Спрете подигравките и с подрастващите, моля ви
Четох информация в медиите за подготвителни лагери на националните гарнитури в Добрич. И за моя огромна изненада, какво да видя – Драган Нешич продължава да е треньор на български национален отбор. Бях убеден, че е грешка и вероятно е друг треньор а в бързината е написан Нешич. Да, ама не. След като се представи “отлично” с младежите, сега ще гради бъдещето и при кадетите.
Е, няма как да мълча след тази продължаваща гавра.
Пълен провал претърпяха две от националните ни гарнитури в мъжкото направление в рамките на месец. Особено крахът на младежите със същия този Нешич е толкова звучен шамар, че едва ли скоро можем да претърпим такъв. И ако за някой това са изненади, то за мен лично си беше очаквано. Ще попита някой защо? Отговорът е много прост-балонът се надува, надува и в един момент се пука. Ще опитам в аналитичен вид да го обясня.
КАДЕТИТЕ
Момчетата на Иван Халачев се класираха на Европейското първенство. След само 1 победа останаха извън осемте и в крайна сметка финишираха на 10-ото място. С оглед на позициите на България в европейския и световен волейбол, това класиране е равно на калъф от фенера. За едни виновен е треньорът, за други – селекцията, за трети – кой знае какво. А проблемът е сбор от няколко по-малки такива. Малко предистория. През миналото лято, 20-ина дни преди Балканиадата в Румъния от БФВ се сетиха, че са забравили (буквално беше забравено, че трябва да съществува този отбор) тази гарнитура и на пожар сложиха Иван Халачев за треньор (дали защото само той бе свободен в този период???), който пък на още по-голям пожар трябваше да опознава талантите от тази възраст и да сформира нещо. Казвам нещо, защото трябва да си някакъв феномен да си запознат с най-талантливите деца в страната и да сформираш отбор за броени часове. Но в крайна сметка отбор се събра и дори спечели Балканската купа. Независимо от факта, че на шампионата на Балканите водещите отбори играят с по-малките си възрасти, то успехът не трябва да бъде зачертан с лека ръка. Не за друго, а защото момчетата и треньорите положиха неимоверни усилия в краткото време. Но тук светна една сигнална лампа – несериозното отношение на БФВ към тази гарнитура. Екипировка, лагер, селекция…всичко бе на пожар. И когато се отчиташе миналата година „като най-успешната” и тази купа бе отбелязана като такава, то тя дойде ВЪПРЕКИ БФВ, ВЪПРЕКИ ВСИЧКИ. Тя дойде само и единствено благодарение на играчите и треньорите.
И с успехите се приключва до тук. Не искам да пророкувам, но тази Балканиада (пак повтарям, че някои страни използват за обиграване на по-малките си национални гарнитури тези състезания) ще си остане единственото успешно представяне. Дано сбъркам.
От БФВ очевидно си взеха някаква поука и след класирането за европейското първенство буквално разказаха играта на мъжкото първенство с идеята да се даде повече шанс на тази гарнитура да се подготви. Сменяха регламенти, връщаха, съкращаваха първенства, кеф ти при мъжете, кеф ти при юношите, абе направиха всички на маймуни, както си го казаха и клубовете. За тежест и Камило Плачи го ангажираха с нещо да помага (не че някой може да отговори с какво им беше полезен), абе да хвърлят прах в очите, че видите ли „много сме загрижени”. Всеки, който някога се е занимавал със спорт знае, че това няма ефект, даже напротив, ама нали трябва да отбираш малко от малко, за да го знаеш. Резултатът се видя. И никой не може да се сърди на играчите и треньорите. Особено на треньорите. Защото всичко се прави на парче. Ей така, за да мине поредното първенство пък каквото стане. А треньорите се сменят по-често и от носните кърпички.
МЛАДЕЖИТЕ
Е тук вече провалът, крахът са повече от срам. СРАМ с главни букви. Да припомня, че на световната квалификация в София с конкуренцията на посредствени отбори, останахме на 3-о място и ще гледаме първенството на планетата в интернет. И тук малко предистория, за да се разбере отново за безхаберието на началниците.
В началото на тази гарнитура бе Виктор Карагьозов. Съставът бе сглобен от него и започна да израства в месеците. На Балканиадата в Казанлък преди 2 години, нашите загубиха на финала от Гърция, като удариха преди това сочения за другия финалист освен елините отбор на Турция. С много работа и най-вече възможността на Карагьозов да следи всички таланти на тази възраст у нас, селекцията се променяше и резултатите дойдоха. Гърция вече я биехме като тупан у чуждо село, класирахме се за европейското първенство, където останахме на крачка от бронзовия медал. 4-ото място пък носеше и директно място на Световното първенство. И точно там, един началник реши да дава заповеди и да се прави на треньор. Е, който познава Карагьозов знае много добре, че той няма да позволи да му се бъркат в работата, още повече да не говорим пък, ако е за сметка на някое момче. Мъжка постъпка, която бе ясно, че ще му струва главата. И тя му бе взета, разбира се. И за да не каже някой, ама тогава Иван Иванов (тъй като сега се пускат оправдания, че едва ли не заради контузията му не сме се класирали) играеше, ще припомня – той не бе на Балканиадата в състава, той игра само на някои мачове на Европейското пак заради контузия, а заместници му бяха Спас Байрев и Веселин Илиев.
Но да продължим. Карагьозов си свърши работата перфектно. Отборът беше изграден и трябваше само да се надгражда. За напускането му вече е ясно, да не обяснявам.
