Високите цели на Тиаго го тласкат извън Барса
На Тиаго Алкантара винаги му е харесвало да играе със сила, да бъде в главната роля, а не да е акомпанимент на мача или да е фигурант в един толкова бляскав състав като този на Барселона. Не че е лош колективен играч, просто е роден победител и затова не е пълен с дружки в съблекалнята, нито е голям приятел с треньорите, изискващи от пейката спокойствие от него, както бе преди с Джосеп Гуардиола и сега с Тито Виланова.
Освен това има разбран кръстник, който е същевременно и негов баща, на име Мазиньо и агент, който се казва Пере Гуардиола, брат на бившия наставник на “асулграна”. Ето защо не е никак лесно да се направлява бъдещето на един 22-годишен футболист като Тиаго, още повече ако приемаш изцяло неговия футбол – винаги изпълнен с риск и отново избуял на финален мач.
“Ще видим след европейското как стоят нещата.” Тиаго се присъедини към младежкия национален отбор на Испания с едно загадъчно и заплашително послание, когато бе запитан за бъдещето си след публикуването на новината, че неустойката за прекратяването на договора му е 18 млн. евро заради неизиграване на 60% от мачовете на Барса миналия сезон.
Клубът прие това условие, когато формализира споразумението през 2011 г. и днес халфът се чувства оправдан да преговаря с клубове като Манчестър Юнайтед и дори Реал Мадрид. По отношение на изиграни минути е на 15-о място в Барса, а положението може да се влоши през следващия сезон.
Никой не вярва повече в собствените си сили от Тиаго. На Барса може да й е излязла през носа самоувереността, когато сложи срещу неустойката цифрата както 18 млн., така и 90 млн. евро, тъй като смяташе, че любовта на халфа към “асулграна” цветовете няма цена. Но напротив, загатна, че би улеснила напускането му, за да финансира трансфери като тези на Неймар и може би Тиаго Силва.На Виланова в крайна сметка му е важно да има 11 титуляри, тъй като така избягва проблеми и увеличена работа, а в същото време си гарантира резултати. Поведение точно толкова оправдано, колкото и това на футболистите, които обмислят напускане, защото не могат да влязат в една вече наизустена единайсеторка.
Младежите до 21 години на Испания играха с четирима “асулграна”: Мартин Монтоя, Марк Бартра, Кристиан Тейо и Тиаго. Никой от тях не е титуляр за Барселона и трудно ще получи подобна роля в предстоящия сезон.
Възможното привличане на защитник не облагодетелства нито Монтоя, нито Бартра по същия начин по който идването на Неймар не помага на Тейо и Тиаго. Андрес Иниеста се превърна в типичен полузащитник заедно с Чави и Серхио Бускетс, а първата им смяна със сигурност ще е национал като Сеск Фабрегас.
Така Тиаго поглежда към черната дъска и не вижда името си там, след като вече констатира, че за една година сведе процента си изиграни мачове от 63% на 47%. Сега не става въпрос само за цифри, а и за качество. Титуляр на световното клубно първенство през 2011 г. и на “Камп Ноу” срещу Мадрид при Гуардиола, сега почти не участва в решаващите мачове при Тито, като изключим онзи на “Бернабеу” в Примера, когато му преброиха 15 изгубени топки.Макар че му отне време и преживя някои трудни моменти (при непремереното празнуване с Дос Сантос на 4:0 срещу Сантандер през 2010 г. и после с Дани Алвеш срещу Райо Валекано), Тиаго се усети важен при Гуардиола и през август 2011 г. дебютира за мъжкия национален тим на Испания срещу Италия. Това стана, след като баща му безуспешно го предложи на Бразилия.
Там не познаваха полузащитника и днес, когато брат му Рафиня играе за младежките формации на “ос канариньос”, на Тиаго му предлагат да играе на Мондиал 2014 за Ла Роха. Не изглежда вероятно завръщането му в тима до 21 години, с който блесна на двата последни финала – през 2011 г. и вчера. Срещу Италия записа хеттрик, изразяващ пълнотата на неговите качества: поемане на топката, финт, смяна на посоката и темпото, риск и удар.
Футболист с бразилска кръв, нищо не би го направило по-щастлив от това да играе рамо до рамо с Неймар. Изглежда обаче, че в Барса не могат да му гарантират игрови минути, пък и освен това искат от него да се закълне отново в знамето и да има търпението, което в своето време като младоци показаха Чави и Иниеста.На Тиаго обаче му харесва рискът и ясно съзнава, че вече е дал шанс на Барса с последния си договор. Сега хлябът и ножът са в ръцете на едно момче на 22 години, чиято годишна заплата не достига 2 млн. евро и чиято амбиция е да се бори на терена във финали, а не в мачлета за забавление. Вчерашните три гола за момента показват, че правото е на негова страна.
Рамон Беса, “Ел Паис”