Ел Шаарави не може да бъде проблем за Милан

Възможно ли е Стефан Ел Шаарави – 20-годишен и с 16 гола без ни един от дузпа в едва втория си пълен сезон в Серия А и първи като утвърден титуляр – да се е превърнал в проблем за Милан? След видяното в неделя на “Сан Сиро” и чутите думи на Масимилиано Алегри изглежда, че случаят е точно такъв. Младокът, който цял един полусезон носеше на плещите си Милан и Алегри, се превърна в казус. Казус сбъркан, откъдето и да го погледнеш.

Ако поведението му е било донякъде а ла Балотели, та да накара треньора от Ливорно да го лиши от главна роля в мача с Наполи за час, значи момъкът е изгубил леко посоката. От официалното изявление на наставника обаче не става много ясно кое спира развитието на Ел Шаарави. “Психически е преуморен”, каза Алегри. Но в края на обичайно смазващия сезон кой играч е със свежа психика? Същият въпрос може да бъде зададен и за треньори, ръководители и дори журналисти.

Във футбола, както и в живота, всичко е относително и сега ще опитаме да приложим тази теза към формата на Ел Шаарави, тази на Робиньо и тази на Нианг. Робиньо изигра 72 минути, или по-скоро прекара на терена 72 минути. Никаква игра. В цялото първенство до момента е събрал 17 мача и 742 минути (с 2 гола) – толкова високо го цени Алегри, че му гласува доверие в такъв решаващ мач.

Както всички ще си спомнят, в неделя вечер липсваше Марио Балотели, а при отсъствието от титулярите и на Ел Шаарави треньорът от Ливорно заложи на нов тризъбец в нападението за две трети от двубоя, в който победата бе жизненоважна за усилването на атаката на 2-рото място. Тризъбецът бе оформен от Боатенг, Пацини и Робиньо. Когато ганаецът бе изваден от игра, влезе Нианг, а не Ел Шаарави. Нианг, доколкото бе възможно, се справи дори по-зле от Робиньо: дори не се разбра, че е влязъл, но това може да се приеме – той е още млад и има време за израстване пред себе си.

Пускането на французина вместо на Фараона бе главната грешка на Алегри, може би по-голяма от самото му менажиране на ситуацията. Ако смисълът на изваждането от титулярите на Ел Шаарави е бил на “наказание-предупреждение”, с изваждането на Боатенг бе моментът да пусне него (вече “наказан-предупреден” с поставянето на пейката), а не Нианг. Защото после Ел Шаарави влезе наистина в игра, но 20 минути преди края и точно след изгонването на Фламини, когато имаше нужда от играч не само със свежа психика, но и с бързи крака, тъй като на този фланг, при човек по-малко от съперника, трябваше да се тича.

Не вярваме обаче, че е тактическа причината Алегри да предпочете Нианг пред Ел Шаарави като смяна на Боатенг, тъй като трябваше да премести Робиньо отдясно, където има по-малък принос: толкова незабележим бе бразилецът, че дали вдясно, или вляво бе все тая. А толкова незабележим бе и приносът на Нианг, че Ел Шаарави би се представил по-добре от него дори ако бе пуснат на десния фланг.

Алберто Полверози, “Кориере дело Спорт”