Кременлиев: Българите не са по-лоши от чужденците, Арда не отстъпва на грандовете у нас

Емил Кременлиев е помощник треньор на Николай Киров. Той е един от футболистите от златното поколение на българския футбол, спечелил бронзов медал от световното в САЩ през 1994 година. Кременлиев е един от хората, които поставят основите на проекта “Арда”, заедно с президента Петър Пашев, бившия наставник на отбора Елин Топузаков и административния директор Ерай Салиф. Ето какво сподели треньорът пред клубната телевизя на Арда (Кърджали):

Емо здравей, намираме се на лагера в Разлог, където близо десет дни сте на подготовка. Как вървя тя и на какво ниво са футболистите?

- Здравей, ами подготовка като подготовка. Скучна работа, но пък това ни е работата. Тук сме дошли да работим, защото ни чака нещо сериозно, което до този момент никога не ни е чакало и трябва да бъдем максимално добре подготвени.

Отборът на Арда изигра две контроли тук и макар треньорът да казва, че не го интересуват резултатите, ти как виждаш отбора?

- По принцип за тези две контроли, напълно важи това, което казват треньорите, че резултатът не е важен. В случая нашият отбор показа не това, което може, и което ще играе. Това се случи по ред причини, една от които е, че в момента е най-тежката част от подготовката, играчите са по-тежки, по- тромави, уморени. Но от днес отборът ще изглежда по по-различен начин.

Искам да те върна няколко години назад, когато ти бе спортен директор на Арда, а отборът се подвизаваше във "В" група. Очакваше ли тогава, че след няколко години ще се готвите за участие в Европа?

- Честно да ти кажа, тогава не съм мислил чак до такава степен, тъй като Арда не пропусна нито един ден, нито един месец по пътя от "В" група до "А" група. Бях убеден, че "В" група ще я "прелетим" така да се каже. За "Б" група леко съм изненадан, че минахме през бараж, не беше лесно, макар, че аз смятах, че ние ще се класираме директно, а не през бараж. Но така се е случило, имаше треньорски смени и други неща, които са нормални за всеки клуб. През първата година в "А" група, аз тогава не бях в Арда, имаше за цел отборът да се задържи в елита, и вече през следващата да се надгражда. Ние обаче така надградихме, че даже и повече направихме.

Както се казва от едно време - петилетката за две години.

- Да, точно така може да се каже.

Какви са ти спомените от участието във „В“ група, когато стартира този проект АРДА.


– Първият ми спомен е, понеже аз съм от първия ден в клуба, първоначално стартирахме в София, но си спомням, че когато отидохме в Кърджали седнахме на една маса с Елин Топузаков, президентът Петър Пешев и сегашният администратор Ерай Салиф. Тогава на една маса както бяхме седнали започна всичко. Обсъждахме кой ще вземем, този или онзи, кой от къде и такива неща обсъждахме.

Имаше ли разногласия в селекцията, на кой се чуваше тежката дума?


– Нямахме някакви големи разногласия, даже май въобще нямахме , за да кажем на кой е била последната дума за селекция. Бяхме започнали да правим нещо сериозно и общо взето всички знаехме, какви футболисти ни трябват. Тогава имахме задача да преговаряме и да навием даден футболист да дойде да играе в Кърджали, защото тогава АРДА не беше атрактивна дестинация за футболистите.

Как успяхте да съберете тези футболисти, защото както казваш е трудно да привлечеш играчи като Иван Караджов и Пламен Крумов, които са минали през ЦСКА и Левски?


– Конкретно за тях двамата заслугата е на президента Петър Пешев, той е успял да ги убеди по някакъв начин. Аз мога да кажа за други футболисти, но полека лека, България не е огромна страна и хубавите неща бързо се разчуват. Така от ден на ден явно разбраха за какво става дума и започна да става примамлива дестинация отборът на АРДА. Даже стана така, че футболистите започнаха да ни търсят нас, но пък нашите апетити станаха по-различни.

Някоя интересна случка можеш ли да се сетиш от онова време.


– Имали сме доста интересни случки, но на пръв поглед се сещам за победите, за спечелената купа на Аматьорската лига, после победите в „А“ група, и най-вече финала за Купата на България. Със сигурност не е имало човек, който да си мисли, че АРДА ще играе финал. Убеден съм, че ако Емо Мартинов беше вкарал пръв на финала, сега Купата на България щеше да е в Кърджали.

Как би сравнил класирането на АРДА за евротурнирите и емоцията като футболист от САЩ’94?


– Различно е. Като футболист го преживяваш по един начин, а като треньор по друг. Защото, когато си на терена можеш да помогнеш с нещо, било да се включиш в атака, да се сбориш с противника, а когато си на пейката няма какво да направиш. Седиш и гледаш и само даваш напътствия. 

Отборът на АРДА тази година бе даван като образец за модел на работа, стил на игра, въобще за всичко. Как успяхте да направите това, вие от треньорския щаб?


– По принцип е така, всички виждат, че и с българи става. Българите не са по-лоши от чужденците. Лудогорец и ЦСКА ни превъзхождат единствено по бюджет, в никакъв случай в играта. Ние изпитвахме доста трудности през сезона, понеже имахме доста контузени играчи. Даже имаше мачове, в които резервния вратар беше с полева фланелка, и ако трябваше беше готов да се появи като полеви играч. Точно тогава на терена се появи и най-младият играч в българския футбол, едва на 15 години Ради Узунов се наложи да играе за мъжете, имаме и 17-сет годишният Георги Атанасов, който изигра не малко мачове и натрупа опит. Всичко това е заслуга, както на ръководството, така и на старши треньора. Той е доста смел човек, той не се вайка, приема ги и ги решава.

Тази година отборът на АРДА направи доста неща за първи път: За първи път треньор на АРДА бе избран за Треньор на година, за първи път игра финал за Купата на България, за първи път се класира за евротурнирите, най-младият играч е от АРДА. Въобще много неща „За първи път“.


– Горд съм от всичко това, при всички случай от добре свършената работа. Но каквото и да си говорим, АРДА за първи път участва в „А“ група и доста неща ще са за първи път. Надявам се да има още неща, които да са за първи път в историята на АРДА.

Определено в Кърджали има голяма еуфория около първия мач в Европа срещу Апоел Беер Щева. Как върви разузнаването на противника и някакъв призив към публиката на АРДА.


– Аз си мисля, че публиката логично е да дойде на мача, а и тези момчета го заслужават. Що се отнася до Апоел, доста трудно се намира информация, имат доста нови играчи, което означава, че правят нов отбор, явно имат високи цели. Няма спор, че те са отбор с традиции, но все пак традициите са за да се нарушават.