Марчело Абонданца: Ако продължа да водя България, ще има доста промени

Европейското първенство за жени приключи, Русия триумфира с титлата, Белгия спечели исторически бронз, а България отпадна рано след драматични загуби. Последваха критики, лъжи и измислени скандали, както за съжаление сме свикнали да става след неуспех в някой спорт. Предлагаме ви първа част от интервюто със селекционера Марчело Абонданца, което той даде специално за BGvolleyball.com.
- Много се изговори напоследък за женския национален отбор и ранното отпадане от Европейскоо първенство... - Аз съм от част на Италия, където се славим с гореща кръв, но в същото време ни харесва да казваме нещата такива, каквито са в действителност. И затова искам да бъда ясен. Ние - и в това число говоря за мен и Димо Тонев - поехме национален отбор, който имаше безкрайно много проблеми и от ситуация, в която целият свят се присмиваше на този тим, успяхме да го класираме за първи път в историята му за Гран При. С помощта на усилията на момичетата (защото само аз и Димо няма как направим нещо) успяхме да достигнем такова техническо ниво, че да победим олимпийските и европейските шампионки. И си мисля, че техническата работа по време на подготовката във фитнес залата се оказа неочаквана за всички. След това смятам, че много от състезателките живеят все още с убеждението, че националният отбор е тяхната витрина и техния дом, за да си осигурят договори с различни клубове. И съм убеден, че това, което не ни достигна не са технически възможности, а липса на манталитет. Способността за жертва в личен план в името на отбора. - Какво точно се случи по време на последния мач срещу Чехия, в който Христина Русева остана на резервната скамейка и се заговори за скандали? - Решението да я оставя резерва в този мач - без значение дали правилно или грешно - беше тактическо. Същото решение взех и веднага след победата над Япония в Гран При, когато отново играхме с Чехия. И ако журналистите гледат внимателно мачовете ни, ще знаят, че и срещу Чехия Цвети Заркова започна в титулярния състав. Това е така, защото ми бе необходим състезател с определен тип сервис и определени характеристики. - Видя се, че включването на Заркова имаше ефект, защото тя направи добър мач въпреки последвалата загуба. - Проблемът не е от техническо естество, а е от чисто човешки и емоционален план и засяга отбора. Със сигурност в състава има много млади момичета на доста важни постове и да допускат грешки е нормално за процес на израстване. Освен това нямаме истински лидер на терена и у много от състезателките нямаше воля, за да се изгради истински отбор. В много случаи мислеха за себе си, а не за колектива. Това са основните три проблема, които има българският отбор. Хората са свободни да пишат и говорят всичко, което си пожелаят, но истината е тази. Разбира се, че съм доста огорчен и разочарован, защото вярвах силно и се надявах, че този отбор има силите да достигне до полуфиналите на Европейското първенство. И тези очаквания ги изградихме аз, Димо Тонев, щаба, с който работихме и момичетата. Не забравяйте, че поехме този тим след едно евопейско първенство, в което не бе спечелил дори гейм срещу Испания. Само две години по-късно отборът отпадна от Европейското, но след като победи действащия шампион и събра три точки в групата си. Франция например се класира за осминафиналите само с две точки. - Веднага след прекрасната победа над Сърбия вие бяхте един от малкото, които не бързахте да се радвате и дори предупредихте, че все още нищо не е станало... - Защото познавах отлично момичетата и знам кои са проблемите в състава. Не го казах, защото съм някакъв луд. Всички след победата над Сърбия мислеха вече за полуфиналите. Ние бяхме единственият отбор, който победи Бразилия с 3:1 през това лято, но след това загубихме от Доминиканската република. И затова казвам, че проблемите в отбора не са от волейболна гледна точка, а заради това, че много от състезателките не поискаха да се жертват поне малко в името на отбора. Кои от тях се опитваха с добри намерения, кои - с неохота. И ако аз продължа да водя този тим, със сигурност ще има много промени. Ако пък не продължа, окей, перфектно, няма да е мой проблем. Този, който ще дойде след това, да му мисли. Ситуацията ще остане същата, като за първите 2-3 месеца атмосферата ще е една, но след това ще се стигне до същото, което е днес. Трябва да се реши кой да взима важните решения. - Ако беше възможно, бихте ли преиграл някои от загубените мачове на Европейското? - Бих преиграл и двата мача с Полша и Чехия. Аз не се смятам за безгрешен, напротив, направих доста грешки. Със сигурност можех да действам по съвсем различен начин със смените. Разбира се, загубите се дължат и на това, че отборът е много млад и липсва все още готовност за саможертва от всички на терена, като за последното съм убеден, че все още го няма. Точно заради това последната година за мен беше много трудна. Ако например си спечелил първия гейм срещу Полша и водиш с 21:15 във втория, но впоследствие го загубиш и си компрометираш цялото участие на Европейското, тогава проблема не е от волейболен характер. Същото нещо видяхме и в мача срещу Чехия и това са ситуации, в които трябва да имаш необходимия манталитет. И ако няма желание за промяна дори по време на подготовката през лятото, става още по-сложно. - Именно този втори прословут втори гейм срещу Полша като че ли се оказа решаващ за последвалото отпадане от турнира... - Да, защото ако бяхме взели този гейм, много вероятно бе да победим с 3:0 и да бъде ситуацията съвсем различна. Разбирам, че има много естествени процеси, които трябва да се преминат по време на израстването на млад отбор, но има проблеми, които трябва да се разрешават веднага и по най-бързия начин. Ако от федерацията намерят начин и те да се намесват по някакъв начин при подобни ситуации, аз няма да имам проблеми да продължа да работя. Но ако някои малко интелигентни журналисти смятат да се намесват в тренировъчния процес, пишейки неверни неща, тогава ситуацията се променя. Питам се защо нито веднъж не ми се обадиха при положение, че и двата ми телефона са винаги включени и никога не съм се крил от някого?! Ивайло Пампулов, BGvolleyball.com

Още от Волейбол

Виж всички