Треньорската палка пое Мирослав Живков. За наставникът на Пирин Балканстрой не е тайна, че е абсолютен работохолик и става и ляга с волейбола. Успехите и с него не закъсняха. Ужасен малшанс (само гейм) го лиши от възможността да класира отборът сред 4-те най-добри на Световното първенство в Аржентина през 2011 година. Все пак тимът се класира на 6-о място.
Миналото лято, на европейското в Дания и Полша само безобразно измисления регламент изхвърли нашите от полуфиналите. Безобразен, защото нашите с 4 победи и само една загуба, изхвърчаха от финалите за сметка на Турция, която се класира с 3 победи и 2 загуби. Но когато наредбите (в случая глупостта е на ЦЕВ) и условията се правят от чиновници, които хал хабер си нямат от спортна култура, е така. В крайна сметка нашите останаха 7-и. Като класиране някой ще каже че е провал, но като погледне фактите е ясно защо е така. И тъй като отново има оправдания за контузени, ще припомня, че на европейското липсваха също двама основни състезатели.
И Мирослав Живков кой знае защо и как, тихомълком освободи поста. За да дойде величието в треньорската професия Драган Нешич. Винаги съм се чудел, дали вземащите решенията в БФВ могат да направят по-голяма глупост от всяка предходна. И винаги ме убеждават, че могат. Неколкократно сме чели и слушали анализи от началниците за ръководения от Нешич женски национален отбор. Да не се цитираме сега.
От миналата година, сърбинът се занимава с мъжки волейбол. Ще цитирам едни негови думи в интервю за Гонг, в дните след като пое турския Галатасарай: „Използвам състезателите си, за което много им благодаря, да ме насочат правилно в мъжкия волейбол. Има голяма разлика в сравнение с женския волейбол – в управлението, в самата тренировка, в точкуването по време на тренировката, статистиката. Трябва да науча още неща”. В такива ситуации се казва: Няма какво да допълня.
И този човек го сложихме да развива или надгражда една успешна гарнитура и да е помощник на Камило Плачи в националния отбор?! Да се чуди човек да се смее ли, да плаче ли.
В едно училище- учениците са тези, които се учат от учителите си. А не обратното, нали?! Поправете ме ако бъркам. Или в България отново ще създаваме някаква стратегия лишена от всякаква логика. Забравих ли да спомена, че го махнаха от Галатасарай?!
Лично, нямам нищо против Нешич. Ама да докараш някакъв треньор да се упражнява, защото това е точно такова с малкото ни останали талантливи момчета е направо престъпно. В тази слаба група да паднеш от Естония (нямах идея даже, че ги има на волейболната карта) и да нашляпа в мач (макар и без значение) отбор (Германия), на който досега не си позволявал в мачовете между точно тези гарнитури да ти вземе и гейм…не знам какво да кажа. Не провал, не крах, а повече от срам. Но Нешич не е виновен в случая и няма как да му се сърдим. Толкова може, такива са му на този етап възможностите, така ги разбира нещата, така ги прави. Ама трябва да се сърдим и да се търси отговорност на тези, които съсипаха това поколение. На тези, които вземат от години тези решения. Всъщност да им се сърдим- няма смисъл, дреме им на тях. Да им търсим отговорност-как ще се притеснят само…
Но тук продължаваме явно да работим на принципа – който носи успехи, трябва да бъде елиминиран. Като в една политическа система – Партията е над всичко. Толкова ли се свършиха българските треньори, че и за подрастващите почнахме да вземаме някакви си чужденци. От кога говорим за Треньорска комисия, която да преценява кадрите за националните отбори?! Откога говорим за програми в дългосрочен план за подготовка на отбори, за кадърни специалисти, които да работят на спокойствие с подрастващите за по-дълъг период, откога…айде да не изброяваме всичко.
Абе хора, айде стига подигравки бе. Наистина ви моля да спрете с щуротиите. Спрете се бе, спрете…
Не виждате ли каква огромна дупка е зейнала. Не виждате ли че заради вас мъжкото първенство върви по стъпките на женското, не виждате ли че заради вас школите изнемогват, не виждате ли че заради вас в следващите години ще изгубим всякакви позиции, дори и сред националните отбори. В най-скоро време. Всъщност то вече почна да идва. Ще бъдем на дъното и ще ни трябват 9-10 че и повече години, за да възстановим отново позициите си. Решенията ви са пагубни за бъдещето на българския волейбол и го проумейте най-накрая. Извадете главите си от… и почнете да мислите за този спорт и бъдещето му, защото него ще го има и след вас. Защото жалкото е че тези след вас, ще трябва да започнат всичко от А и Б, защото това са последиците от безхаберие и незнание. И ще носят тази огромна тежест, която оставяте вие. Защото след време ще се тупате в гърдите и ще викате: „Ние като бяхме, отборите имаха успех”. Имаха и имат все още, но не заради вас, а въпреки вас, въпреки нас, въпреки цялата система. Успехите са заради онези малки талантливи зрънца, които клубовете с много мъка отглеждат, за да берат плодове националните ни отбори и вие да се тупате в гърдите, видите ли колко сме велики.
А, щях да забравя. Общо събрание в Пловдив и финалите на младежите ги направихте точно там по времето на форума. Уж щеше да е в зала „Христо Ботев”. Предлагам за следващата година да изградите една зала до Парк хотел „Москва” и всички финали да си ги провеждате буквално в задния двор.
Е, верно е. Велики сте.