Световният рекордьор Саша Зоя - интересна сплав между балет, музика и атлетика

Саша Зоя е различен. Гледайки 19-годишния младеж, който се състезава с връстниците си във Франция и Австралия, начина, по който се изстрелва от стартовото блокче, “летенето” му по пистата, преминаването чисто на препятствията с плашеща скорост - всичко изглежда много бързо. И неслучайно защитаващият цветовете на Франция хърделист спечели световната титла за юноши под 20 години в Найроби (Кения) със световен рекорд за възрастта от 12.72 секунди.

Неговата житейска история е изключително пъстра - обвързана с балет, родители музиканти, смесица от националности от три различни континента. Всички тези фактори образуват богата и сложна идентичност, но е ясно едно - Зоя е различен, но по добър начин.

Той е най-бързият за юноши под 18 години в историята в бягането на 110 метра с препятствия (12.87 секунди) и с най-силния резултат в овчарския скок за същата възраст - 5.56 метра. Освен това дели върховото постижение в света за всички времена за юноши под 18 години на 60 м/пр м зала с Ладжи Докуре (Франция), който в момента е един от неговите треньори. Зоя е също така и световен рекордьор за юноши под 20 години на 60 м/пр със 7.34 секунди.

Зоя е толкова добър, толкова бърз, че в последните няколко години се стигна почти до война за неговия талант, докато вземе решение коя страна да представлява - Австралия, където е протекла по-голямата част от живота му. Или Франция. Младокът избра Франция и в момента жъне успехи за европейската държава.

“Баща ми е от Зимбабве, майка ми е от Фрация и е отгледана от майка французойка. Много от нещата, които бях учил като по-малък, бяха от френската култура. Виждайки баба си и дядо си във Франция и прекарвайки време с френското ми семейство, ме караше да се чувствам много, много французин, както австралиец и зимбабвиец. Тъй като с майка ми сме толкова близки, имаше част от мен, която е по-френска, така че решението ми беше малко по-лесно”, разказва пред сайта на Световната атлетика Зоя как е избрал да се състезава за Франция.

Зоя, разбира се, е прекалено млад в момента, но със сигурност хората вече гледат на него като една от надеждите на Франция за нещо голямо в атлетиката на Олимпийските игри в Париж през 2024 г. А как започва всъщност неговият атлетически път?

Зоя започва с атлетиката, когато е на осем или девет години. Неговата по-голяма сестра Мунша тренира в предградие в Пърт (Австралия) и той започва да ходи с нея на тренировки.

“Всичко, което имам в момента, целият ми успех се дължи на нея”, не крие своята благодарност към по-голямата си сестра 19-годишната атлетическа сензация.

Той израства с различни спортове - футбол, баскетбол, конна езда, пързаляне с кънки, хокей на лед, плуване, но най-големият му потенциал е в леката атлетика. Майка му го е тренирала в ранните години, но родителите му са имали малък опит в спорта - и двамата са музиканти, специализирали в африканската и зимбабвийската музика.

“Музиката е огромна част от живота ми“, казва Саша. "Израснах винаги на концерти, когато родителите ми свиреха."

Той е бил добър атлет в детството си, но в никакъв случай не и доминиращ. Отново и отново, той завършва втори на местните шампионати: “Мисля, че тук имах желание и глад да стана шампион. Винаги идвах за второто място и това е чудесно място, но завършвайки втори в дълга част от живота си, дойде желанието да стана първи и то остана у мен.”

Второто му място от тийнейджърските години може би бързо ще остане в историята. На 14 Зоя вече има 4.92 метра в овчарския скок, а на 15 постига 13.34 секунди на 110 м/пр (91.4 см). В последните години неговият живот и кариера са разделени между Франция и Австралия. Обикновено Зоя прекарва по шест месеца в двете страни всяка година. В Австралия негови треньори са Линдзи Бън и Джейсън Мойл. Във Франция той се готви под ръководството на Ладжи Докуре и Димитри Демониер - четиримата са в постоянна връзка помежду си чрез телефонни обаждания, имейли и споделяне на видео анализи. Очевидно тази комбинация се оказва изключително печеливша и Зоя успява да вземе най-доброто от всеки от четиримата си треньори.

В момента той е базиран в “Националния институт за спорт, експертиза и постижения”, който се намира в покрайнините на Париж. До миналата година той е изучанал съвременни танци и балет, но заради многото време, което посвещава на атлетиката, му се налага да отложи завършването си и продължава обучението си дистанционно.

Според Зоя танците определено му помагат за технична дисциплина, каквото са препятствията. “Това е тренировка, която не е много обичайна, но нещо, върху което може да се работи за други спортисти. Тя работи върху ловкостта, гъвкавостта, която много помага при препятствията. Голяма част от успеха ми идва от танците. Обичам изкуствата - всичко на сцена”, разказва още Зоя.

И той демонстрира тази своя страст към танца след финала на Световното първенство в Найроби, когато позира пред тв камерите с танцови стъпки.

В началото на 2021 г. Зоя даде надежди, че би могъл да се включи в щафетата на Франция на 4 по 100 метра в Токио, но последвали контузии отложиха олимпийския му дебют вероятно за 2024 г., когато Олимпиадата ще е в Париж.

“Всеки желае домашни игри и като френски спортист, който се състезава на родна земя с френска публика, това е нещо, което много спортисти няма да изпитат, така че аз с нетърпение очаквам това“, казва той. “Известно време ми беше в съзнанието, откакто беше обявено. Но преди това трябва да се класирам и да премина през всички стъпки,да не пропускам нито една.”

В Найроби Зоя се състезава на юношеските препятствия (99.1 см) за последен път в кариерата си. И постигна нещо наистина впечатляващо - 12.72 секунди. Това всъщност е и най-бързото бягане в историята на 110 м/пр. Но тепърва му предстои да се сблъсква редовно с мъжките хърдели.

“Веднага след състезанието се връщам във Франция и започвам тренировки на 106 см препятствия. Това е промяна и е бариера за преодоляване, но чувствам, че може да бъде плавен преход. Препятствията са дисциплина, при която дори и да си фаворит, не си фаворит, докато не завършиш. Защото трябва да преминеш 10-те препятствия и всичко може да се случи. Напрежение винаги има, но получавам тласък от натиска. Да знам, че има хора, които разчитат на мен, ме кара да тренирам повече, дава ми повече мотивация”, завършва Зоя.

19-годишният младеж хвърли голямата бомба и накара много хора във Франция да мечтаят. А дали невероятните му постижения като юноша ще продължат и при мъжете? Париж 2024 е само след три години…