Запознайте се с някои от главните действащи лица в отбора на Ред Бул

Наскоро станахме свидетели на завръщането на Формула 1 на пистата в Истанбул след 9-годишно прекъсване. Състезанието за Гран При на Турция бе включено извънредно в календара заради промените, наложени от пандемията от коронавирус. Именно в Истанбул един от най-успешните отбори във Формула 1 в последните 15 години записа исторически старт номер 300 в световния шампионат. Предаването „Код Спорт“ по ТВ+ срещна зрителите си с най-важните личности в екипа на Ред Бул, който има спечелени по четири световни титли при пилотите и при конструкторите.

Разказът започна Кристиан Хорнер, шеф на Ред Бул Рейсинг.

- Как се разви отборът за тези 300 състезания във Формула 1?

- В Истанбул записахме състезание номер 300 и това е страхотно! Отборът се разви толкова много, но духът ни остава същият. Много хора останаха с нас от момента, в който стартирахме, до днес. Един от тях е механикът Оле Шак, който продължава да работи на първа линия в бокса в екипа на Макс Верстапен. Той може да потвърди, че страстта, желанието за победа, ентусиазмът на хората в нашия отбор са същите, каквито бяха в първата година на Ред Бул Рейсинг във Формула 1.

- Как се промени генетичният код на вашия отбор?

- Мисля, че когато влязохме във Формула 1, повечето хора не ни възприемаха много на сериозно. Те си казваха – тези момчета от Ред Бул си падат по веселите и екстремни неща, по партитата, но не и по сериозния спорт. Това, което ние показахме за последните 16 сезона, е именно, че сме много сериозни, когато става въпрос за състезания. Спечелихме много надпревари, спечелихме световни титли и успяхме да запазим този весел дух, който е присъщ на Ред Бул. Запазихме нашите автентични гени да се впускаме смело напред и да правим нещата по различен начин, да искаме максимума от живота, да не сме конформисти. Това е нашият генетичен код и той продължава да е същият, какъвто беше при дебютното ни състезание.

- Има толкова много моменти и важни събития, ще ми е трудно да отговоря. Бих могъл да кажа, че това е първата ни победа, която спечелихме в Китай 2009. Или първият ни подиум с Дейвид Култард в Монако 2006. Или първата спечелена световна титла в последното състезание в Абу Даби 2010 напук на всички песимистични прогнози... Всички тези моменти изпъкват в моята памет като изключително важни в нашето развитие.

- Гордеете ли се с това колко членове на отбора останаха с вас от първото състезание досега?

- Наистина, аз се гордея изключително много с този факт. Около 150 души продължават да работят с нас от самото начало на отбора през 2005 година. Някои от тях са тук дори още по-отдавна, когато Дейвид Култард се състезаваше във Формула 3, а отборът носеше името Стюарт Рейсинг. Представяте ли си, че имаме хора, които са прекарали огромна част от живота си в нашия отбор? Страхотно е да има такава последователност и приемственост. Ние запазваме традицията и наследството на тези пионери в отбора. Надявам се, че младите колеги, които сега започват, ще ги задминат.

- Коя победа или подиум е най-незабравимата?

- Постигнахме 180 подиума и 63 победи във Формула 1 досега. Разбира се, че всяка от тях означава толкова много за нас. Всички спечелени трофеи са изложени в залата, до която се намираме в момента. И аз се гордея с абсолютно всяко постижение. Да избера едно пред другите е невероятно трудно. Както ви казах, много силно се помнят първата спечелена купа, първата  победа, първият подиум, първата световна титла. Но за нас винаги най-важната победа е следващата. Защото това е целта, която преследваме в момента. И ще е фантастично в най-скоро време да си подарим още една победа, след като достигаме котата от 300 състезания във Формула 1.

Пред камерата застана и Оле Шак, механик на Макс Верстапен, който е в Ред Бул от 2005 г.

- Когато започнах през 2005, аз пак бях механик по колата на Дейвид Култард. За всички нас тогава беше голям скок нагоре да работим с такъв пилот като него. Изведнъж се оказа, че подготвяме автомобила на един от най-големите състезатели. Великият Култард от Макларън дойде при нас! Гледахме го с ококорени очи и бяхме амбицирани да се представим на ниво във всяко едно състезание.

