Теодор Тодоров: Искам голямо семейство и много волейбол
Обичам работата си и ми плащат за това – няма по-голям кеф
Теодор Тодоров се завърна в националния отбор за подготовката за европейското първенство в Полша и Дания през септември. Волейболистът лекуваше контузия, която му попречи да играе в Световната лига и да затвърди името си на един от най-стабилните играчи на своя пост в света. Сега Тодоров се връща гладен за победи, а надеждите за медал го мотивират допълнително. В същото време той е в първите си месеци като семеен мъж, след като през май сключи брак с половинката си Каролина. Пред „7 дни спорт” Тодоров говори за отговорностите в живота и целите си във волейбола.
- Успя ли да си починеш за няколко месеца, в които не тренираше принудително? - Ами да, около два месеца почивах, а от един тренирам малко по-сериозно. Успях да навляза в час, като изключим болките, които имах.- Какво правеше в свободното време, което не ти е оставало от доста дълго? - В повечето време бях на физиотерапия. Върнах се от Германия и директно започнах да тренирам. Нищо особено.- Играхме доста силно точно в центъра по време на Световната лига. Как виждаш мястото си в отбора? - Наистина много ми се играеше, но нямаше как. Надявам се бързо да вляза в оптимална форма и да съм в основната шестица, но времето ще покаже. Момчетата играят като колектив, всеки дава всичко от себе си, играе за отбора и за мен това е най-важното.- Какво е положението с теб в Русия за следващия сезон в "Газпром"? - Трябва само да съм здрав, за да мога да играя. Така ще съм в добра форма и ще показвам по-добри резултати.- Докъде можем да стигнем на европейското? - Надявам се само да отидем в оптимална форма и да се върнем с медал. Не мога да кажа докъде можем да стигнем. Имаме един месец да се подготвим, но всички се надяваме да се върнем с медал.- Толкова ли са силни руснаците? - Русия е голяма сила, защото може да събере шест национални отбора и всеки един е достоен да смени другия. Ние сме малка държава и едва събираме 20 човека. Трябва много работа, постоянство и всички да сме здрави, за да играем добре.- В началото на лятото вдигна сватба, което е най-щастливият момент в живота на всеки човек, или поне така се води. - Да, много съм щастлив, че имах време да направя тази крачка. Много сме щастливи и се обичаме. Предложението беше мое. Запознахме се на един рожден ден преди 5 години. Аз бях по-настоятелен тогава. В началото тръгнахме полека, после тя дойде с мен в Русия заживяхме заедно и всичко се разви.- Как реши да се занимаваш с волейбол и това ли е най-важното решение в живота ти? - Започнах в гимназията. Треньорът в гимназията ми беше и треньор на Монтана. Продължих след много дълги уговорки с волейбола и смятам, че не съм направил грешка. Както казват хората, важно е да си обичаш работата. Аз обичам работата си, дават ми и пари за това и няма как да съм по-щастлив.- Промениха ли те парите? - Това могат да го кажат хората около мен. Надявам се да не съм се променил и да не се променям в бъдеще.- Изгубил ли си приятели от детството и липсват ли ти близките, когато си далеч? - Не съм загубил истинските си приятели. Поддържаме връзка, колкото и да сме далеч. Гледам във всеки свободен момент да се виждам с приятели.- Какво най-много обичаш да правиш в свободното си време? Известно е мнението, че българските спортисти не са много по режима. - Обичам да почивам с най-близките си хора. Бих казал, че спазвам режим откакто съм в националния отбор Не си позволявам непристойни изяви и смятам, че всички тук поддържат това ниво.- А преди това? - Както всеки млад човек – излизах с приятели и се забавлявах. Но с течение на годините това време значително намаля, отговорностите станаха по-високи и трябваше едно от двете да се редуцира. Сега прекарвам малко повече време пред компютъра, но това е нормално за всеки млад човек.- Докъде стигат мечтите ти във волейбола и живота? - Искам да съм здрав и да изиграя повечко годинки волейбол. А семейството ми да стане колкото се може по-голямо.Тодор Христов, 7 дни спорт