Андрей Жеков: Бях отвратен от нещата около националния

Андрей Жеков се реши да поднови състезателната си кариера точно година след като изненадващо я прекрати. Известният волейболист се оттегли преди олимпийските игри в Лондон заради скандалите около националния отбор. Впоследствие той отказа няколко предложения от клубни отбори и прекара годината със семейството си в София. Днес Жеков изглежда отпочинал и най-важното уверен в решението си да се завърне. През новия сезон той ще носи екипа на румънския шампион Томис, който е воден от бившия национален треньор Мартин Стоев.

- Лесно ли взехте решението да се завърнете във волейбола?

- След една година, в която имах време да си почина и да преосмисля някои неща, прецених, че мога да заиграя отново. След като дойде предложението от Мартин Стоев, реших, че това е една добра възможност за мен да се завърна в професионалния волейбол.

- Имате ли някакви притеснения относно това, което ви предстои?

- Основното ми притеснение е дали ще постигна отново онази физическа форма, в която се намирах преди година. Като изключим контузиите ми преди доста време, никога не ми се е налагало да почивам толкова време. Реално през изминалата година почти не съм влизал в залата, като изключим детските кампове и епизодичните тренировки с отбора на "Пирин" (Благоевград). Колкото до техниката, мисля, че там няма да имам сериозни проблеми. Разбира се, че има риск в подобен случай, особено когато не си на 20 години. Аз обаче съм оптимист и се надявам да се справя.

- Започнахте ли вече тренировки?

- В момента сме на морето заедно с Владислав Иванов, който също ще играе в Томис. Стоев ни е направил програма, която включва фитнес, кросове и плажен волейбол. Иначе подготовката на отбора започва на 19 август във Варна.

- Липсваше ли ви волейболът през тази година?

- Не. Много хора ме убеждаваха, че само след 2-3 месеца ще започне да ми липсва. Но, честно казано, напоследък започна да ме човърка отвътре да играя. Може би се връща тръпката ми към играта. Освен това си дадох сметка, че волейболът е бил моята професия толкова дълго време и към момента няма друго нещо, което да правя по-добре и съответно да получавам по-солидно заплащане.

- Каква е точно идеята ви - да се завърнете за един сезон или да се състезавате още поне няколко години?

- Със сигурност не приемам това за нещо временно. Нямам нужда просто да си начеша крастата за няколко месеца и покрай това да спечеля малко пари. Щом съм взел решението да започна, това означава, че гледам сериозно на нещата. Най-важното е да си възвърна формата, другото ще си дойде сам.

- Прокрадва ли се вече в главата ви идеята да облечете отново националната фланелка?

- Определено не съм си представял, че кариерата ми в националния отбор ще приключи по такъв начин. Аз още миналото лято обаче казах, че не спирам с тима на България, а с волейбола като цяло. Действително през годината имах разговори с Камило Плачи за евентуалното ми завръщане, но аз му казах, че няма как да бъда полезен на отбора, след като не играя никъде и съответно не съм на нужното ниво. Сега въпросът е отворен. Нека да видим първо как ще реагира тялото ми на големи натоварвания, пък ако всичко е наред и догодина старши треньорът прецени да ме покани, ще разговаряме отново. Но аз досега не съм казвал пред никого, че няма да играя повече за националния отбор.

- Съжалявате ли, че се отказахте точно преди олимпийските игри?

- Не. Взех това решение на базата на много богати впечатления, които съм натрупал във времето. При мен прагът на търпимост спада с всяка следваща година и тогава просто се стигна до един момент, в който просто нямах никакво желание да продължа.

- Защо все пак се отказахте? Някои хора мислят, че е било в знак на солидарност с напускането на Радостин Стойчев и Матей Казийски, които влязоха в конфликт с федерацията. Други пък са убедени, че е по-скоро заради поведението на Стойчев...

- Отказването ми няма нищо общо с решението на Радостин и Матей, защото не споделям техните възгледи. Разговарял съм с президента на федерацията Данчо Лазаров и му обясних, че реакцията ми не е и срещу него, надявам се да ме е разбрал. Просто бях отвратен от нещата, които се случиха около отбора. Може би някой ден всичко ще излезе наяве и хората ще придобият по-ясна представа. В същото време обаче не съм сигурен дали това е нужно - просто си има неща, които трябва да си останат вътре в отбора.

- Звънеше ли ви често телефонът през тази една година?

- Не, както се казва, всяко чудо за три дни. Хората се интересуват от теб, когато си известен и когато може да имат някаква полза от теб. Когато се оттеглиш, минаваш в друга графа. Но аз нямам проблем с това, даже се чувствам по-добре.

- Следите ли мачовете на националния отбор?

- В общи линии или по-скоро бегло. Истината е, че исках да се откъсна тотално от волейбола през тази година и за цялото това време не съм изгледал и един цял мач. Единствено общо нещо с този спорт бяха тренировките ми с децата от Благоевград.

- Как ви се отрази този ангажимент?

- Това беше нещо наистина приятно за мен. Тези деца ме върнаха назад към моите първи години във волейбола, покрай тях видях отново неща, които като си професионалист, не забелязваш. Надявам се да съм им бил полезен по някакъв начин.

- С Томис ще се изправите срещу новия отбор на Стойчев и Казийски - Халкбанк. Ще има ли някаква допълнителна тръпка в тези двубои от Шампионската лига?

- Не, за мен това е нещо съвсем нормално. Много пъти ми се е случвало да излизам на игрището срещу бивши колеги и това не променя ситуацията. Но още е много рано да мисля за Шампионската лига, предстоят ми по-важни неща в началото.

- С него сме работили 4 г. в националния и тогава постигнахме много големи успехи. Преди това ми е бил треньор в "Левски" и дори сме играли заедно. За него съм разбрал едно нещо - той казва това, което мисли, и е прям с хората Имали сме и търкания, но се познаваме доста добре и това ще помогне в работата ни.

- Имахте ли и други предложения?

- Водил съм разговори с представители на няколко отбора, но не съм получавал конкретна оферта. Мартин ми се обади още в началото на годината и ме пита какво мисля да правя. Започна да ме убеждава да се върна и т.н., но аз по онова време не бях готов за такова решение. Предложението от Томис дойде сравнително скоро и аз бързо взех решението. Надявам се да е за добро.

Стефан Чолаков, 24 часа