Сторикаст: Боговете не умират! (видео)
В новата рубрика "Сторикаст", в която веднъж седмично ще бъдат споделяни интересни и неразказани истории от България и света. Днес тя започва с кратък коментар за може би най-великия футболист на всички времена Диего Марадона, който почина преди седмица в дома си Тигре.
Измина седмица от кончината на може би най-великия футболист на всички времена. Преди седмица, на 25 ноември, сряда, светът беше разтърсен от шокиращата новина, че Диего Марадона е починал в дома си в Тигре, където се възстановяваше от операция на мозъка. Пеле, Марадона, Роналдо, Меси... Гениални умове, запалили искрата у всеки един към великата игра - футбола. Твърденията за това кой е най-велик са разнопосочни и ще продължат вечно.
Дон Диего почина на 60 години и по-малко от месец. Едва ли има човек, живеещ със Цар Футбол, който да е останал безпристрастен към тъжната новина и да не е усетил някаква липса по един или друг начин. Златното момче е боготворено от едни и недолюбвано от други, но обожавано от всички, които живеят с футбола. Заклеймяван от много заради начина си на живот и примера, който дава на всички с безпаметните си купони, Диего живееше така, както иска, а не както правилата му налагат. И в това също имаше някакъв чар. Чар, с който заразяваше и енергия, с която Диего зареждаше всички около себе си, на трибуните и пред малкия екран. Някои хора просто го умеят. Сякаш Господ ги е пратил на Земята не само за да живеят за себе си и своите близки, а с ясната задача да оставят следа в човечеството. Футболната кариера на Марадона показва само малка част от пъстрия му живот. Четирите минути срещу Англия обаче я описват напълно.
Четири минути, в които Футболният Бог показа Божията си ръка и сътвори Гола на века. В двата гола срещу Англия през 1986 г. имаше всичко: гениалният играч и човекът, който беше готов да излъже, за да преодолее препятствието пред себе си. Всичко обаче му беше простено заради голямата му страст, с която заразяваше всички. Това беше Диего. Диего Армандо Марадона, който тичаше след топка и само в тези моменти беше "свободен".
Диего е пример за това как трябва да преследваш целите си. Разстоянието от бедните аржентински квартали до върха на света изглежда огромно, но всъщност преодолимо за Марадона заради неговия талант, желание и непримиримост.
Думата "бедност" е просто ужасяваща. Там, където я има обаче, я има два пъти повече любовта. Това е и причината Дон Диего да се чувства у дома си в Аржентина и Неапол. Местата, където става светец. Символът на отминалата футболна романтика си отиде от този свят, но остава завинаги в сърцата ни. Много медии написаха в своите материали, че "Бог е мъртъв" и "Бог е на небето", но аз бих се съгласил с твърдението, че "Диего е вечен" и "Боговете не умират". Иска ми се да вярвам в безсмъртността. В момент, в който футболът не е това, което беше и върви към все по-сериозна комерсиализация. В период, в който светът преминава през трудности и се нуждае от надежда.
Обяснението за безграничната любов на всички към футболния гений Дон Диего е толкова просто. Като магьосник със своята магическа пръчка той изпълни всичките мечти на аржентинци и неаполитанци. Сега мъката им е огромна и разбираема. Ходили ли сте в Неапол? Ако не сте, ви препоръчвам да го направите. Град, който ще ви плени. Където и да се обърнете, ще видите закачена фланелка с номер 10 по просторите, както и графити на Дон Диего на почти всяка стена. Пицарии също носят името на Марадона а ликът му е навсякъде. Сякаш сте сред хора, които имат един Бог и по всякакви начини опитват да засвидетелстват любовта, признателността и вярата си в него.
Както пише италианският писател и журналист Марио Скончерти, "Марадона беше символ на свободата. Който чрез футбола накара хората да се освободят, който не толерираше правилата, но ги предаваше на другите. Той беше прозаичен, но истинско слънце на бъдещето. Диего донесе огромно щастие, като превърна Неапол в лицето на Италия, направи го модерен и го постави в центъра на света. Марадона не е положителен герой, нито някога е искал да бъде. Мисля, че той винаги се е чувствал като мъченик заради различието си".