Сашо Попов: Моуриньо е палячо
На 38 години волейболният треньор Александър Попов стигна върха в своята кариера – класира ЦСКА на полуфинал в турнира за Купата на европейската конфедерация. Първият мач с полския ЗАКСА е точно след седмица, но в този разговор волейболът е само фон.- По собствената ви скала колко голям успех е този полуфинал?- Не знам колко е коректна моята скала. За мен успехът е много голям, въпреки че на някои сигурно им изглежда обичаен.- Едно време твърдяхте, че пътят е по-важен от целта. Сега на какъв акъл сте?- На същия. Продължавам да си доказвам, че пътят е по-важното нещо.- Пътят си е път, но постиженията носят удовлетворение. Не мислите ли?- В известен смисъл да, но нека свърши всичко, за да го оценим цялостно. Към днешна дата сме много доволни. Всъщност думата не е точно доволни, може би по-скоро задоволени. Според мен това важи за всеки човек, който се занимава със спорт – ако тичаш една обиколка за определено време, искаш да я тичаш още по-бързо.- Процесите в спорта са отражение на процесите в обществото, но вашият успех е извън контекста на повечето неща, които се случват в държавата. С какво си го обяснявате?- Нашето битие в ЦСКА от дълги години, не само сега няма връзка с обществения живот. Отношенията ни в колектива не се вписват в нарицателното “българска работа”. Говоря само за отношенията, качеството на продукта е съвсем различно нещо.- Това звучи малко сектантско.- Да, дори веднъж го чух някъде - в ЦСКА сте сектанти.- Обижда ли ви?- Защо да ме обижда?- Тогава комплимент ли е?- Ние правим неща, които не са разбираеми за болното ни общество. Затова не се обиждам, напротив.- Звучи красиво, но животът все пак е рационален, с реални параметри.- Не знам дали е красиво, но мисля, че е много трудно.- Когато хората дълго време не получават заплата, когато се правят икономии от всичко, в един момент неизбежно настъпва умора от стискането на зъби. Как се справяте с мотивацията?- Да, това уморява, но ние намираме начин да продължим напред. При нас нищо не се е променило от години. Сега сме на някакъв спортен връх. Но преди години, когато бяхме на дъното, когато нямахме медал в България, да сте чули нещо за обърнати джобове, за някакъв скандал или вътрешно напрежение?- Именно – как го постигате?- Работим ден и нощ за това. Сменят се играчи, годините вървят, ситуациите се променят, но ние вървим по своя път.- Вие сте неизменният фактор. Чувствате ли се като идеолог на този процес?- Ласкаете ме с този въпрос, но не е коректно пред читателите да правим такива заключения.- Коректно е да сте честен.- Не може да се твърди такова нещо. Може би след време, когато бъда с различна функция, ще мога да изказвам такива мнения. Сега не е правилно.- Как преди време приехте хорските приказки, че превръщате ЦСКА в дом на пенсионера?- Хората не са прави. Аз имам две качества. Едното е търпение – волско а другото е, че когато реша нещо за правилно, никой не може да ми повлияе. Аз знам, че ЦСКА не е дом на пенсионера, а тези момчета – освен приятели и съмишленици са играчи от висша класа. Беше важното да го докажем на всички. Даже в определен смисъл подобни твърдения ни помогнаха.- Събирате ли се извън залата, правите ли нещо друго заедно?- Не, по никакъв начин. След мач се събираме за 2 часа в някой ресторант и това е всичко.- Вие самият от години играете една компютърна игра – Call of Duty. Тя за какво ви помага?- Да си уплътня малко време.- А не за концентрация или градене на някакви стратегии?- Не.- Това забежка към детството ли е?- Call of Duty е жестока игра, с много смърт но винаги се прераждаш отново. Убиват те и пак ставаш и биеш. Не съм много добър между другото, има по-добри от мен, аз съм в златната среда.- В кои сфери на живота държите да сте много добър? - Сферите не са важни. Важно е да бъда доволен от това, което върша в момента. Да си легна, без да мисля – леле, защо направих това или онова.- Навремето много се интересувахте от политика. Не е тайна, че винаги сте харесвали идеите на Иван Костов. Толкова последователен ли сте в политическите си пристрастия, колкото в работата и отстояването на личните принципи?- Да. Ако има избори, пак ще гласувам за него.- Казахте, че когато сте убеден в нещо, никой не може да ви спре. Само себе си ли слушате?- Не. Тези, които слушат само себе си, са болни хора. На мен ми се случва да установя някакви истини на базата на личен опит и анализ. Когато това се случи, да, аз вярвам в тях. За някои неща съм 100 процента сигурен, за други не напълно. За това кое е добро и кое – лошо в житейски план, смятам, че знам повече от много хора. Това ме прави изключително недолюбван.- Защо смятате, че не ви харесват?- Защото съм независим, когато взимам решения. Имам собствено мнение и го отстоявам, когато се налага. Това дразни мнозина. Аз съм последователен. Много хора искат да са последователни, но нямат силата за това. - Как вкарвате чужденците в отбора във вашата мантра, защото е ясно, че тези хора са дошли тук за пари, не за идеи и каузи?- Точно така - те са дошли за пари и ние няма как да ги излъжем. Те идват за пари и в крайна сметка си ги получават. За толкова много години не съм излъгал никого. Всъщност има едни хиляда долара, които дължа от 2000 г. Те не са мое лично задължение, а клубно, но ги помня тези пари. И трябва да се издължа.- Така или иначе парите са универсалният измерител в света, в който живеем. На вас известен ли ви е друг измерител за резултат и качество?- Да. Съвестта. Поради тази причина съм горд, че намирам хора, които споделят моите ценности.- Вярвате ли в Бог?- Да.- А тази страст към върховете, към алпинизма?- Не говорете така, защото ставам за смях сред алпинистите. Бих се определил като екстремен турист.- Какво мислите за Жозе Моуриньо?- Не ми харесва никак.- С какво не ви харесва?- Смешно е аз да изказвам мнение по въпроса.- Все пак?- Моуриньо сигурно си върши прекрасно работата като треньор и резултатите му го доказват. Но извън стадиона той е палячо, който се прави на велик. Спортът е много по-голям от някакви си там личности.- Кой треньор ви допада?- От футбола Карло Анчелоти. Иначе Фил Джаксън – не защото дава книги на играчите в самолета.- Сравняват ви с Алекс Фъргюсън, с какво си го обяснявате?- Съвпадение на малките имена, дълго време сме треньори в едни и същ клуб, червените екипи...- Вие как се виждате на 65?- На 65? Аз не знам какво ще стане след няколко дни. Тук е България и всичко е три пъти по-сложно, отколкото на всяко друго място.- Как си представяте бъдещето – треньор по волейбол за цял живот?- Със сигурност няма да се занимавам с треньорство до края на живота си. Намирам се в края на треньорската си кариера.- И какво ще правите след това?- Нещо друго в сферата на спорта, мениджър или нещо подобно. Освен това ми се работи с деца.Катерина Монолова, "7 дни спорт"
Снимка: МАРИН МАРИНОВ, SPORTAL.BG