Интервюто с Клоп: Не искам да съм Моу, Пеп или Юп

Юрген Клоп винаги крачи с усмивка на уста. Напомня малко на Роналдиньо и Канаваро по начина си на разбиране на футбола като само една игра. Благодарен е за тези днешни хубави времена. В Борусия Дортмунд казват, че в деня, в който някой му каже, че да говориш радостно или да бъдеш щастлив вреди на представянето на отбора, по-добре да мисли за смяна на обстановката. Но дори така им е трудно да го повярват. Засега методиката му работи. Той я нарича “нормалност”. Затова няма проблеми да посвети 20 минути за пратениците на “Марка”, за да поговори за сблъсъка с Реал Мадрид.

-         Клоп толкова щастлив ли е, колкото изглежда? Трудно е да не го види човек с усмивка на уста...

-         (Б.и. – лицето му грейва, преди да отговори.) Вижте... как да не се усмихвам, когато съм такъв късметлия?! Е, искам да подчертая, че не винаги се усмихвам. Истина е, че почти винаги, ала не в 100% от деня си. За всичко си има време. Но да – щастлив съм. Имам добра работа, в голям клуб съм, имам фантастични играчи и щаб. От малък съм научен да оценявам какво имам, а онова, което имам днес, е много хубаво. Ако не оценявах онова, което имам, нямаше да съм нормален, тъй като имам възможността да живея чудесен живот. Футболът е много голям, а този клуб е уникален: тук никой не поставя под въпрос представянето ми, щастливи са с мен... Имам мотиви само за усмивки.

-         Във футбола е пълно с драма и липсва доброто настроение, така ли?

-         Аз никога не забравям, че колкото и голям да е футболът, в крайна сметка е само една игра. Само една игра! Игра, в която може да се загуби или да се спечели. Всички, които сме й се посветили, искаме да победим. Аз искам да побеждавам! Но това невинаги се постига, невъзможно е. Тук в Борусия напоследък печелехме и затова сме много щастливи и се говори за успех, ала аз поставям всичко в перспектива. Вярно е, че има други треньори, които не гледат като мен на футбола като на игра, а като на нещо драматично. Това е друг подход, но не е моят. На мен ми харесва да се играе тази игра и затова опитвам по този начин. Има много треньори, които стоят до терена с костюм, вратовръзка, страдат... Аз не.

-         Вие също не оставате незабелязан на пейката...

-         Каква е разликата между това да носиш костюм и вратовръзка на пейката от това да си по блузка или анцуг? Разликата между треньорите е в отношението към този спорт. Аз съм на 45 години и мнозина ме питат кога ще узрея. А аз няма да се променям! Чувствам се много млад и много близо до играчите, затова вярвам, че с това, което съм, се свързвам много добре с момчетата. Под моите наставления сега са двама или трима от най-добрите играчи на Европа. Като футболист аз никога не съм имал късмета да имам този талант и да играя на това ниво, затова сега се чувствам много привилегирован да гледам от пейката тяхното качество и всичко, което дават на терена. Изпитвам голяма страст към тази игра, очарова ме, ала не гледам на нея като на нещо драматично. Драмата е друго нещо. За мен футболът е игра, която ме вълнува, която предизвиква единствени по рода си усещания в живота, ала да не го превръщаме в драма. Аз гледам на футбола с нормалност.

-         В Испания започват да гледат на Вас като на революционер, каквито бяха навремето Моуриньо и Гуардиола. Вие Новия Моуриньо или Новия Гуардиола сте?

-         (Б.и. – започва да се смее при чуването на името Моуриньо.) Човек трябва да се опитва да бъде себе си, а аз не опитвам да имитирам никого. Аз съм Юрген Клоп. Не искам да бъда Моуриньо, Гуардиола или Хайнкес. Всеки си има свой подход, а аз съм какъвто съм. Аз също имам своите грешки, също бъркам много, ала имам щастието да мога да балансирам това, тъй като треньора се съди винаги според представянето на отбора. А ако отборът има добри резултати, на треньора винаги се гледа в добра светлина. Това и се случва на мен. В крайна сметка обаче, каквото и да се прави, каквото и да се казва, който и да побеждава, аз съм наясно, че винаги ще съм си същият: Юрген Клоп. Не имитирам никого.

