Велислав Василев: Винаги си стоя здраво стъпил на земята

Той е на 20 години, но вече впечатлява с изявите си на крилото. Представянето му този сезон с екипа на Черно море му спечели място и в младежкия национален отбор. Велислав Василев вече записа 12 мача за „моряците”, като се отчете и асистенция. Ето какво сподели Велислав Василев в интервю за „Дарик радио“ 

Вили, да започнем по-нестандартно нашия разговор. Защо точно номер 17? Има ли някаква символика в него?

- Не. По принцип аз започнах с номер 19. Когато Курьор се завърна в Черно море ме помоли да му го преотстъпя, защото с този набор беше вкарал гола във финала за Купата срещу Левски. Нямаше друг свободен номер, а 17-ти номер реших, че отива за крило и взех него.

Разкажи повече за теб. Кога започна да тренираш футбол и на кого си най-благодарен, че успя да стигнеш до първия тим?

-Започнах през лятото на 2008-а, когато бях на 7 годинки. Тренирах под моста при Страхил Байчев. Най-много съм благодарен на него и Мартин Христов. Благодарен съм на баща ми и разбира се на старши треньора Илиан Илиев.  Той ми даде шанс в мъжкия футбол.  

Не са малко играчите, интегрирани в първия отбор от Илиан Илиев. Ти си поредното доказателство за това. Как го прави треньорът? Как се държи с вас? Има ли нещо по-специално, по-предразполагащо в поведението му към вас по-младите?

-Държи се човешки и се поставя на нашето място, както е бил той. Знае как да подходи към нас. Когато трябва да е строг, е строг. Когато трябва да има шеги и да е весело, се шегува.  

Зад теб играе друг юноша - Виктор Попов. Успяхте ли добре да се стиковате на фланга с него?

-Ние още от юношите старша възраст си играем заедно по дясното крило. Мисля, че се разбираме добре.

Винаги ли си играл като крило?

По принцип до 17-годишна възраст играх като плеймейкър, зад нападателя. Мартин Христов реши, че трябва да съм крило и вече от 3 години играя на фланга.

Ти грабна своя шанс в момент, в който поради контузии и други причини нямаше голям избор пред Илиан Илиев за флангови играчи. Беше привлечен Непомусено, а сега и Вилела се възстанови. Да не се притесниш сега, или си надъхан да отстояваш титулярното си място?

-Нямам никакви притеснения. Треньорът решава кой ще играе. Давам всичко от себе си, за да съм аз.

Показваш бързина, техничен си...Какво искаш да подобриш в играта? Къде смяташ, че имаш още да работиш?

-В играта си не мисля, че има какво да подобрявам. По-скоро в издръжливостта и физиката. Това ми е главният проблем, а и може би повече спокойствие пред гола. Това ще дойде с мачовете.

В понеделник приемате ЦСКА 1948. Там може да се изправиш срещу Денислав Ангелов. Как очакваш да се развие този мач?

- На мен Денката ми е много близък приятел. Надявам се да ги бием. Даже не се надявам, а съм сигурен, че ще вземем мача.

Ти се вече младежки национал. Изненадан ли си, или го очакваше? Повиквателната вдигна ли ти още повече самочувствието?

- Няма да ви лъжа. По-скоро го очаквах. В България някой по-млад като поиграе малко повече и веднага го викат в националния отбор до 21 години. Това не ми влияе по никакъв начин. Когато съм с младежкия национален тим си мисля за там, когато съм в Черно море си мисля за отбора.

От по-опитните футболисти в Черно море кой стои най-близо до теб като съвети?

- Ние младите в Черно море имаме късмета да сме с най-големите пичове в един отбор. Всички ни помагат много. Не мога да откроя някого като най-близък, защото всички са ми много близки. Благодарен съм им.

Изненадан съм колко зряло се държиш, не си полетял в облаците..

-Аз винаги си стоя здраво стъпил на земята. Въпреки че от време на време ме бъзикат, че съм звезда, аз не се чувствам такъв. Още нищо не съм постигнал във футбола, че да се мисля за такъв.

Има ли футболист от родното ни първенство на твоята позиция, чиято игра да ти харесва, който да се откроява за теб?

-Като идол в България? Не. По-скоро не.