- Различен ли е вашият отбор сега в сравнение с началото през 2005?

- Различни са по-скоро условията и начинът, по който работим. Спортът и най-вече регламентът се промениха сериозно. Говоря за това - на колко двигателя или скоростни кутии имаме право за даден сезон. Иначе отборът си е общо взето същият. Ние бяхме първите, които сложихме хладилник за енергийни напитки в бокса. Ние първи започнахме да пускаме силно музика в бокса и го правим до днес, толкова години по-късно. Мисля, че това е част от нашата ДНК. Но от друга страна, спортът се промени много.

- Вие сте в отбора вече 15 години. Защо той е толкова специален за вас?

- Заради духа в този отбор. Аз видях как той израсна. Станах свидетел на успехи и провали. Дойдоха много нови колеги, но всички имаме една обща цел – искаме да побеждаваме. Това ни обединява. Въпреки че натрупахме 16 години във Формула 1, ние все още сме млад отбор,. Атмосферата вътре е много младежка. Това също е част от нещата, които мотивират хората да работят и да побеждават.

- Кой е най-трудният момент, който сте имали?

- Най-трудният момент? Може би беше тази година. На стартовата решетка в Унгария имахме проблеми с Верстапен, който се удари в обиколката преди подреждането. А знаете, че разполагаме с ограничено време. Ако не се справим, не можем да стартираме в състезанието. Ситуацията беше на кантар. За наше огромно удовлетворение ние успяхме да си свършим добре работата. Постигнахме класиране в тройката и това беше страхотна награда за целия екип.

- Кой е най-паметният ви момент?

- Определено не е един, а много. Живеем и работим на високи обороти и нещата се случват и отминават бързо. Много е трудно да посоча само един паметен момент. Но няма никакво съмнение, че най-разочароващият беше по време на първия ни шампионски сезон през 2010 година в Корея, когато 10 обиколки преди края гръмна двигателят на Себастиан Фетел. Тогава Алонсо с Ферари поведе в класирането и мислехме, че той ще стане шампион. И само няколко седмици по-късно в Бразилия спечелихме титлата при конструкторите. Фетел и Уебър завършиха първи и втори. Какъв обрат! След това, в последното състезание в Абу Даби, всички гледаха какво ще направи Ферари. При нас не идваха дори журналисти. А два часа по-късно имахме световен шампион и при пилотите в лицето на Фетел, който чак тогава за първи път излезе начело в класирането... Разбира се, изключително специална за мен е и първата победа на Макс Верстапен в дебютното му състезание при нас в Барселона през 2016.

- Какво е усещането да нямаш пропуснато нито едно състезание на своя отбор?

- Да ви кажа честно, за мен това е един вид привилегия. Никога не съм боледувал и не съм имал причина, поради която да отсъствам. Постоянно съм в бокса. Така че и аз, както и Кристиан Хорнер, имаме постоянен поглед върху това, което се случва в отбора.

- Разкажете как се подготвяхте за първото състезание?

- Всеки в отбора беше наясно какво искаме да постигнем. Но в началото през 2005 година това беше един преходен период. Трябваше да свикнем и с новия вид на колата. Боядисахме я в синьо и сиво, а преди това беше изцяло сива. Отидохме за първото състезание в Австралия с много неизвестни в главата, но се представихме добре – четвърто и пето място. За първите три състезания спечелихме повече точки, отколкото през цялата година преди това, когато отборът ни беше Ягуар. Тогава осъзнахме, че ако продължаваме по същия начин, можем да постигнем добри резултати. Хората започнаха да ни обръщат внимание и да се питат – кои са тези момчета, които имат толкова силен отбор? Ние не спряхме да се развиваме, да искаме още. Изградихме характер и поставихме основите на нещо ново.

- Първият ви пилот беше Дейвид Култард. Как се работеше с него?

