Прандели: по-добре лицемерие от предварителни обявления
Приключва се с Чезаре Прандели след световното първенство в Бразилия догодина, поне що се отнася до пейката на италианския национален отбор. Може би ще видим Прандели в Ювентус, може би в Милан или Рома, или кой знае къде – може би дори начело на голям европейски клуб, ала със сигурност няма повече да видим Прандели начело на “скуадра адзура”.
Жалко, защото губим един отличен треньор. Не особено харизматичен и привлекателен медийно (без да стига до абсурдните крайности на Липи II, превърнал националния тим в лично и защитено убежище), но несъмнено отличен специалист и твърде смел, след като се нагърби да се оправя с развалините от Мондиала в ЮАР преди три години.
Пишат и казват, че ще обяви официално плановете за бъдещето си след квалификациите за световните финали, но вече бил изяснил положението. Дотам, че всъщност уебсайтовете, телевизиите и вестниците са гръмнали по темата “ерата пост-Прандели”. Първата страница на “Гадзета дело Спорт” е претъпкана от образите на възможни нови селекционери: Масимилиано Алегри, Роберто Манчини, Антонио Конте, Лучано Спалети, Алберто Дзакерони.Разбирам изискването на подобно обсъждане, разбирам нуждата във футбола да се подхожда професионално и да се разисква навреме треньорския въпрос, но в действителността невинаги нещата стоят точно така.
Най-коректните, сериозни и професионални предварителни обявления за напускане почти никога не водят до добър финал, създават обстановка на несигурност, на спаднала концентрация в преследването на целите, а и удрят, макар и не съвсем забележимо, по образа, авторитета и властта на треньора. Това на мига води до спад в изявите и следователно до промяна. Без да отчитаме и факта, че ситуацията довежда вятър в платната на другите отбори и другите треньори.
Докато Прандели си играе на избор на момент за обявление, какво ще кажете за Алегри? А, ами ако бе Конте?... И той си тръгва... Ех, а ако се върне Марчело Липи?...
Късмет е, че напред на хоризонта стои Мондиал, в името на който всички трябва да вървят в една и съща посока, да са обединени от Светия дух, ала в крайна сметка винаги можеш каза: след година, шест месеца, три или два няма да ме има.
Пътищата във футбола са постлани с добри намерения, но умните винаги знаят прекия път. Не съм аз този, който трябва да поставя ударение върху старата истина, че равновесието в една съблекалня е деликатна тема и некоректността много бързо може да посее разнобой.
Затова предпочитам недоизказаното, предпочитам ти да знаеш онова, което и аз зная, но... без това знание да е напълно сигурно и да е потвърдено като факт. За съжаление не сме в Германия, където смяната на Юп Хайнкес с Джосеп Гуардиола може да бъде обявена месеци предварително и да не наруши и с йота устрема на Байерн (Мюнхен) да спечели всичко, което може да се спечели.
Да, тази наша тайна може и да е публична тайна, ала ако може да ни послужи, предпочитам мъничка доза от това здраво и невинно лицемерие. Е, никога нямаше да разберем дали тази политика е правилната, ако Прандели оставаше...Фабрицио Бока, “Ла Република”