Далибор Драгич: Мъри възкреси Левски

Далибор Драгич, един от любимите чуждестранни играчи на публиката на „Левски“, говори специално за предаването „Код Спорт“ по RING. Сърцатият босненец изгледа на живо емоционалната победа на „сините“ над ЦСКА - София с 1:0 във финала за Купата на България преди седмица в компанията на своя син. Алекс Драгич, който също като баща си е бранител, довери пред „Код Спорт“, че мечтае да играе за „Левски“ и да надмине успехите на Далибор, спечелил три шампионски титли и две купи на страната със „сините“ в началото на века.

- Далибор, какъв е коментарът ти за финала за Купата на България? Хареса ли ти това, което видя от страна на двата вечни съперника?

- Като футбол мачът не беше силен. „Левски“ играе така, както трябва. С Мъри Стоилов начело отборът показа характер, показа тактика. Играхме добре и спечелихме заслужено, но мисля, че в последните 20 години в България не е имало такъв мач. Не като футбол, а като обстановка на стадиона - феновете от едната и другата страна. Беше нещо уникално, прекрасно. Такова нещо не съм виждал и на дербито „Звезда“ – „Партизан“. Столицата усети дербито. Искам да благодаря на феновете, които пристигнаха от цяла България и от света да подкрепят нашия любим отбор.

- Кое промени Станимир Стоилов, за да стигне „Левски“ дотук - от отбор, който се бори за оцеляване, до тим, който спечели Купата на България?

- Казах го и преди: Мъри Стоилов възкреси отбора. Преди мача му писах и се чух с него. Казах му: "Братко, каквото и да стане днес - и да бием, и да паднем, животът продължава, но в периода, който си тук, ти възроди отбора". Това е съвсем различен отбор. Не искам да обиждам другите треньори, но начело с Мъри, отборът показа характер като преди години. Играе с голямо желание, играе с много добра тактика и заслужено спечелихме.

- Имаш ли представа защо „Левски“ стигна до такава ситуация? Да е на прага на фалит.

- Говорих с приятели, с футболисти, с които съм играл. Може би началниците, които бяха начело на отбора, президентите... Не мога да кажа защо станаха някои неща. Искам да благодаря на феновете, защото „Левски“ е единственият отбор в света, който беше спасен от привържениците си. Хората от цяла България и света даваха последните пари от джоба си, за да спасят своя любим отбор. Тази любов, която получава „Левски“, не съм я виждал никъде.

- Работил си както с Наско Сираков, така и с Мъри Стоилов. Сега двамата отново са тандем и привържениците на клуба очакват нова приказка. Възможно ли е да видим един „Левски“, който да се бори с хегемона „Лудогорец“?

- Казвал съм го и преди. „Лудогорец“ прави нещо вече 10-11 години, може да го прави и следващите 20, но никога няма да се радва на такава любов, каквато има моя, нашия „Левски“ в България. Видя се какво се случи в последните шест месеца с Наско Сираков и Мъри Стоилов. Ако отборът остане, ако се запазят тези футболисти и се вземат още няколко добри чужденци или българи, е реално „Левски“ да се конкурира с Лудогорец.

- Има ли нещо, за което съжаляваш в кариерата ти?

- В „Левски“ съжалявам, че не влязохме в групите на Шампионската лига. Три години опитахме - с „Динамо“ (Киев), с „Бешикташ“, с „Галатасарай“. За нищо друго не съжалявам. Тук намерих приятели за цял живот, тук е моята втора страна. Тук дори ме уважават повече, отколкото в Нови Сад, където играх шест години във „Войводина“. Само като минавам митницата и митничарите ми казват "Евала". „Левски“, София, България са моята любов до края на живота.