-         Репутацията на треньора винаги ли се дължи на играчите?

-         В голяма степен – да. Много треньори имат много по-трудна работа от моята, тъй като когато излязат на терена, нямат играчите с качеството на моите. Аз имам суперотбор! Естествено, ако даден треньор има прилични играчи, ще опита да направи добър отбор. Ако имаш добри играчи, ще направиш много добър отбор. Ако имаш много добри играчи, опитваш да направиш отличен отбор. А ако имаш отлични играчи, гледаш да направиш изключителен отбор. Така сработват нещата според моето виждане за футбола.

-         Но главният герой на този отбор сте Вие...

-         Не аз, а играчите. Пресата гледа на мен по този начин, защото отборът има добри резултати – затова се говори добре за мен. В деня, в който ги няма тези успехи, постигани от моите играчи вътре на терена, пресата и публиката ще престанат да гледат на мен по този начин.

-         Харесва ли Ви да сте център на вниманието?

-         Генерално погледнато, не ми се нрави и не се смятам за звезда, както се говори. Такъв съм, какъвто съм, но не съм отговорен за онова, което пресата пише дали ми расте косата, или друго нещо. Аз съм футболен треньор, приемам тази игра по определен начин, който обясних. Не се смятам за знаменитост или нещо от сорта – аз съм просто треньор по футбол.

-         Кого виждате като фаворит на полуфиналите?

-         На тези полуфинали има три фаворита: Мадрид, Барса и Байерн. После има четвърти отбор, който е Борусия. Миналата година бе същото. Имаше три фаворита – същите три, а след тях Челси. И кой спечели? Челси (б.и. – отново се разсмива). Ние имаме шанса да спечелим ШЛ, а какво ще се случи – не знаем. Остават четири отбора, ние сме на полуфиналите и ще излезем да играем на нашия стадион и на “Бернабеу”. Така че шансът е налице.

-         Срещате се с отбор, за когото ШЛ е всичко. Какво значи турнирът за Борусия?

-         За нас спечелването на ШЛ би било знаменито, невероятно, историческо. Така се опитвам да мотивирам момчетата. Искаме да сътворим история. Трябва да излезем да играем – първо на нашия стадион, после на “Бернабеу”, пък да видим какво ще стане. Да спечелим този турнир би било чудо, ала да видим какво ще определи късметът и крайният резултат.

-         Как ще посрещнете двата мача с Мадрид?

-         Ще са два много изравнени двубоя. Помним първата фаза, ала нещата са променени оттогава. Мадрид сега ми се струва по-силен. Тогава им липсваха важни играчи, а сега почти всички са на линия, в добра форма са и в добра динамика на резултатите... Няма да е лесно, ала ще се опитаме да излезем да се забавляваме, да се насладим на този сблъсък. Разбира се, ще играем с много сила и страст като винаги, но няма да оставим и радостта настрана. Ще играем като винаги – в опит да покажем максимално нашите качества.

-         Какъв Мадрид очаквате – доминиращ отначало или контраатакуващ?

-         Какво ще ми кажете за Кристиано Роналдо?

-         Ще трябва да Ви спра! Какво да Ви кажа за него...? Мадрид има много на брой качествени играчи.

-         Тук в Германия много се говори за връзката Ройс – Гьотце с Левандовски на върха на атаката. Те ли са голямата Ви надежда?

-         Те са играчи от голяма класа, които се разбират много добре на терена и извън него. Това, че моите момчета се разбират добре извън терена, ми харесва. Предпочитам това пред другото да се разбират по-добре със съперникови футболисти. Не разбирам как може да си говориш със съперника пет минути преди началото на мача.

-         Къде е ключът към успеха в полуфинала?

-         Ако трябва да съм честен, не съм имал много време да мисля изключително за този мач. Трудно е при сблъсък с Реал Мадрид да знаеш къде ще е ключът към успеха. Не може да се определи, тъй като това е много добър и пълен с качество отбор... Когато играеш 180 минути в полуфинал на ШЛ, няма ключове. Ние ще излезем да играем, както знаем – да се забавляваме с много ентусиазъм и сила.

-         Казахте, че оставате в Борусия другия сезон. Толкова ли сте сигурен?

Хосе Игнасио Гарсиа-Очоа, “Марка”