Първо място, $ 35 000 и тъга за волейболистките
Първи в групата, но тъжни си тръгнаха волейболистките от втория турнир от Гран при в Пуерто Рико след лудо 2:3 (-22, 18, -23, 28, -14) срещу Доминиканска република.
Така еуфорията от великата победа над олимпийския шампион Бразилия ден по-рано потъна в близкото Карибско море.
След мача нямаше настроение, басейнът в хотела остана спокоен за разлика от този в Макао. Там краят на мачовете бе белязан с нощно къпане за първите 2 победи в Гран при.
Треньорът Марчело Абонданца въртя състава още от първия гейм, но така и не намери печелившата комбинация до края. А тогава не достигна и късмет... Въпреки че около срещата се разиграха ритуали като преди знаменития двубой с бразилките. Същият късметлийски шофьор на автобуса, отново валя порой при влизането в района на залата, пак протече тренировъчната зала и загрявката бе в официалната...
Но този път символиката не сработи - българският отбор не бе същият.
Въпреки колебливата си игра момичетата заслужават поздравления за волята да не се дадат на съперника. Оцеляха в четвъртия гейм, след като губеха с 18:22, но не успяха в тайбрека, когато изоставаха с 3:8 и се добраха до 13:13.
Някаква утеха е все пак първото място на турнира и премията от 35 000 долара. От Макао тимът заработи 25 000 долара за втората си позиция и вече българската сметка е пълна с 60 000 долара от общия награден фонд $ 1 975 000.
Тъгата от пропуснатата победа се смеси с поредната безсънна нощ. В 3 часа след полунощ отборът потегли с автобус за столицата Сан Хуан, откъдето в 8,15 сутринта трябваше да хване самолет за Далас.
Оттам следва 13-часов полет до Токио, а после до Сендай, където през уикенда е последният турнир.
“Получи се агресивен и красив мач - коментира италианският треньор на националките Марчело Абонданца. - За съжаление концентрацията в нашия отбор не бе на желаното високо ниво, както в мача с Бразилия.
Все пак съм щастлив, защото от този турнир планирахме 7 точки и ги постигнахме. Отиваме в Япония с нагласата за битка, но ще бъде много трудно, защото отново ще припомня, че ние сме 43-ти в световната ранглиста, а за първите 6 места претендират отбори много преди нас в класацията.”
Антони Йорданов, "Труд"