети може да остави в този град. И точно това е на път да се случи отново за първи път от 33 години насам”.

Така започва статията на журналиста Алекс Дженингс от “Дейли Мейл”, който пътува до Неапол и описва невероятния сезон на Наполи, който уверено крачи към повече от убедително спечелване на титлата в Италия.

“Победата с 2:0 над Аталанта в събота изведе Наполи на 18 точки на върха в Серия “А”. Това не е разнороден отбор, издигнат от присъствието на един изключителен талант, както беше през 1987 г. и в по-малка степен през 1990 г., а добре смазана машина, която този сезон смаза всички противници у дома и на континента. Отбор с мениджър в лицето на Лучано Спалети, който изглеждаше обречен да бъде вечна шаферка и никога булка. Масово напускане на звездни играчи през лятото. Този шампионски заряд нe изглеждаше логичен.

Но откакто спортният директор Кристиано Джунтоли направи своята магия през трансферния прозорец миналата година, този заряд е безмилостен. Ким Мин-Жае беше привлечен от Фенербахче на мястото на Калиду Кулибали и е скала в сърцето на отбраната.

22-годишната грузинска сензация Хвича Кварацхелия пък дойде от Динамо (Батуми), за да замени част от креативността, загубена с напускането на клубните звезди Лоренцо Инсиние и Дрис Мертенс. Той направи това и много, много повече - балетният му дрибъл и завладяващата му техника му спечелиха прякора “Кварадона”, който е възможно най-високата оценка по тези места.

Когато не вкарва сам, той изработва положения за Виктор Осимен, нигерийският нападател, който води в надпреварата за "Златната обувка" с 19 гола в 22 мача. “Този отбор доставя радост на феновете”, казва Жозеф Фишети, водещ на подкаста “Forza Napoli”. "Не само по отношение на резултатите, но и на стила на игра. Сякаш играчи като Кулибали, Мертенс и Инсиние взеха със себе си тежестта на очакванията. Техните заместници играят с красива свобода”, казва още той.

"Марадона щеше  да гледа с удоволствие играта на този отбор. Те играят много атрактивен футбол. Той би оценил качеството на този отбор на Наполи, воден от Кварацхелия”, продължава Фишети.

Шампионските титли имат допълнителна тежест тук. Това е град на работническата класа в регион, който отдавна е гледан с пренебрежение от по-богатите им "приятели" в северна Италия. Това ще бъде не само първата победа на Наполи в лигата от 1990 г. насам, но и първата за всеки отбор на юг от Рим. Фишети обяснява, че това е "повече от спортен успех, рядка победа на Юга над Севера и място, което яде, спи и диша футбол".

Срещу Аталанта тимът на Спалети започна предпазливо, въпреки че доминацията на Ким във въздуха и елегантността на Кварацхелия върху топката все пак проличаха. Но след като излезе от недрата на амфитеатъра, който е стадион "Диего Армандо Марадона", за второто полувреме Кварадона реши да даде на своята публика това, което тя желаеше.

Той получи топката отляво, направи няколко докосвания, за да се подготви, навлезе вътре, след това направи финт, после още един, излъга трима защитници и отправи неспасяем удар. Вторият гол на Наполи беше по-семпъл - удар с глава на Амир Рахмани от корнер, който вратарят на Аталанта Хуан Мусо трябваше да спаси. Но няма значение, домакинските привърженици вече вдигаха тост за титлата в Серия “А” .

Около 24 часа по-рано феновете се бяха събрали в бар в модерния испански квартал на града, за да гледат поражението на Интер с 1:2 от Специя - резултат, който даде възможност на Наполи да увеличи преднината си на върха. Тълпата избухна при головете на Специя, а когато прозвуча последният съдийски сигнал, те започнаха да пеят:

"О, мамо, мамо, мамо.

О, мамо, мамо, мамо.

Знаеш ли защо сърцето ми бие толкова силно? Видях Марадона.

Видях Марадона. И се влюбих”.

След тридесет години те все още ще се събират в баровете, все още ще пеят за Наполи, за момчетата в синьо. Но може би ще има няколко промени в текста”, завършва статията си журналистът на “Дейли Мейл”.