Елица Василева и Александър Атанасийевич откровено за любовта и волейбола
Любовта е, когато искаш да научиш езика на партньора си, за да можете да се разбирате по-лесно. Точно така една българка успя да овладее перфектно сръбския, а "виновникът" за това е един сръбски волейболист. Празнична история за голямата любов между двама души, които практикуват един и същи спорт. Те идват от различни страни, но между тях няма граници. Капитанката на националките Елица Василева и любимият й - сръбският национал и звезда Александър Атанасийевич, дадоха откровено интервю пред сайта 24sedam.rs, в което говорят за любовта и волейбола, как е започнало всичко помежду им, какви са добрите им черти и недостатъците им...
- Научих се да говоря сръбски, макар и не толкова добре, колкото бих искала - признава Елица, но казва, че все още не е доволна от нивото си - Искам да напредна и да говоря по-добре. Когато се срещнахме за първи път, разговаряхме на италиански, но не ни устройваше. По-късно сръбският стана наш общ език. Що се отнася до познанията му по български, бих казала: Докато сме вкъщи в София, той разбира всичко, не е толкова зле, но очакваме да бъде още по-добър. Има още какво да научи.
В момента двамата са в Италия, където Александър играе за Сър Сейфти (Перуджа), а Елица за Савино дел Бене (Скандичи).
- Еци подписа с клуб от Флоренция преди три седмици - обяснява известният като Бата играч - Много е близо до Перуджа, малко повече от час ни дели, така че имаме възможност да се виждаме често. Почти всяка седмица единият от нас отива при другия, дори за един ден или една вечер, в зависимост от това дали ангажиментите го позволяват. Хубавото е, че се разбираме и сме наясно, че докато спортуваме професионално, ще ни е трудно да прекарваме много време заедно. Винаги чакаме края на сезона, така че прекараме заедно поне 15 поредни дни. Сега голямото предимство е, че играем и живеем много близо, изглежда сякаш не сме разделени.
Ели казва, че голямото предимство в отношенията им е, че и двамата са професионални спортисти.
- В нашия спорт често се случва да се връщаш от мачове и да пътуваш нервна и уморена. Тогава е хубаво да имаш мъж до себе си, който минава през същите неща, за да те разбира и да знае как да се държи. Той не те докосва, ако смята, че нямаш нужда, просто те оставя да си починеш. Всичко е много по-лесно, защото се разбирате.
На въпроса как е започнало всичко, Александър разказва:
- Запознахме се преди повече от три години. Един съотборник ми разказа за нея, след което се опитах по всякакъв начин да намеря телефонния й номер. След два или три неуспешни опита тя най-накрая отговори на моето съобщение. След това се срещнахме през май в Белград, когато тя и отборът й играха приятелски мачове със Сърбия. Тогава започнахме връзка, която вече навлиза в четвъртата си година. Тя разбира моите отговорности, аз нейните, така че мисля, че намерихме баланса и се вижда как една двойка трябва да функционира.
Елица споделя:
- Бата е човек, когото хората харесват веднага щом го видят, същото се случи и на мен. Той винаги е позитивен и енергичен, а аз не съм такава. Често ми се случва да съм тъжна или изнервена и той успява да ме изкара от това състояние за две минути и да ме накара да се усмихна. Той го прави през цялото време и ми напомня, че трябва да съм по-позитивна, като него, че не бива да се разстройвам от малки неща. Той е много отговорен, въпреки че на пръв поглед не изглежда такъв. Прави впечатление на момче, което просто би се пошегувало, но всъщност не е така. Всеки път, когато го помолите за помощ, той ще се отзове, било то дреболия, или нещо по-важно. Мога дълго да говоря за неговите качества...
Александър използва още по-топли думи, за да опише колко много означава Ели за него:
- Тя е човек, който се радва на малките неща, всеки път ме чака с усмивка, когато вляза вкъщи и тя знае как да ме обича искрено и безрезервно. Мисля, че съм много щастлив, че имах възможността да се срещна с нея. Никога не бих искал да я загубя.
Българската волейболистка е най-голямата опора на Атанасийевич извън терена и най-големият му фен:
- Мисля, че се дразня повече, когато гледам мачовете му, отколкото когато играя свои. Спомням си финалния, особено когато водеха с 2:0, а после загубиха, и аз буквално плаках. Преди това загубих на полуфиналите в италианското първенство и не ми беше толкова трудно, колкото когато гледах този мач. Дори, след като го видях, и колко му е тежко и колко страда... Наистина не мога да понасям пораженията му лесно, както и мачове, в които не му вдигат достатъчно топки. Тогава се изнервям.
От друга страна, Александър преживява мачовете, изиграни от Елица по свой начин:
- Опитвам се да гледам възможно най-малко, защото изобщо не съм обективен. Ако тя не направи добър ход, винаги мисля, че е виновен някой друг - обяснява Бата с усмивка - Тогава няма да се разстроя, да изключа телевизора или да отида да играя някоя игра например.
Когато битката на терена приключи, те винаги са един до друг, за да отпразнуват победата или да говорят за поражението, дават си съвети:
- Той ме съветва повече - казва Елица - Когато се съмнявам, че нещо не е ок, или имам проблем в тренировките, питам го какво да правя... Той не ме пита такива неща, защото е много уверен и качествен играч, няма нужда някой да му казва нещо по тази тема. За мен означава много, че имам такъв волейболист като съветник, защото мога да науча много.
Случвало се е да се окажат и от различни страни на терена. Тогава направо прехвърчат искри...
