Италианският футбол си остава в подножието
Ето че се изтегли жребият за полуфиналите в Европа. Италиански отбори няма. Защо ли? Сякаш през този сезон почитателите на калчото очакваха, че този път Юве и останалите могат да постигнат по-запомнящи се участия. Да, ама не. И последните представители на Серия "А" сгънаха тихичко знамената. Старата госпожа издъхна срещу Байерн, а Лацио се предаде срещу Фенербахче. Като цяло оптимизмът, ако въобще можем да говорим за такъв, лъхаше от Торино. Защото в последните близо две години Юве играе отлично на домашна сцена и Антонио Конте обигра достатъчно отбора в своята любима схема 3-5-2. В Европа обаче "бианконерите" отново потънаха сравнително рано. Явно към днешна дата ренесансът на Юве може да покрие само Апенините. А торинският гранд олицетворява от край време италианския футбол. Дори само заради това, че от памтивека гръбнакът на отбора е съставен от италианци. Със сигурност фактът, че с почти 29 титли на страната (а можеха да са и почти 31) Юве има едва 2 шампионски титли на Европа ще продължава да дразни и човърка любителите на Госпожата. Те обаче явно ще трябва да почакат. Да чакат и да се надяват, както го е написал Александър Дюма. Това трябва да направят и другите - Милан, който е италианският стожер на международното поле, си тръгна още по-рано от Европа, но за оправдание на Макс Алегри поне може да бъде лятната разпродажба. Самият факт, че само Ювентус и Милан бяха представителите на Италия в груповата фаза на ШЛ говори достатъчно ясно за ситуацията. Интер пък изгоря в онзи трилър с Тотнъм в Лига Европа, но от години италианските грандове не се хвърлят качествено във второстепенната надпревара. Спомнете си само какво ставаше през 90-те, когато за няколко сезона Интер, Парма и Ювентус изиграха по няколко финала за УЕФА и КНК. Било каквото било. Сега обаче е друго. Лацио последен държеше пламъчето живо, но насред Рим и "орлите" бяха приземени. Лациалите показаха зъби срещу Борусия (М) и Щутгарт, но ето че след това оплетоха конците срещу турците. А изглеждаше, че поне те ще преследват финала в Амстердам до последно. Явно обаче от кризата, в която е италианският футбол, се излиза трудно и дори стабилният Ювентус не можа да наклони везната в другата посока. Вижте обаче какво правят германските представилите в ШЛ в последните 4 кампании - минимум по един на полуфинал, а тази година вече два. Италианският футбол остава нещо като четвърта, пета цигулка. Разбира се, за някои от нас Серия "А" е и винаги ще си бъде Серия "А". Макар и не онази от онези времена. Тя остана в миналото. В спомена за онези мачове от Ефир 2. А бъдещето крие някъде италианския наследник на Интер на европейския трон. Но кой? И кога?