- И до ден-днешен той е един от най-добрите пилоти за работа с механиците. За толкова много години той не се е променил изобщо. Идва при нас, говорим и обсъждаме нещата, има чувство за хумор. Дейвид дойде при нас от един много силен отбор като Макларън, в който се бореше за световната титла. За него това беше в някаква степен крачка назад. Ние се опитахме да му създадем усещането, че е попаднал на правилното място и на правилните хора, които ще му помогнат да тръгне нагоре. Много големи пилоти са идвали при нас именно по тази причина – защото виждат, че работим здраво за тях и имаме потенциал да се развиваме

- Каква беше позицията ви, когато започнахте работа?

- Мисля, че точната ми позиция беше асистент инженер в момента, в който започнах работата си в отбора. Аз бях човекът, който следи всички сензори и електрониката в автомобила и има грижата те да работят безпроблемно, без да се повреждат.

- А каква е работата ви сега?

Сега ръководя изготвянето на стратегията за състезанията. Обикновено стоя в бокса пред екраните и решавам кога да направим спиране за смяна на гуми и как да действаме в различни ситуации в състезанията и в квалификациите.

- Вашата роля винаги ли е на пистата?

- Поделям задачите с още един колега. Обикновено аз отговарям за едната половина от състезанията, а той – за другата. Натоварването е равномерно. Когато аз не работя по дадено състезание, имам други задачи да помагам на отбора.

- Работили ли сте във всички 300 състезателни уикенда на отбора досега?

- Да, аз съм работил във всеки един състезателен уикенд. Пропуснал съм един-единствен ден, а не целия уикенд. Това беше в Унгария през миналата година, защото тогава се роди вторият ми син. Всички други състезателни дни съм бил на линия.

- Различни ли са отборът и спортът сега в сравнение с началото през 2005 г.?

- От гледна точка на това, което аз върша – стратегията за състезанията, нещата се промениха драстично. Тогава следяхме времената на обиколките на телевизионния екран. Сега технологиите са светлинни години напред. Получаваме огромно количество данни по дигитален път, по Джи Пи Ес, слушаме радиото в колата на пилота и на всички останали състезатели. Има толкова много информация, която трябва да осмислим.

- Кой е най-паметният ви момент с отбора?

- Мисля, че един от най-хубавите моменти е първата ни победа в Китай през 2009 г. Естествено, след това беше незабравим моментът, в който спечелихме първата си титла през 2010 г. Това са изключително вълнуващи събития, които се помнят цял живот.

- Какво очаквате, че ще ви донесе бъдещето в следващите 300 състезания?

- Очаквам, че фокусът ще бъде насочен към изкуствения интелект и умните машини. Всички говорят за това и за бързото и адекватно обработване на информацията. Много е интересно да се види как този процес ще се отрази на спорта. Може би след 10 години моята работа няма да съществува, защото компютрите ще я вършат, а не хората. Не знам, ще видим. Надявам се, че няма да стане точно така. По мое мнение компютърът не може да разбере какво може човекът и докъде се простират неговите граници. Но е факт, че компютрите ще вършат все повече работа.

Продължаваме с Фил Търнър, главен механик на Ред Бул Рейсинг.

- Каква работа изпълнявахте, когато се присъединихте към отбора през 2005 г.?

- Когато започнах работа, позицията ми беше формулирана като втори механик в отбора.

- Какъв път извървяхте до сегашната си позиция на главен механик?

- Отборът има много строго определена структура. Аз смених няколко позиции, преди да стана главен механик на състезателния отбор. На всички позиции се чувствах добре и работата беше вълнуваща.

- Как се промени отборът от времето, по което започнахте работа?

- Повярвайте ми, промяната е много голяма. Да започнем от това, че в началото имахме само една сграда, а сега отборът използва девет сгради. Персоналът се увеличи от 300 души сигурно на тройно повече. Дори само тези разлики показват колко голямо развитие има.

- Отборът се е разраснал, но остава ли същият като преди?

- Да, духът е същият като в началото. Ние сме като едно семейство, което става все по-голямо, но продължава да бъде семейство. Разбираме се добре, работим добре, атмосферата е хубава. Нашият отбор е страхотно място за работа. Без значение в кой екип си – дали на пистата, или във фабриката.