- Преди три години, когато бяхме на почивка в Турция, играхме плажен волейбол. Мачът обаче завърши безславно - признава Атанасийевич - Тя спря играта след 15 минути, защото ми беше ядосана. Аз съм такъв тип играч, който постоянно провокира на терена. Тогава също го направих - по навик. Вече не практикуваме нито един спорт, за да не се караме.
Тъй като са решили да не мерят повече силите си на терена, търсят вариант да се видят на 7 януари.
- Надявам се, че тази година ще бъда с Ели за нашата Коледа, защото не съм сигурен, че семейството ми ще може да пътува до Италия. Мисля, че професионалните спортисти обикновено губят представата за празници, защото най-важното за нас е да бъдем максимално готови за мачовете и да запазим здравето си. Всяка година се опитвам да го отбележа по някакъв начин, защото в Перуджа има много сърби, така че поне ще е хубаво да се съберем с тези хора за два часа. Чувстваме се като семейство.
Елица е човек, който обича празниците и затова казва, че нищо не може да й попречи да ги празнува въпреки задълженията си.
- Спомням си как беше всичко, когато бях малка. Веднага свързвам ваканциите с време, по което не се ходи на училище, така че е страхотно. Ще има сняг, студ... Красиви детски спомени. Въпреки че, дори когато започнах да играя и вече не бях у дома, семейството ми дойде за Коледа. Мисля, че винаги можете да създадете страхотна атмосфера, ако искате. Ако не може със семейството, то с приятелите си. Когато желанието е налице, всичко е възможно. Няма да е като у дома, но определено е хубаво. Дори когато пътувам, се чувствам страхотно през тези дни.
Александър е първият, който излиза на терена през 2021 година. Перуджа ще срещне Тренто в италианското първенство днес (3 януари). В момента отборът му е на първа позиция с резултат 14:2, а в Шампионската лига има две победи и едно поражение.
- Сезонът започна перфектно за нас, спечелихме Суперкупата на Италия през октомври. Веднага след това спечелихме няколко важни мача. В момента сме първи в таблицата, което със сигурност е целта на клуба. Отборът е създаден да печели трофеи, така че се надявам да сме прави, когато най-трудната част от сезона дойде през март и април. В самото начало на шампионата имаше само няколкостотин фенове, а след това в средата на октомври на зрителите беше забранено да влизат. Много е тъжно да играем мачове без публика, защото сме свикнали да има фенове да ни подкрепят. Най-важното е сезонът да продължи... Всички се надяваме, че от март, когато всичко свърши и хората се ваксинират, залите отново да бъдат пълни.
Следващият мач на Елица е на 10 януари, когато настоящият й отбор среща бившия - Скандичи срещу Казалмаджоре. В момента тимът заема четвъртата позиция с резултат 8:3. Имат и три победи в Шампионската лига.
- Върнах се в стария си клуб и съм доволна. Познавам почти всички момичета, чувствам се чудесно, искам постоянно да се развивам. Сезонът като цяло е странен, както и очаквахме. Знаехме, че може да има прекъсвания, отлагане на мачове и всичко останало.
Този сезон на Александър беше поверена капитанската лента в Перуджа, което е огромно постижение, имайки предвид, че той е чужденец в силното италианско първенство.
- Да бъдеш капитан на клуба, в който играеш от осем години, е сбъдната мечта. Израстнахме заедно и мечтаех да бъда капитан. За мен би означавало много, ако спечеля Шампионската лига. Готов съм да направя всичко, за да го направя. Признавам, чувството беше невероятно, когато хора от клуба ми казаха, че ще бъда капитан. Това е голяма чест, но и огромна отговорност. Ще направя всичко, за да изпълнявам отговорностите си възможно най-добре.
Тази година и двамата почувстваха силата на невидим враг - коронавирусът, който заегна силно Италия.
- Положението в момента е много по-добро от преди, всичко е под контрол, защото хората са все по-внимателни - обяснява Ели - Научиха се как да се държат и че всеки трябва да спазва мерките. Спомням си, че в края на февруари и началото на март, когато пандемията току-що беше започнала, тогава беше наистина страшно. Когато ни затвориха, беше като по време на война. Тогава нещата бяха наистина зле и сега животът продължава почти нормално.
Атанасийевич също се бори с вируса и по време на почивката претърпява операция на коляното.
- В края на април се оперирах, исках да използвам възможно най-ползвотворно този период на липса на мачове заради коронавируса и да се опитам да разреша проблема с коляното, който имам отдавна. Това, от което не се нуждаех, беше да се заразя с вируса, но го намерих в Белград. Възстановяването ми зависеше от това, трябваше да се върна на терена в средата на юли, но всичко отне повече време. Едва през септември започнах да тренирам с отбора. Най-важното е, че се чувствам добре, не ми беше трудно психически. Имах поставена цел и знаех какво трябва да направя, за да се върна на терена.
Когато Атанасийевич обобщава приключилата година, има само един извод - че трябва да се забрави.
- Когато анализираме, виждаме, че най-трудните 12 месеца през последните 50 години вероятно са зад нас. Заради короната животът ни се промени. Не можехме да играем волейбол, не можехме да излизаме и се движим нормално. Нашите първенства бяха прекъснати, не се занимавахме с това, което обичаме най-много. На никой не му беше лесно, но най-важното е да останем позитивни, в истинския смисъл на думата, и да забравим всичко, което се е случило. Надявам се, че ваксината ще работи и всичко ще се нормализира. Със сигурност никой не се нуждаеше от тази 2020 година.
В края на разговора Елица също посочва кое е най-голямото й желание за 2021 година.
- Единственото нещо, което пожелавам на всички ни, е здравето. Когато имаме това, тогава можем да постигнем всичко останало.
Превод: BGvolleyball.com