Страшимира Филипова: Готина съм, независимо с какво съм облечена
Капитанката на женския национален отбор по волейбол Страшимира Филипова е и най-опитната в тима, който днес започва подготовка за европейско първенство. В кратката почивка между световното Гран при и подновяването на тренировките тя отдели време да разкаже пред "7 дни спорт" за живота и премеждията си в Русия и какво очаква да й се случи в близко бъдеще.
- По време на световното Гран при женският национален отбор направи рекордно дълги пътувания. Как ви се отразиха те?
- Със сигурност още не съм се аклиматизирала. Говорих и с останалата част от момичетата, те също имат този проблем. Лягаме си рано и ставаме в 5 сутринта. Защото така бяхме във всяка една страна. Заспивахме рано, ставахме рано, беше ни много трудно. Преди мачовете едвам се осъзнавахме.- Вярно ли е, че сте спали по летищата?
- Мисля, че всеки, който пътува често със самолет, все някога е спал по летищата.- Казвала сте, че обичате да пътувате. Какво ви направи впечатление на новите места, които посетихте?
- Най-много ми хареса в Макао. Но като цяло въобще не сме имали време да обикаляме. Ходехме от хотела в залата и обратно. Не сме били в хотел, който е на плажа, за да имаме някаква красива гледка например. Наистина ни беше трудно заради пътя и нямахме никакви сили за шопинг- След като не сте обикаляли много, какво толкова ви хареса в Макао?
- Самият хотел беше много хубав и уютен. Беше наистина огромен, можеш да се изгубиш в него. Имаше гигантски басейн с изкуствени вълни. Самият комплекс беше много голям, имаше магазини, кино, огромно казино, на което не му се виждаше краят. Организацията също беше на ниво.- Успяхте ли и да похарчите нещо в това голямо казино?
- Е, разбира се. (Смее се.)- Вие сте една от най-опитните състезателки в националния отбор. Учите ли на нещо по-младите от вас?
- Повечето от момичетата в отбора са с изградени състезателни навици и едва ли мога да ги науча на нещо. По-скоро на тези, които идват от девическия отбор, мога да им кажа, че когато им се дава шанс, особено сега, когато отборът върви нагоре, трябва да се възползват и да оправдаят доверието.- Започвате спортната си кариера като състезателка на висок скок. Какво ви накара да се ориентирате към волейбола?
- Преместих се, когато бях на 15 години. Бях в "Спортни надежди" ЦСКА. Вече нямах нужните резултати. Тъпчех на едно и също място. Исках някакво развитие и така се случи, че в класа ми имаше няколко волейболистки – Ева Янева и някои други, и покрай тях се преместих.- От доста време играете в Русия, как ви приемат там?
- Приемат ме като рускиня, като много близка. Поддържам постоянен контакт, дори с момичета, с които не сме играли заедно. В интернет комуникираме, когато пътуваме. Обсъждаме какво става с мен и какво става с тях. Създала съм приятелства с много общи приятели на момичета, с които съм играла, те пък са ме запознали с други и така. Винаги когато сме се събирали с непознати след мач, веднага са ме приемали.- Обичате по-топлите дестинации, но сменихте Френската Ривиера с лютата руска зима. Как се случи това?
- Първата година беше много трудно, защото аз, като отидох, беше октомври. Вече беше студено, а аз бях само с едно якенце. В гардероба си изобщо нямах такива дрехи, каквито трябват за там. Аз за три години може да се каже, че съм си купувала само по-евтини дрехи. Летището в Екатеринбург се пада някак си по нависоко и там е още по-студено. Бях в шок! Като излязох от летището, до самия град са някъде 20 километра, а въздухът е толкова студен, че като вдишаш, сякаш те прерязва. В началото наистина бях в шок, след това вече свикнах.- Какво правите в свободното си време?
- Честно казано, не ми е оставало много свободно време. Освен в руското първенство играем и в евротурнири. Все сме на път, почти не сме се прибирали. Никога не съм си разопаковала сака напълно, вадя някои неща, другото остава. Винаги съм в готовност да тръгна нанякъде. Тъй като за четири години съм в този град, всичко ми е познато, пък и заради рядко излизам. Градът е на много високо културно равнище, има филхармония, театър. Ходила съм на цирк, който е на лед с животни – бели мечки. Също има зоопарк. Но по веднъж стига, защото тези неща изискват време, трябва да се запазват билети, трябва да се организираш специално за това. Почти невъзможно е да се ходи редовно на такива места, поне за нас. Най-често излизаме да хапнем с приятели, това е било.- Всъщност как се забавляват руснаците, по-различно ли от българите?
- Те обичат да ходят на караоке. При тях излизането е нещо като специален ритуал. Особено при жените изисква страхотна подготовка. Гласят се като на абитуриентски бал – задължително рокли, нокти, прически. Не че тук не можеш така да се изтупаш в Студентски град, но пак не е задължително да си толкова издокаран, докато там е задължително да си издокаран, независимо дали имаш, или нямаш време.- Самата подготовка не ви харесва, така ли?
- Не, аз обичам да се издокарвам, лятото много бързо мога да се издокарам, но там в студа това отнема много време. Трябва да се обуват чорапогащници, чорапи. Това, чорапогащникът, е супернеудобно нещо. Разни рокли, пък трябва да са хубави, пък трябва да са по-зимни. Там винаги, независимо колко са високи, дори да са по 2 метра, са на токчета. Аз не обичам да съм толкова официална, не нося токчета. Обичам да ми е удобно. По принцип винаги изглеждам добре, независимо какво нося, така че… (Смее се.)- А рокли или панталони предпочитате?
- По принцип и рокли нося, и панталони нося. Всичко нося.- Волейболистките как точно поддържат маникюр, не ви ли пречи?
- Ами как поддържат - като си запишат час. (Смее се.) В Русия най-често сами си ги правехме. По принцип там всички бяха с маникюр. Не пречи на играта, слага се гел, който ги прави по-здрави и така.- Тази година сменяте стария отбор с нов, отново в Русия.
- Да, отивам във Факел, в Нови Уренгой. Ще тренираме обаче в Москва.- Това сигурно е свързано с много промени в начина ви на живот.
- Не, свикнала съм на този начин на живот. Нови места, нови апартаменти. Това не е проблем.- Как живеехте досега в Екатеринбург?
- Сама.- Може ли един малко по-личен въпрос?
- Нямам си приятел. (Смее се.) Все още не съм намерила точния човек- Преди време се говореше за сватба, нещата бяха сериозни, какво се случи?
- Да, наистина бяха сериозни нещата, бях сгодена, но заминах за Русия и разстоянието ни раздели.- Какво ще си пожелаете за близкото бъдеще?
- Медал от европейското.- А в личен план?
- Да имам три деца.Георги Харизанов, "7 дни спорт"