- Най-горд бях на състезанието в Унгария тази година, когато Верстапен катастрофира на обиколката преди старта и ние много бързо успяхме да поправим колата, за да може той да участва в надпреварата. Когато видях какви са пораженията по автомобила му, си помислих, че нямаме никакви шансове изобщо да потегли. Но момчетата свършиха фантастична работа. Гордея се с тях и ще запомня завинаги този момент!

- Какво беше първото ви изживяване на пистата?

- Първото ми участие на пистата не беше в състезание, а по време на тестове. Един от колегите се беше разболял и аз трябваше да го заместя. Беше много отдавна. Може би през 2002 г. в Германия. Пилотите ни тогава бяха Педро де ла Роса и Еди Ървайн. Беше много полезен опит за мен.

- Коя е най-голямата промяна в спорта, която видяхте през изминалите 300 състезания?

- Най-голямата разлика от момента, в който аз започнах работа, е в автомобилите. Сега те са много по-усъвършенствани. Ако погледнем назад, ще видим колко по-трудни за каране са били колите преди години. В сравнение с тях днешните болиди са космически кораби, а не състезателни автомобили.

Мнението си сподели и Тони Бъроуз, шеф на екипа за поддръжка в Ред Бул Рейсинг.

- Кой е най-хубавият ви спомен, който имате от 300 състезания с отбора?

- Направихме страхотни неща през последните години. Организирахме множество акции за популяризирането на отбора и автомобилите извън пистата. Бих отличил някои от тях като тази в Хималаите или шофирането на Себастиен Буеми върху замръзнало езеро в Квебек. А също така и на плажа в Доминиканската република. Осъществяването на събития от такова естествено е голямо предизвикателство и крие много трудности.

- Разкажете ни повече за духа вътре в отбора…

- Още в отбора на Стюарт имахме много добър и силен дух, който се мултиплицира в Ред Бул. В един екип се събрахме страхотни личности и много се развихме. Станахме по-голям и по-силен екип. Превърнахме нашия колектив в едно чудесно място за работа.

- Кой е най-паметният успех?

- На такъв въпрос отговорът винаги гласи - първата победа или първата шампионска титла. Но мисля, че и третата титла на Себастиан Фетел, спечелена в Бразилия, беше страхотна. Той се завъртя в първата обиколка, остана последен, но накрая спечели титлата! Спомням си, че тогава имахме паралелно организирано събитие в планините на Чили. Гледахме какво става в Бразилия на един малък телевизор. Бяхме ужасно разочаровани, когато Фетел се завъртя. Никога няма да забравя как там станахме свидетели на това голямо преследване на Себастиан и как час и половина по-късно спечели титлата.

За финал ви срещаме с Дейв Бойс, ръководител на подбора в Ред Бул Рейсинг.

- Как се промени отборът от 2005 г. до днес?

- Мога да кажа, че съм в този отбор от времето, когато той се казваше Ягуар. Сега разполагаме с много по-голям персонал, отколкото по онова време. Всички са професионалисти и вършат работата си изключително съвестно. Изпитвам удовлетворение и гордост, че работя за този отбор.

- Някога вярвахте ли, че отборът ще печели шампионски титли?

- Да, надявах се и виждах, че е възможно. Отвътре си личеше, че имаме потенциал. Собственикът вложи огромна енергия и ресурси, които донесоха добри резултати и ни дава възможност да работим с най-добрите пилоти и професионалисти.

- Какво ви кара да се гордеете, че сте част от този отбор?

- Гордея се най-много с хората, с които съм работил преди и с които работя сега. Именно хората са много специални тук. Те са изключително мотивирани, подготвени и амбицирани да постигат успехи. Много от тях са млади и имат общи цели, които ги обединяват.

- Кой е най-впечатляващият момент за вас от изминалите 300 състезания?

- Винаги най-впечатляващите моменти са тогава, когато спечелим титлата. Ще помня до края на живота си и първата ни победа във Формула 1. Много е важно да имаш успехи, за да можеш да привлечеш най-добрите състезатели. Това е част от моята работа, която аз много харесвам.

Повече информация за Формула 1 можете да прочетете на сайта formula1.sportal.bg