Далибор Драгич, един от любимите чуждестранни играчи на публиката на „Левски“, говори специално за предаването „Код Спорт“ по RING. Сърцатият босненец изгледа на живо емоционалната победа на „сините“ над ЦСКА - София с 1:0 във финала за Купата на България преди седмица в компанията на своя син. Алекс Драгич, който също като баща си е бранител, довери пред „Код Спорт“, че мечтае да играе за „Левски“ и да надмине успехите на Далибор, спечелил три шампионски титли и две купи на страната със „сините“ в началото на века.
Звезден сблъсък на “Герена”
- Далибор, какъв е коментарът ти за финала за Купата на България? Хареса ли ти това, което видя от страна на двата вечни съперника?
- Като футбол мачът не беше силен. „Левски“ играе така, както трябва. С Мъри Стоилов начело отборът показа характер, показа тактика. Играхме добре и спечелихме заслужено, но мисля, че в последните 20 години в България не е имало такъв мач. Не като футбол, а като обстановка на стадиона - феновете от едната и другата страна. Беше нещо уникално, прекрасно. Такова нещо не съм виждал и на дербито „Звезда“ – „Партизан“. Столицата усети дербито. Искам да благодаря на феновете, които пристигнаха от цяла България и от света да подкрепят нашия любим отбор.
- Кое промени Станимир Стоилов, за да стигне „Левски“ дотук - от отбор, който се бори за оцеляване, до тим, който спечели Купата на България?
- Казах го и преди: Мъри Стоилов възкреси отбора. Преди мача му писах и се чух с него. Казах му: "Братко, каквото и да стане днес - и да бием, и да паднем, животът продължава, но в периода, който си тук, ти възроди отбора". Това е съвсем различен отбор. Не искам да обиждам другите треньори, но начело с Мъри, отборът показа характер като преди години. Играе с голямо желание, играе с много добра тактика и заслужено спечелихме.
- Имаш ли представа защо „Левски“ стигна до такава ситуация? Да е на прага на фалит.
- Говорих с приятели, с футболисти, с които съм играл. Може би началниците, които бяха начело на отбора, президентите... Не мога да кажа защо станаха някои неща. Искам да благодаря на феновете, защото „Левски“ е единственият отбор в света, който беше спасен от привържениците си. Хората от цяла България и света даваха последните пари от джоба си, за да спасят своя любим отбор. Тази любов, която получава „Левски“, не съм я виждал никъде.
- Работил си както с Наско Сираков, така и с Мъри Стоилов. Сега двамата отново са тандем и привържениците на клуба очакват нова приказка. Възможно ли е да видим един „Левски“, който да се бори с хегемона „Лудогорец“?
- Казвал съм го и преди. „Лудогорец“ прави нещо вече 10-11 години, може да го прави и следващите 20, но никога няма да се радва на такава любов, каквато има моя, нашия „Левски“ в България. Видя се какво се случи в последните шест месеца с Наско Сираков и Мъри Стоилов. Ако отборът остане, ако се запазят тези футболисти и се вземат още няколко добри чужденци или българи, е реално „Левски“ да се конкурира с Лудогорец.
- Има ли нещо, за което съжаляваш в кариерата ти?
- В „Левски“ съжалявам, че не влязохме в групите на Шампионската лига. Три години опитахме - с „Динамо“ (Киев), с „Бешикташ“, с „Галатасарай“. За нищо друго не съжалявам. Тук намерих приятели за цял живот, тук е моята втора страна. Тук дори ме уважават повече, отколкото в Нови Сад, където играх шест години във „Войводина“. Само като минавам митницата и митничарите ми казват "Евала". „Левски“, София, България са моята любов до края на живота.