Двама братя в различни отбори на СП - пленителната история на Иняки и Нико Уилямс
Нападателите на Атлетик Билбао Иняки и Нико Уилямс далеч няма да бъдат първите братя, които ще играят едновременно на Световно първенство тази година в Катар, но ще бъдат едва вторите след Жером и Кевин-Принс Боатенг, които ще облекат фланелките на различни отбори, пише агенция АП.
Иняки бе селектиран в националния отбор на Гана в понеделник, а неговият по-млад брат Нико попадна в състава на Испания през миналата седмица. Така двамата стават първата двойка братя, които ще си съперничат на Световно първенство от 2014 насам. Тогава, а и четири години по-рано, Жером Боатенг игра за Германия, а Кевин-Принс бе част от тима на Гана.
Братя Боатенг са с баща от ганайски произход, но са отгледани от различни майки в Германия. Двамата братя Уилямс са родом от Испания от двама родители от Гана, които преди много години емигрират в Европа в търсене на по-добри условия за живот.
За да стигнат до Испания, родителите на братя Уилямс са преминали дълъг път в пълен камион с бежанци, а преди това са прекосили част от пустинята Сахара с боси крака, твърди Иняки. Неговата майка вече е била бременна с него, когато е била задържана, опитвайки се да влезе нелегално в Испания. В крайна сметка семейство Уилямс получава политическо убежище, след като родителите заявяват, че са бегълци от война в Либерия.
Родителите на братя Уилямс в крайна сметка се установяват в Баския регион, където се раждат техните деца. Вече 28-годишният Иняки и 20-годишният Нико започват футболните си кариери в изключително продуктивната школа на местния Атлетик Билбао.
"Правим всичко за родителите ни заради това, което те са направили за нас. Искаме да им върнем поне частица от това, което са жертвали, за да могат техните деца да изживеят мечтите си", казва Иняки в интервю за “Марка”.
Братя Уилямс са едни от малкото тъмнокожи футболисти, които някога са обличали фланелката на Атлетик. Традициите на този клуб повеляват неговите състезатели да бъдат само и единствено юноши на отбора с баски паспорти.
През миналия сезон Иняки счупи рекорда на испанското първенство за най-много поредни мачове - 203. Той не е викан в националния отбор на страната от една контрола през 2016, така че по закон може да играе за друг клуб. Така нападателят записа дебют за Гана през септември срещу Никарагуа, а по-късно игра и в приятелски мач срещу Бразилия.
Нико, който в голям период от детството си е бил отглеждан от Иняки заради натоварения работен график на родителите им, попадна изненадващо сред избраниците на Луис Енрике. Неговата първа повиквателна без през септември и той дебютира в мач от Лигата на нациите срещу Швейцария, а във втория си двубой Нико влезе от пейката и асистира на Алваро Мората за гол, който изпрати Испания във финалната четворка.
В исторически план има множество примери за братя, които са съотборници на Световни първенства, сред които са и тримата Паласиос от Хондурас през 2010. Андре и Джордан Аю, синове на трикратния победител в анкетата за най-добър футболист на Африка - Абеди Пеле, играха заедно през 2014 за Гана и ще се завърнат на терена тази година в Катар. Същото ще направят Еден и Торган Азар, които играха и през 2018 за националния отбор на Белгия.
Кот д’Ивоар бе с Яя и Коло Туре през 2010 и 2014, докато Джонатан и Джовани дос Сантос играха за Мексико през 2018.
Поглеждайки по-назар в историята, за Нидерландия са играли три двойки братя, като две от тях са близнаци. Франк и Роналд де Бур бяха част от националните отбори през 1994 и 1998, достигайки до полуфиналите във Франция, а Рене и Вили ван де Керкхоф имат цели два мача за купата през 1974 и 1978. И двата обаче бяха загубени. Ервин и Роналд Куман не са близнаци, но бяха част от селекцията на "лалетата" през 1990.
Датският национален отбор беше с Брайън и Михаел Лаудруп на турнира през 1998, а за Англия през 1966 и 1970 играят Джак и Боби Чарлтън.
Испания и Гана са в различни групи на Световното първенство в Катар и не могат да се срещнат преди четвъртфиналите. Братя Уилямс обаче не губят надежда, че ще се изправят един срещу друг.
"Надявам се това да се случи и Гана да спечели", казва Иняки.
"Ще видим тая работа", отговаря Нико. "Каквото и да стане, едно е сигурно - след мача ще си разменим фланелките".