Симона Петкова: Радвам, че мога да защитавам цветовете на толкова престижен клуб като Йънг Бойс

Една от най-добрите български футболистки Симона Петкова има нов отбор. През сезон 2021/2022 тя ще играе в швейцарския гранд Йънг Бойс (Берн). Българката преминава там от друг тим от страната – Лугано. Това показва, че тя е добре позната в шампионата, особено след страхотния сезон за вече бившия си клуб. Контрактът на Симона ще бъде за срок от една година. Тя сподели и първите си емоции след преминаването във футболния гранд специално за Sportal.bg.

Чувствам се добре. Доста съм развълнувана и емоционална. Наскоро се присъединих към отбора на Йънг Бойс. По принцип аз не исках да напускам Лугано, понеже миналия сезон там създадохме една страхотна атмосфера с момичета и колектива. Започнахме да работим на много приятно ниво и създадохме приятелско настроение помежду ни. Много исках да се запази отборът, за да продължим и този сезон, да сме конкурентноспособни на останалите тимове в швейцарското първенство. За съжаление обаче нещата с Лугано не са много добри, отборът претърпя страшно много промени. Голяма част от момичетата напуснаха и аз реших да предприема тази крачка и да приема офертата на Йънг Бойс. Не съжалявам, изключително щастлива съм и много се радвам, че мога да защитавам цветовете на толкова престижен клуб. 

За мен е чест и удоволствие. Йънг Бойс са име в Швейцария и за да те поканят и да искат да играеш за тях, значи си заслужил това доверие. Когато говорим за такъв престижен отбор като този, определено трябва да кажа, че това е голяма крачка напред за мен. От друга гледна точка, в женския футбол е трудно да вземеш дългогодишен договор. В Лугано тъкмо се бяхме сработили всички – бях свикнала с колектива, с начина на живот там, имах възможност да работя с деца. Спокойствието и начинът на живот в Лугано ми харесваха и може би ще ми липсват. 

Официално от Йънг Бойс ме бяха последвали още през сезона в Инстаграм. С мен се свърза едно момче на име Майкъл, който е спортен агент и работи за Йънг Бойс. На мен спортната директорка от Лугано ми се обади да каже, че се пита за мен – дали Лугано ще ми предлагат нов договор, какви са условията, дали съм свободен агент. Осъществиха връзката между двата клуба, аз не знаех за това нещо и се изненадах. Не беше трудно да взема решение. Знаете – Йънг Бойс като име е доста стряскащо и с удоволствие казах „да“ и се присъединих към клуба.  Аз съм част от отбора вече втора седмица. Изиграх моите първи минути по време на подготовката. Усеща се атмосферата, феновете и като цяло подкрепата, която получих в социалното пространство, е изключително голяма и много вълнуваща. В Лугано бяхме направили доста приятелска атмосфера. Тук е по-различно. Трудно ми е да разбирам треньора понеже говори на френски език. Вторият треньор, който работи с нас, превежда на немски. Аз не знам нито един от двата, но имам съотборнички, които ми помагат и обясняват на английски. Всички ми помагат да се адаптирам възможно най-бързо. Радвам се на едно изключително добро отношение и се чувствам добре. 

Разликата между двата отбора е огромна. С Лугано се борихме за оцеляване, докато амбициите на Йънг Бойс са да вземат Купа, което е изключително престижно и много по-отговорно. Тренировките са по-разнообразни, харесва ми начинът на работа тук. Всичко е професионално – имаш достъп до фитнес, до треньори. Кондиционният треньор много ми помага, инфраструктурата е чудесна. Дрехи, екипировка – всичко е нагласено. От теб се изисква единствено да отидеш и да играеш. 

Когато човек се труди и работи, хората забелязват и проявяват интерес към теб. Идеята във всеки един мач ми е да дам всичко от себе си и в крайна сметка Йънг Бойс са оценили това, което съм показала на терена – усилията, влагането. С Лугано бяхме последни, имахме изключително много загуби, но ето – лидерските качества, характерът да не се отказваш и да играеш до последно впечатляват останалите. 

През септември трябва да се прибрера в България за квалификациите за Световното първенство за жени. Отборът ни се завръща на голямата сцена след доста дълга пауза. Изключително съм радостна, че тимът ни е възроден, надявам се да мога да дам всичко от себе си, за да помогна на момичетата и да защитим честта на България. Ние го заслужаваме! Трудим се и ще отидем и ще дадем максимума в тези квалификации. Трудно е в България, защото женският футбол не е оценен. Ние нямаме достатъчно време да работим, няма как да говорим за колектив и всичко останало, ако не ни се даде възможност да тренираме и да се подготвяме заедно. Нямаме лагери, направо ще ни събрат септември месец преди квалификациите. Времето, което имаме за работа е изключително малко. Все пак съм много благодарна и щастлива, че успяваме да направим всичко възможно, за да изградим облик на отбора. Поздравявам всички за усилията, които полагат, защото е много тежко да успеем да се борим с такива опоненти като Германия и Португалия. За нас ще е важно личното ни представяне, удоволствието да излезеш да играеш срещу такива страховити имена и самото обличане на националната фланелка, което е достатъчна мотивация за всяко едно момиче. Най-ценно ще бъде всеки да се раздаде и да се борим за честта на България. Женският футбол има място, ние имаме място на световната сцена. Просто явно трябва да заслужим доверието и уважението на нашето ръководство и да го засвидетелстваме пред Европа и света.