Легендата Ален Жирес със спомени за славните дни на френския футбол, кошмара от “Парк де Пренс” и прогнозата му за Мондиал 2022
Френската футболна легенда и настоящ селекционер на Косово - Ален Жирес, говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по RING. Той е европейски шампион през 1984 г., трети в света на Мондиал‘86 и четвърти на Мондиал‘82. Втори в класацията за най-престижния индивидуален приз във футбола “Златната топка”. Почетен кавалер на Легиона на честта - най-ценният орден във Франция. Предлагаме акценти от интервюто с Ален Жирес:
- На Евро’84 никой не можа да ви победи. Разкажете ни за турнира. Кои са най-паметните ви мачове?- Световното първенство през 1982 г. ни даде възможност да повярваме в собствените ни сили. Имахме амбицията да станем европейски шампиони като домакини. Не си правихме сметки, а гледахме да спечелим всички двубои. Казахме си - имаме 5 мача пред нас на собствен терен и трябва да ги спечелим всичките. Това и направихме. Сторихме с Мишел Платини, който беше беше на върха. Той вкара девет гола на този шампионат. Това беше първата в историята на всички отборни спортове във Франция. Баскетбол, волейбол, хандбал - нито един френски отбор не беше ставал европейски или световен шампион. Ние поставихме началото на славната история на големите победи.
- Заедно с Мишел Платини, Луис Фернандес и Жан Тигана ви наричаха магическия четириъгълник. Какво беше специалното при вас?- Да, така ни нарекоха - “магическото каре”. Треньорът Мишел Идалго ни каза, че трябва да играем основно през средата на терена, и да конструираме атаките си прецизно. Това беше силата на нашия отбор. Вие го казахте - Платини, Тигана, Фернандес, аз - ние бяхме силната страна на отбора.
- Кой от четиримата беше най-добър?- Платини - три пъти носител на “Златната топка”! Да, определено Платини беше нашият капитан и най-важен играч. Имаше много добро разбирателство между нас във въпросното каре. Затова и в средата на терена отборът функционираше толкова добре.
- Кои български футболисти в историята най-много харесвате?- Историята на съперничеството между Франция и България е отдавнашна. Като дете си спомням, че имаше мач-бараж между двата отбора в Милано. Беше за световното първенство през 1962 г. И България спечели с 1:0. Другата българска история за Франция е свързана с Емил Костадинов. Да, Франция - България винаги е било оспорвано. А за големи играчи - разбира се, Христо Стоичков.
- Къде гледахте мача Франция – България на 17 ноември 1993 г.?- Бях на мача, беше катастрофа! Тишината, която настъпи, беше страховита. От двата си последни мача в групата, които бяха в Париж, имахме нужда само от точка. Но не взехме нито една срещу Израел и България! Бяхме аут от Световното в Щатите!
- Вестник „Екип“ написа тогава: „Франция се класира за Мондиал‘98“. Какво направи Франция, за да създаде отбор за световен шампион?- Дадохме си сметка за случилото се. Преди това имахме генерацията на Платини, която беше на върха си през 1982, 1984 и 1986 година. Сякаш си казахме - без да работим, нещата ще се получават. Но през 1990 г. не се класирахме за световното. И през 1994 година - също. Трябваше да запретнем ръкави и да се хванем за работа. И Еме Жаке започна реално да работи здраво, така че през 1998 г. да имаме отбор, способен да спечели световната титла. Така след генерацията на Платини, дойде тази на Зидан.
- Какво очаквате от Франция на световното първенство в Катар сега?- Когато си действащ шампион, няма как да не се надяваш на нов успех. Но няма да бъде лесно. В момента отборът има много проблеми с контузени играчи и се вижда, че идва ново поколение отдолу. Ще трябва да се сформира нов колектив, който да бъде също толкова силен, колкото беше и онзи през 2018 година. Моментът е деликатен.