Супер Юве с три символа, но сега Италия отеснява

Най-забележителното нещо у “Старата госпожа” е, че когато печели, празнуват не само хората на “Ювентус Стейдиъм” и на площад “Сан Карло”, кралското сърце на Торино. Вчера всеки площад в Италия чества спечеленото три кръга предварително “скудето”. В очите на тифозите я има воинската гордост, а вече не радостното изумление от миналата година, когато отборът, тръгнал като аутсайдер, намери ентусиазма и задружността да преодолее Милан от задна позиция.

В своята втора шампионска година тимът вървеше в челото от първия до последния кръг. Проектът Аньели – Конте влезе в етапа на съзряването. Би било грешно обаче да се празнува тази титла като предизвестена и да бъде принизявана. Всъщност тя е най-значимата от много време насам.

От миналия сезон, поне привидно, малко неща са се променили, ала нищо не е същото. Отборът порасна в огромна степен в игрови план, като характер, в осъзнаването на собствената си сила. След като бяха задоволени амбициите на италианска територия (до определена степен: скудетото е под №29, но на стадиона стои крещящото 31), сега се разкри новият хоризонт, а той е светът, както повеляват традициите на клуба.

НАЧАЛОТО БЕ ЕВРОПЕЙСКОТО

Изключителният сезон с бяло-черни краски започна през лятото в небесносиньо. Националният тим, стигнал финал на Евро 2012, очевидно има “ДНК Юве”. Няколко седмици след това “и бианконери” включиха турбото: 9 победи в 10 мача. Сигурността в собствените сили бе впечатляваща дори в трудните моменти. Не повлия и крушението у дома срещу Интер – първия сблъсък на новия стадион.

Вместо това претендентите първо се доближаваха, а после се отдалечаваха. Към края на януари период на колебание възроди надеждите на конкуренцията, ала след поражението на гости на Рома последваха 9 победи и едно равенство на терена на Наполи в 10 мача.

Сега пред Юве се открива шансът за паметен край на сезона: ако спечели последните 3 срещи, ще събере 92 точки (с една повече от отбора на Капело) с 29 победи, от които 11 последователни – абсолютен рекорд.

Дори да не постигне тази си последна цел, сезонът ще си остане впечатляващ с трима мъже символи. Най-вече Антонио Конте, който придаде на своите постоянство, характер, манталитет и организация на голям отбор. Въвлечен в скандалите с уговорени мачове в калчото и отстранен за четири месеца, през седмицата той работи като луд, а неделите страда край терена като захвърлена в тъмница принцеса. Труден залък за преглъщане. Той обаче не се дава, нито хората зад него. С голяма разлика е най-добрият италиански треньор на сезона.

ВЕЛИКАНЪТ ВИДАЛ

Второто име е това на Артуро Видал. След като за него бяха платени 10 млн. евро, днес струва поне 35 милиона е и искан от всички. Тази година има 15 гола във всички състезания. Жив портрет на универсалния полузащитник, той умее да пипа и меко, и твърдо, притежава интензивност и коравост. Даде възможност на Андреа Пирло да “диша” и на Пол Погба да се утвърди. “Ако трябва да отида на война – казва Конте, - искам Видал да е винаги до мен.” Удивително израстване – днес халфът е сред най-добрите в света в своята роля.

Накрая, но не на последно място е Андреа Аньели със своя собствен отбор от фигури начело с Бепе Марота. Не уволни Конте, игнорирайки съветващите го да го стори. Управленска сила и зрялост. Юве – от стадион до бюджет – е на светлинни години пред останалите в Италия.

Не е случайно, че “Синьората” е единственият европейски отбор, победен с високо вдигната глава от съсипващия всичко по пътя си Байерн. За онези, които изпитват съмнения, ще припомним, че проектът на баварците стартира преди пет години, а торинският – от едва две. Юве ще израсне, особено ако дойдат подкрепления от пазара.

Сигурното обаче е едно и то е, че на “Старата госпожа” Италия й отеснява. И всяка, дори най-малка, награда за стореното дотук е истински и напълно заслужена.

Андреа Монти, “Гадзета дело Спорт”