Барса, хазната, Неймар и Мадрид

Винаги съм имал чувството, че Реал Мадрид и Барселона са скачени съдове: когато на единия му върви всичко, при другия нищо не върви и обратното. Истина е, че е имало съвпадение на добри моменти и за двата клуба, ала винаги при нестабилен баланс и съответно за кратко.

Днес Мадрид върви напред с огромна сигурност и дори огромният харч за Гарет Бейл се оправдава въз основа на головете на уелсеца. Барса обаче се клати, добрите начални признаци при Херардо Мартино (когато Мадрид бе нестабилен) се изпариха, а Неймар – голямата новост на годината, сякаш се превръща в заразителен радиоактивен лъч.

Ако продължаваме така, ще приключим скоро споровете за това кой трансфер е най-скъпият в историята – дали този на Бейл, или онзи на Кристиано Роналдо. Неймар, от дума на дума, между дадени суми насам и натам, между глоби и прочее, отива над двамата. А и има същия брой голове като Иско, който между другото също не бе харизан без пари.

Страхувам се, че в това отношение Барса бе предадена от онзи стар импулс, който се задейства при виждане наблизо на сянката на Мадрид в огледалото за обратно виждане. Мадрид първи поиска бразилеца, а Барса се хвърли напред и набра преднина. Във втория етап, когато Мадрид скочи да привлече Неймар миналото лято, Барса така ускори процеса, че допусна кошмарни грешки.

Да, той е чудесен футболист, но при наличието на Педро, Алексис Санчес, Кристиан Тейо, че и на преотстъпения на Евертън Жерард Деулофеу, не смятам, че привличането му бе приоритет за шампионите. За Барса приоритет трябваше да бъде Тиаго Силва, което сега се вижда твърде ясно, а дадените пари за Неймар щяха да стигнат и за бранителя на Пари Сен Жермен, и за куп други още.

Днес защитата на “блаугранас” е разграден двор, крепен от Жерард Пике до неизбежната му мускулна контузия, а състав от четирима управници, начело с героичния Бартомеу, излиза да обяснява необяснимото. Оставят впечатлението, че тази нова Барса бяга едновременно от призрака на Мадрид и от спомена за Джосеп Гуардиола. И, разбира се, не намира убежище.

Алфредо Реланьо, “АС”