Людмил Найденов: Найден ме направи волейболист насила, а щях да играя в НБА

Една от волейболните легенди на България чества 50-годишен юбилей на 4 август. Става въпрос за Людмил Найденов. Още съвсем млад разбуни духовете у нас, като премина от ЦСКА в „Левски“. Стана шампион на България и в червения, и в синия екип. Преди това, едва навършил 20 г., бе включен от Иван Сеферинов в състава ни на световното през 1990-а в Бразилия, където става пети с националния тим.

Четвърти в Световната лига при историческото ни първо участие през 1994-а. Същото място заема на европейското година по-късно в Гърция, а на олимпиадата в Атланта през 1996-а е част от отбора ни, станал седми. Сега пазарджиклията е мениджър на „Марек Юнион Ивкони“, който заедно с брат си Найден на треньорския пост изведе до 4 поредни титли. Тази година пък бившият посрещач бе избран за председател на Треньорската комисия към волейболната ни федерация. Людмил бе любезен да говори пред „Меридиан Мач“ по повод юбилея си.

Да тръгнем от началото – кога започна във волейбола?

В пети клас. Всъщност стана заради брат ми Найден, който играеше от години волейбол. Казвал съм му, че ако не беше той, щях да играя в НБА. Тренирах баскетбол и бях най-добрият. Но Найден едва ли не насила ме вкара във волейбола. Тогава в спортното училище в Пазарджик нямаше баскетбол. Аз се прехвърлих там по средата на пети клас. Бяхме само двама волейболисти – приемът за този спорт беше от следващия клас. В 10-и вече бях в мъжкия тим на „Хебър“. Бяхме в Трета лига, после се класирахме в „Б“ група и веднага след това влязохме в елита. Това трябва да знаят младите сега.

Кое по-точно?

 Че стъпалата във волейбола се качват постепенно. И трябва да играят и в третата, и във втората група на първенството. А не на 18 години да скачат да играят къде ли не. И да мислят само за пари.

Как стана преминаването ти в ЦСКА?

Взеха ме войник. А тогава в ЦСКА взимаха най-доброто от цяла България. В първата ми година в ЦСКА треньор беше Иван Сеферинов. Още с идването си станах шампион. Във финалната четворка и в двата турнира бих брат си Найден, тогава беше в „Левски“. ЦСКА спечели с по 3:0. Майка ми беше за мен – аз съм по-малкият син, а и тогава бях войник... За втория сезон в ЦСКА треньор ни беше Светослав Стойчев, лека му пръст. Загубихме финалите от Миньор (Бухово).

През октомври на 1990-а, след като печелиш у нас дубъл с ЦСКА, заминаваш с националния отбор на световното в Бразилия, едва навършил 20 г. Какви са спомените ти?

 Тогава за първи път отидох толкова надалеч. Майтапехме се – и не само на това световно, а и след това, че в чужбина трябва да си слагаме клечки на клепачите, за да си държим очите отворени

постоянно и да не изпуснем нещо. Има толкова много забележителности, които могат да се видят по света... Тогава бяхме и по плажовете, и се качихме на хълма със статуята на Исус, но видяхме и много мизерия. Такава бедност ни беше непозната преди това. Иначе на самото световно станахме пети, но можеше и повече... В мача за петото място с Аржентина – те бяха доста силен отбор, падахме с 0:2 гейма. Тогава влязох на мястото на Боре Кьосев и обърнах мача – бихме 3:2. Играх в 30 процента от времето на срещите ни.

Обвиниха ли те от ЦСКА в предателство, когато отиде в „Левски“?

Не, нямаше особени проблеми. Просто в „Левски“ ми предлагаха по-добри условия – даваха ми двустаен апартамент. От ЦСКА ми предложиха гарсониера.

А ти какъв си – цесекар или левскар?

- Като играех на „Червено знаме“, бях цесекар. После станах левскар, сега май не съм от никой.

Как ти понесе първото излизане в чужбина?

По една или друга причина не отидох в Италия, а първият ми отбор навън след двете години в „Левски“ бяха във „Фенербахче“. Бях на 23, за първи път бях извън България, гледах като лунатик. Нямаше мобилни телефони и интернет, само един домашен телефон. Сега, където и да си по света, все едно си си вкъщи. В България не ми се ходеше на тренировки, а там бързах за тях, за да минава по-бързо времето...

Имаше щастието да се отървеш от тежки контузии...

Играх докъм 35 години, оперираха ме един единствен път – на 34, и то ми махнаха менискус на дясното коляно. Без него можеш – както е с амортисьора... Сега тренират научно и контузиите валят. При нас всичко беше на принципа „Който издържи“. И Сеферинов, и после Христо Илиев в „Левски“ ни скъсваха от тренировки. Сега проблемът е и друг – при нас имаше много школи, а сега има много клубове... Всичко е до работа, не до пари и интернет. Ние бяхме залепени с топката, отработвахме хиляди пъти движенията...

Кога си бил най-щастлив във волейбола?

При титлите, на олимпиадите. Ето, вече 18 години съм в Дупница и се радвам, че с брат ми Найден – като мениджър и треньор, донесохме на града четири поредни титли. Ако някой преди време ми беше казал, че ще изкарам в Дупница 18 години, щях да му кажа, че е луд... Но такъв е животът, никога не знаеш какво ще ти поднесе и къде ще се чувстваш щастлив...

ВИЗИТКА

Людмил Найденов е роден на 4 септември 1970 г. в Пазарджик. Играе в „Хебър“, ЦСКА, „Левски“ (2 пъти), „Фенербахче“ (Тур), „Олимпиакос“ (Гър), „Галатасарай“ (Тур), „Ираклис“ (Гър), ССКА (Тур), „СК Тунис“ (Тун), „Анкара“ (Тур), „Младост“ (Загреб, Хърв), „Марек Юнион Ивкони“

Успехи като състезател

2 пъти шампион на България – с ЦСКА (1990) и „Левски“ (1992)

2 пъти носител на Купата на България с ЦСКА - 1990, 1991

В Топ 4 на КЕШ с ЦСКА – 1990

Успехи като мениджър

4 пъти шампион на България с „Марек Юнион Ивкони“ – 2012, 2013, 2014, 2015

Носител на Купата на България с „Марек Юнион Ивкони“ – 2013